О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 572 гр. София, 13 декември 2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Светла Букова при становището на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев НЧД №1083 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частни жалби от подсъдимия К. Д. Д. и защитника му адв. Д. Д. срещу разпореждане №351 на съдията- докладчик по ВНОХД №20233000600195/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановената по делото въззивна присъда. В частната жалба на подсъдимия Д. се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като подадената срещу въззивната присъда касационна жалба от защитника му е върната, като въззивният съд не е съобразил, че при даването на указания за отстраняване на констатирани нередовности в жалбата не е посочен срок за отстраняването им. Поддържа, че той е получил мотивите по въззивната присъда без да му бъде даден срок за депозиране на становище по тях. Твърди, че това действие на въззивния съд е в нарушение на НПК и ЕКПЧ и представлява третиране на подсъдимия като всичко друго но не и като човек. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е обосновано с неспазване на срок, който не е указан и при липса на разясняване на възможностите за упражняване на правото на защита. С частната си жалба защитникът Д. моли атакуваното разпореждане за връщане на депозираната касационна жалба да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че е отстранил нередовностите на депозираната касационна жалба и същата е неправилно върната, като не е отчетен пропуска на въззивния съд да даде срок на подсъдимия да бъдат отстранени констатираните нередовности. Поддържа, че връщането на жалбата е мотивирано от опит да бъде прикрита допуснатата от съдебния състав грешка, както и това, че същата представлява нарушение на чл.6 ЕКПЧ и чл.15 НПК. На тези основания предлага атакуваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което атакуваното разпореждане на съдия от въззивния съд е законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с изискванията на чл.351, ал.5, т.1 НПК и е върната касационна жалба, която не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НПК. Поддържа, че правомощието на касационната инстанция възниква въз основа на редовна жалба или протест, подадени срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. В случая касационната жалба е била нередовна и въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите й същите не са били отстранени в законовия седмодневен срок. На тези основния предлага частните жалби да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд прецени, че частните жалби са допустими, защото са подадени в законния срок от легитимирани правни субекти. Разгледани по същество те са неоснователни. Въззивният съдебен състав е постановил на 10.08.2023 г. въззивна присъда №11 по ВНОХД №185/2023 г., с която е отменил атакуваната първоинстанционна присъда и е признал за виновен подсъдимия К. Д. в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК и по чл.354в, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 НК, като го е оправдал по обвинението да е осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.2 НК и да е действал като съизвършител и по двете обвинения. Защитникът на подсъдимия адв. Д. в срока по чл.319, ал.1 НПК (на 21.08.2023 г.) е подал касационна жалба срещу постановената въззивна присъда, като в нея е възпроизвел съдържанието на въззивния съдебен акт и декларативно е посочил, че в обжалваната му част той е постановен в нарушение на закона и при допуснати нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В съдържанието на жалбата липсват конкретни доводи в подкрепа на посочените касационни основания, като жалбоподателят изрично е посочил, че допълнителни писмени изложения ще изложи след запознаване с мотивите към присъдата. С разпореждане №318 от 03.10.2023 г. съдия от въззивния съдебен състав е констатирал, че в касационната жалба не са посочени касационните основания, данните, които ги подкрепят и искането, което се прави. Приел е, че мотивите по делото са изготвени и е разпоредил касационния жалбоподател да бъде известен за това, като му е указал, че в седмодневен срок от получаване на съобщението той трябва да допълни касационната си жалба като посочи касационните основания, данните, които ги подкрепят и искането, което прави. С разпореждането по изричен начин е указано на касационния жалбоподател, че ако дадените указания не бъдат изпълнени касационната жалба ще бъде върната на основание чл.351, ал.5 НПК. Съдържанието на постановеното разпореждане е било съобщено на касационния жалбоподател, като той е получил лично и препис от него на 11.10.2023 г. Защитникът на подсъдимия Д. е депозирал на 25.10.2023 г. допълнение към касационната си жалба, от съдържанието на което е видно, че той е изпълнил дадените му указания. С молба от 26.10.2023 г. защитникът е изложил съображения за това, че са били налице уважителни причини допълнителната касационна жалба да не бъде депозирана в указания срок и на основание чл.186, ал.1 НПК е помолил той да бъде възстановен- считано от 20.10.2023 г. По молбата за възстановяване на срока въззивният съдебен състав се е произнесъл с определение от 03.11.2023 г. и е оставил без уважение молбата. С разпореждане №351 от 06.11.2023 г. съдия при въззивния съдебен състав е приел, че дадените указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба не са били отстранени в законовия седмодневен срок (изтекъл на 18.11.2023 г.) и я е върнал, като е приел, че тя не е годна да инициира образуване на касационно производство, защото допълнението към нея не е изпратено в дадения от съда срок. Подадените касационни частни жалби са неоснователни, тъй като атакуваното разпореждане, с което на основание чл.351, ал.5 НПК е върната касационната жалба е законосъобразно. Правилно съдията- докладчик по делото е приел, че дадените с предходно разпореждане подробни указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са били съобщени по предвидения в закона ред на жалбоподателя и същите не са били отстранени в законовия седмодневен срок. Няма спор, че съдържанието на касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 НПК и с нея не може да бъде сезиран касационния съд. Настоящият съдебен състав намира за напълно безпредметно да бъдат коментирани доводите, отразени в частната жалба свързани с причините за пропускане на срока по чл.351, ал.5 НПК. Те са релевантни към развилото се производство по чл.186, ал.1 НПК, а същото е приключило. Не следва да бъдат обсъждани и доводите, отразени в частната жалба на подсъдимия Д. за това, че след като е бил уведомен за изготвянето на мотивите не му е даден срок да представи своите възражения и оплакванията, че по този начин са му били нарушени гарантирани от ЕКПЧ и от националния ни процесуален закон права. Подсъдимият е знаел за произнесената осъдителна въззивна присъда, тъй като тя е постановена в рамките на съдебно заседание, в което той е участвал. Той е бил известен за възможността да я атакува с касационна жалба и не се е възползвал от това свое право. При липса на депозирана касационна жалба за въззивния съд не е възникнало задължение след като му изпрати мотивите към въззивната присъда да му постави срок за възражения. Такова задължение не е предвидено, защото срока по чл.351, ал.5, т.1 НПК се дава единствено за отстраняване на нередовности по вече депозирана касационна жалба. Безпредметно е той да бъде определян по отношение на страна в производството, която не е подала касационна жалба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че атакуваното разпореждане, с което на основание чл.351, ал.5 НПК е върната подадената от защитника Д. касационна жалба е законосъобразно и на това основание частните жалби, с които то е атакувано следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на направените оплаквания за допуснати нарушения на ЕКПЧ трябва да бъде посочено и това, че средствата за защита, предвидени в националното ни законодателство все още не са изчерпани, независимо от изхода на настоящото производство, тъй като за подсъдимия е възможен и реда по чл.422 НПК за проверка на постановената въззивна присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на подсъдимия К. Д. Д. срещу разпореждане №351 на съдията- докладчик по ВНОХД №20233000600195/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановената по делото въззивна присъда. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на защитника на подсъдимия Д. срещу разпореждане №351 на съдията- докладчик по ВНОХД №20233000600195/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановената по делото въззивна присъда. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.