Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 383 С., 13.12. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1107 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. М. Н. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 358 от 03.06.2009 г. по в.гр.д. № 296/2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу Х. Ж. М. от [населено място] иск за сумата от 562,13 лв. като получена без основание, поради обезсилване на изпълнителните действия по изп.д. № 70/2006 г. на ЧСИ Х. М. с определение от 20.02.2008 г. по ч.гр.д. № 49/2008 г. на Варненския апелативен съд. Молителят твърди, че влязлото в сила въззивно решение е в противоречие с приетото в определение от 20.02.2008 г. по ч.гр.д. № 49/2008 г. на Варненския апелативен съд, поради което счита, че е налице основанието за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и иска отмяна на въззивното решение в тази част. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. А. Т. от АК-Д. поддържа молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна Х. Ж. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Д., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва молбата за отмяна и моли тя да бъде оставена без разглеждане като просрочена и поради липса на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в законовия срок по чл. 305 ал. 1, т. 4 ГПК, предвид постановеното определение № 296 от 17.05.2011 г. по ч.гр.д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV г.о., а молбата е депозирана на 04.07.2011 г. с вх. № 15130. Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна по следните съображения : С решение № 358 от 03.06.2009 г. постановено по в.гр.д. № 296/2009 г. на Добричкия окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. М. Н. срещу Х. Ж. М. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 562,13 лв. като получена на отпаднало основание. Страни в това производство са: ищец Б. М. Н. и ответници: Д. И. Д. и Х. Ж. М., при участието на трето лице помагач на страната на ответника Д. - Д. П. Д.. Молителят Б. Н. твърди, че това решение противоречи на приетото във въззивно определение № 67 от 20.02.2008 г. по ч.гр.д. № 49/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено определението на Добричкия окръжен съд от 04.12.2007 г. по гр.д. № 1116/2007 г. за прекратяване производството по делото поради просрочие на жалбата на Д. П. Д. срещу действията на съдия изпълнител по изп.д. № 70/2006 г. и са обезсилени всички изпълнителни действия на ЧСИ № 740 Х. М. по изп.д. № 70/2006 г. като производството е образувано по жалба на Д. П. Д. срещу действията на ЧСИ № 740 Х. М. по изп.д. № 70/2006 г. Въз основа на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В случая не е налице това отменително основание, тъй като в молбата се твърди противоречие между решение и определение, а не две противоречиви решения, което не обосновава наличие на въведеното основание за отмяна. Към изложеното следва да се добави и липсата на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Едното дело касае искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от молителя срещу Д. И. Д. и Х. Ж. М., а другото дело е образувано по жалба на Д. П. Д. срещу действията на ЧСИ № 740 Х. М. по изп.д. № 70/2006 г. Тъй като делата са с различен предмет и страни, то молителят не разполага с право да иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 358 от 03.06.2009 г. по в.гр.д. № 296/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу Х. Ж. М. от [населено място] иск за сумата от 562,13 лв. При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата Х. М. направените разноски за настоящото производство в размер на 540 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. М. Н. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 358 от 03.06.2009 г. по в.гр.д. № 296/2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу Х. Ж. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 562,13 лв. ОСЪЖДА Б. М. Н. от [населено място] да заплати на Х. Ж. М. от [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: