Р Е Ш Е Н И Е № 276 гр. Софи 12.12.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 5496 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Б. Д. и Я. Б. А., чрез адв. К. Т. против решение № 865/10.06.2014 г. по в.гр.дело №944/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1176/10.03.2014 г. по гр.дело № 19537/2011 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма], [фирма] и [фирма] за разделно осъждане на жалбоподателите да заплатят сумите както следва: 1. на [фирма] по 12 800 лв. всеки – част от дължимите общо 121 537.92лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], 2. на [фирма] по 18 600 лв. всеки – част от дължимите общо 176 609.79лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], 3. на [фирма] по 18 600.00лв. всеки – част от дължимите общо 176 609.79лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], които главници са формирани съобразно квотата на всяко от дружествата в процесните 2075/ 8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], общото обезщетение за ползването на които се претендира да възлиза на по 474 757.50лв. от всеки ответник или общо 949 515.00лв., на осн. чл.59 ЗЗД и са осъдени ищците - [фирма], [фирма], и [фирма], да заплатят на ответниците – А. Б. Д. и Я. Б. А. 1400.00 лв. – разноски в производството пред В., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Вместо отменената част са осъдени А. Б. Д. и Я. Б. Д. – всеки от тях на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, да заплати на „K.” – АД по 12 800.00 /дванадесет хиляди и осемстотин/ лв.–част от сумата 121 537.92лв., съставляваща обезщетение за неоснователното ползване от всеки от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/ 8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], ведно с законната лихва върху всяка от сумите, считано от 19.04.2011 г., до окончателното й изплащане, както и да заплатят всеки от тях на дружеството за разноски по делото пред двете инстанции по 1 660.00 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответниците А. Б. Д. и Я. Б. А. са осъдени всеки от тях на основание чл.59,ал.1 ЗЗД да заплатят на „Д. К.” – АД по 18 600 лв.–част от сумата 176 609.79 лв., съставляваща обезщетение за неоснователното ползване от всеки от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/ 8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и да заплатят всеки от тях на дружеството за разноски по делото пред двете инстанции по 1 974.00 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответниците А. Б. Д. и Я. Б. А. са осъдени основание чл.59, ал.1 ЗЗД, да заплатят всеки от тях на [фирма] по 18 600 лв.–част от сумата 176 609.79 лв., съставляваща обезщетение за неоснователното ползване от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/ 8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2011 г., до окончателното й изплащане, както и да заплатят всеки от тях на дружеството за разноски по делото пред двете инстанции по 1 785.50 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочат, че въззивния съд неправилно е приел, че обезщетение се дължи за периода от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г., че с отпадане на придобивното основание на ответниците-жалбоподатели те са се превърнали в държатели на имота и поради това дължат на собственика обезщетение за ползването на имота на отпаднало основание. Поддържат, че в случая връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването й, но обезщетението за ползване на имота без основание - на отпаднало основание се дължи от момента на превръщането на собственика в държател, т.е. от влизане в сила на окончателното съдебно решение от 14.05.2008 г. по в.гр.дело № 286/2007 г. на Ш. до опразване на имота – от 14.05.2008 г. до 31.08.2010 г. Поддържат също, че липсва осъществен фактически състав на чл.59 ЗЗД от ответниците, че съдът неправилно е преценил няколко групи факти. Неправилно е приел, че възражението на ответника, че имота е продаден от него на трето лице през 2002 г. и съответно, че и владението на имота е било предадено заедно със собствеността на имота на новия собственик е преклудирано, че неправилно е прието, че по приключилото дело ищците-сега ответници е следвало да заявят всички свои придобивни основания, включително и да изчерпят възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предявят фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането, че незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Според жалбоподателите същите в качеството си на ищци по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС са твърдели, че не владеят имота, поради което тези изводи на съда са неотносими към приключилото производство по чл.108 ЗС. Поддържат, че е неправилен извода, че ответниците следвало по време на висящия процес по чл.108, в който са били ищци да въведат факта, че са се разпоредили със спорното право на собственост. Сочат, че в случая ответниците в производството по предявения иск по чл.108 ЗС са били ищци и искът е бил насочен към владеещия несобственик – сега в производството ищец, че ответниците не са владеели имота до датата на въвода във владение на 14.04.2003 г. Според жалбоподателите в производството по чл.231,б.”а” ГПК/отм./ пред ВКС същите не е имало какво да заявят като ново обстоятелство, че не владеят имота, тъй като в периода след влизане в сила на решението по чл.108 ЗС в тяхна полза и преди подаване на молбата за отмяна по реда на чл.231,б.а” ГПК те са прехвърлили собствеността и владението върху процесния имот на [фирма], който е установил фактическа власт върху имота и е започнал да владее. Жалбоподателите поддържат, че без значение за установената от [фирма] фактическа власт върху имота е дали окончателното съдебно решение от 14.05.2008 г. по в.гр.дело № 286/2007 г. на Ш. правата на собственост на неговите праводатели А. Д. и Я. А. са отречени с обратна сила, че ретроактивното действие на окончателното съдебно решение, с което искът по чл.108 ЗС е отхвърлен има значение само при обсъждане на въпроса за наличие или липса на собственост у [фирма] и дали установеното от него владение е основателно или не. Сочат, че не е налице елемента от фактическия състав на чл.59 ЗЗД – обедняването на другото лице. Твърдят, че претенцията е за ползване на имот в идеална част от 2075/8095 кв.м. части от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], че за очертаване на ползването в определена реална част от имота ищците представили протокол за обратен въвод във владение, ведно със скица на вещо лице с обозначен имот и сграда, изградени в последния. Сочат, че от скицата на вещото лице е видно, че 2075 кв.м. не е свободна дворна площ, че в същата се включват сгради на ищците, че поради това ответниците не биха могли да установят ползване върху построените сгради на ищците, нито биха могли фактически да извършват действия, представляващи препятстващи собственика да ползва земята под собствените си сгради. Позовават се на практика на ВС – т.р. № 82/74 г.ОСГК на ВС. Жалбоподателите считат, че правото на обезщетение се поражда само при положение, че се пречи на ползването на собственика по начин, който го лишава от личното ползване на имота или отдаването му под наем на трети лица съобразно функционалното предназначение в обема на правата, които има. Поддържат, че от представените по делото доказателства е установено, че застроеното и незастроено дворно място от 2075 кв.м. представлява вътрешно обслужващо пространство за сградите с идентификатори 83510.670.434.3, 83510.670.434.2., 83510.670.434.1, попадащи в процесните 2075 кв.м., които са собственост на ищците и които се ползват от тях и от техните наематели, че ищците не са въвели твърдения в исковата молба, че ответниците са ги препятствали да ползват собствените си сгради и земята застроена под тях, че са представили договори за наем на помещения в собствените им сгради, което предполага и ползване на земята, доколкото е необходимо за да се ползват сградите. Сочат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като исковата претенция е с пр.осн.чл.55 ЗЗД. В жалбата са мотивирани доводи за липса на материално правна легитимация на ищците. Сочат, че с решението от 14.05.2008 г. по в.гр.дело № 286/2007 г. на Ш. искът по чл.108 ЗС е отхвърлен не въз основа на противопоставими права на собственост на ответника [фирма] [населено място], преименувано като [фирма], праводател на ищците, а поради недоказана собственост на ищеца. Считат, че в настоящото производство е допустимо възражението, че ищците не са собственици на имота, тъй като СПН на решението по чл.108 ЗС се простира само по отношение на собствеността на А. и Я. А., но не е потвърдена собствеността на праводателя на ищците. Мотивират доводи за валидността на апорта, извършен от [фирма]. Подробно са изложени и доводи, че собственик на имота е третото неучастващо в процеса лице [фирма]. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове се отхвърлят. Ответниците по касационната жалба [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], тримата, чрез адв. З. Д. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание е поддържано становище, че в случая от събраните по делото доказателства е установен фактическия състав на чл.59 ЗЗД и предявените частични искове са основателни. С определение № 439/30.03.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради наличие на вероятност решението да е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че предявените искове с пр.осн.чл.59,ал.1 - ЗЗД - са основателни и ги е уважил. За да постанови този резултат съдът е приел за установено правото на собственост на „К.” – АД, [населено място] по отношение на процесния недвижим имот – 2 075 кв.м., съставляващ част от апортиран от [фирма] – [населено място] в капитала на дружеството с Решение № 3/ 12.12.2003 г.и № 4/21.06.2004 г. по ф. дело № 4714/ 2003 г. на СГС, недвижим имот с площ от 8 840 кв.м. земя, съставляващ парцел V в кв.337 по РП на [населено място], подробно описан в чл.7, ал.1, б.”б” от устава, идентичен с УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], представляващо поземлен имот с идентификатор 83510.670.434 с площ от 8 830 кв.м. Прието е, че вносителят на непарична вноска в акционерно дружество – „Т.” – АД съобразно постановеното решение по фирмено дело № 4714/ 2003 г. на СГС се легитимира като носител на правото, което прехвърля, че учредителния договор, приложен по делото е надлежно подписан и вписан. Според въззивния съд регистърния съд е удостоверил с извършената от него служебно проверка за наличие на предпоставките по чл. 72 и чл. 73 ТЗ и поради това е приел за установено, че в съответствие с посочените разпоредби внасянето на описаното подробно недвижимо имущество в капитала на дружеството е действително и съгласно правилото на чл.73, ал.4 ТЗ, правото върху вноската – в случая правото на собственост върху процесния имот, се придобива от момента на възникване на дружеството. Съдът е приел, че положителното регистърно решение – Решение № 3/ 12.12.2003 г. по ф. дело № 4714/ 2003 г. на СГС, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Прието е, че осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в търговския регистър може да бъде заличено единствено по реда на чл. 498 ГПК (отм.), ако по исков ред се установи, че вписването е недопустимо, нищожно или се установи несъществуване на вписаните обстоятелства. Посочил е, че тази правна последица настъпва само при успешно проведен самостоятелен установителен иск по чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл.124, ал.1 във вр. с чл. 604 ГПК, предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като съдебен акт, с което е завършило охранителното производство или несъществуване на вписаното обстоятелство. Направил е извода, че до заличаването му по посочения процесуален ред, регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, включително и спрямо съда, че валидността на вписания апорт не може да бъде подложена на инцидентна проверка в друг исков процес, а именно заявените в случая възражения и претенции за установяване на обратното от ответниците- сега жалбоподатели, които са оспорили, че първия ищец „К.” – АД не е носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което и не би могъл действително да се разпореди с част от него в полза на второто и третото ищцови дружества, съответно, че и трите търговски дружества не са материално правно легитимирани по предявения от тях иск срещу ответниците. Въззивният съд е приел, че с договор за продажба от 27.07.2005 г., сключен в [населено място] с НА №82/ 27.07.2005г. ищецът „K.” – АД, продал на „Д. К.” - АД 3010/8095 кв.м. ид.ч. от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място]. С договор за продажба от 30.12.2005 г., сключен в [населено място] с НА № 72/30.12.2005 г. „K.” – АД, продал на „Е. С.” - О. 3010/8095 кв.м. ид.ч. от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място]. Прието е, че първият ищец е придобил правото на собственост по начин, определен с разпоредбата на чл.73, ал.4 ТЗ и в последствие, чрез правни сделки – договори за продажба, сключени в необходимата за действителност форма с нотариални актове, се е разпоредил с части от правото си на собственост – възмездно, в полза на купувачите - „Д. К.” – АД и „Е. С.” – О., като им е прехвърлил в собственост отделни сгради, застроени в терена, и права на собственост върху 3010/8095 ид.ч. – за всеки един, от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място]. Въззивният съд е приел, че по инициатива на наследодателя на ответниците – Б. А., между ответниците, участвали в процеса като негови правоприемници и [фирма] – [населено място], с променено наименование „Б. к.” – АД, е воден спор за собственост по иск за ревандикиране на имота. С влязло в сила съдебно решение – от 14.05.2008 г. по в.гр.д. №286/ 2007 г. Ш., е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А. иск с правно основание чл. 108 ЗС - „Т.” – АД да им предаде владението на процесния имот с площ от 2 075 кв.м.. Прието е за установено, че в хода на производството по този иск с Протокол за въвод от 14.04.2003 г. е отнето от [фирма] – [населено място] владението върху ж. м. от 446.20 кв.м. и 2075/8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], като във владение са въведени Я., А. и Е. А.. С Протокол за въвод от 18.02.2010 г., е отнето от длъжниците по изпълнението – А., владението върху 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], и е въведено търговското дружество „Б. к.” – АД/предишно [фирма] – [населено място]/ – праводател на първия ищец. Съдът е приел, че с Решение от 14.05.2008 г. по в.гр.д. № 286/2007 г., с което отменено Решение № 828/ 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/ 1997 г. Ш. в частта, с която „Т.” - АД е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на 2 075 кв.м. незастроено дворно място, съставляващо част от парцел ІV в кв.337 по плана на [населено място] и е постановено друго – отхвърлена е исковата претенция за ревандикиране на имота - 2 075 кв.м., като неоснователна и недоказана, спорът по чл. 108 ЗС е разрешен окончателно. Прието е, че решението е постановено след повторна отмяна по реда на чл.231, б. „а” ГПК на влязлото в сила решение на Ш. от 13.07.2000 г. по гр. д. № 197/ 2000 г., с което е оставено в сила Решение на Ш. от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г., с което са уважени исковете за собственост върху 2 075 кв.м. дворно място в [населено място], предявени от Б. Щ. А., респ. неговите наследници Е. А., Я. Б. А. и А. Б. Д. срещу „Т.” – АД – [населено място], респ. „Б. к.” – АД – [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав. Според въззивния съд след отмяна на влязло в сила решение, при новото разглеждане на делото могат да бъдат изнасяни новонастъпили факти, релевантни за спорното право. Приел е, че СПН на новото решение, с което делото ще завърши, ще установи, че спорното право съществува или не съществува не към деня, когато е влязло в сила отмененото решение, а към деня, когато са приключили устните състезания по подновеното дело, след които новото решение е влязло в сила, в случая преди 14.05.2008 г., поради което е приел за установено със сила на пресъдено нещо обстоятелството, че ответниците – сега жалбоподатели, чието материално право на собственост по отношение на имота е отречено с влязлото в сила отхвърлително решение, неоснователно е предадено владението върху процесния недвижим имот, отнето от праводателя на ищцовите дружества, и че те неоснователно, тъй като с влязлото в сила съдебно решение са отречени правата им на собственост по отношение на процесния недвижим имот, твърдени по реституция, са го ползвали. Съдът е преценил, че е преклудирана възможността ответниците да оспорват факта на ползването, упражнявано от тях, като представят доказателства, че са прехвърлили собствеността върху терена и сградата още през 2002 г., към който момент е имало влязло в сила решение за уважаване исковата претенция на А. срещу „Т.” – АД - с нотариален акт за покупко- продажба от 28.12.02 г., А. Д., Я. А. и Е. А. са продали имота на създаденото от първите двама търговско дружество – „Щ.” – О.. Прието е, че с отхвърляне на предявения от ответниците иск по чл. 108 ЗС, съдът е отрекъл те да притежават твърдяното срещу ответното дружество – праводател на първия ищец, вещното право на собственост по отношение на процесния недвижим имот на посоченото от тях придобивно основание, поради, поради което според съда е установено, че и упражняваната от тях фактическата власт върху същата вещ - владение или държане е при липсата на основание за това. Съдът е приел, че по приключилото дело ищците – по настоящото дело ответници, е следвало да заявят всички свои придобивни основанията, включително и да изчерпят възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предявят фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държанието. Направил е извода, че незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Прието е, че в случая по време на висящия процес по чл. 108 ЗС ищците А. не са въвели факта, че са се разпоредили със спорното право на собственост, включително и в производството пред ВКС след отмяната, в което е действал като инстанция по същество, а са поддържали предявения иск за установяване на тяхното право на собственост. Посочил е, че обстоятелството, че те не владеят имота, ако е съществувало, е следвало да бъде своевременно заявено, за да не бъде преклудирано от силата на пресъдено нещо. Позовал се е на разпоредбата на чл.226 ГПК, според която ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото следва своя ход между първоначалните страни. Приел е, че приобретателят – „Щ.” – О. е могъл да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и да замести своя праводател – при условията на чл.222 ГПК и че това не е направено. Според въззивния съд на основание чл.226, ал.3 ГПК, постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо него, а според чл.298, ал.2 ГПК – влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД – установено при условията на пълно и главно доказване, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, че със сила на пресъдено нещо е установено, че ответниците – лично и като наследници по закон на починалата в хода на делото тяхна майка – ответницата Е. А. при равни права между тях, не са собственици на същия и са упражнявали фактическата власт върху него без основание за периода от 15.04.2006 г. до 31.08.10 г.- месец преди обратното му предаване на „Б. к.” – АД, който от своя страна го е предал на ищцовите дружества приобретатели на правото на собственост. Съобразно възприетото заключение на техническата и оценителна експертиза от 13.02.2013 г., за посочения период съдът е приел, че размерът на средния пазарен наем за процесния имот по предназначението му като търговски обект е в размер на сумата 140 050.00 лв., разпределени, съответно на правата на ищците в собствеността, както следва: 35 853 лв. за „К.” – АД, и по 52 099 лв. за „Д. К.” – АД и „Е. С.” – О.. Направил е извода, че според петитума на исковата молба всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумите, предявени частично – по 12 800 лв. – част от сумата 121 537.92лв., в полза на първото дружество и по 18 600 лв. – в полза на второто и третото дружество. При тези изводи съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за претендираните суми и е постановил друго, с което е уважил предявените частично искови претенции по чл.59 ЗЗД, в посочените размери, ведно с законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.04.2011 г., до окончателното изпълнение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлената част на исковете за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение за времето от 19.04.2008г. – 19.04.2011г., в размер на 794.00 лв. – част от 15 872.00 лв., за първия ищец срещу всеки от ответниците и в размер на 1 153.00 лв. – част от сумата 23 064.00лв., за втория и трети ищец срещу всеки от ответниците. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът се е произнесъл и по исканията за разноски, като е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите разноски от ответниците съобразно уважената част от иска са в размер на - 3 320.00 лв. в полза на „К.” – АД, 3 948.00 лв. в полза на „Д. К.” – АД, и 3 571.00 лв. в полза на „Е. С.” – О., разпределени по равно между тях. По правния въпрос: Съдът преценява, че въззивното решение на Варненския окръжен съд е допустимо, тъй като съдържанието на исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 ГПК. Освен това с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по заявените с предявените искове факти и обстоятелства и е квалифицирал всеки от исковете като такива с правно основание чл.59 ЗЗД. Исковете са предявени като частични. По основателността на касационната жалба: От събраните по делото писмени доказателства - договор за приватизация, А. № 6619/ 1995г., Устав на „К.” – АД – [населено място], Решения №№ 3/ 12.12.2003 г. и 4/ 21.06.2004 г. по ф. дело № 4714/ 2003 г. на СГС, удостоверения за актуално състояние на дружеството, скица и удостоверение за идентичност на имотите № 2600205/ 01.02.2000 г. се установява, че акционер на [фирма] е „Т.” – АД – [населено място], като правоприемник на приватизираното [фирма], с едноличен собственик на капитала – държавата. С решение № 4/21.06.2003 г. по ф.дело № 4714/2003 г. на Софийски градски съд е вписана в регистъра за търговските дружества промяна в статута на [фирма]” увеличение на капитала на дружеството от 636 150 лв. на 1 505 610 лв, чрез издаване на нови 869 460 броя поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. всяка една и че увеличението е извършено с непарична вноска – недвижими имоти, подробно описани в чл.7,ал.1,б.”в” от Устава. Видно от приложения устав на КК [фирма] – чл.7,ал.1,б.”в” непаричната вноска – апорт на недвижими имоти е внесена от [фирма], като един от имотите е земя от 8 840 кв.м. земя - парцел V в кв.337 по РП на [населено място], идентичен с УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], при граници: изток - УПИ I, запад - „ОТП „Т.”, север и юг - улици, а по скица № 3422/ 31.03.2011 г. на С.-гр. Шумен, представляващо поземлен имот с идентификатор 83510.670.434 с площ от 8 830.00 кв.м. при съседи: 83510.671.119, 83510.670.222, 83510.671.110. С Решение № 3/12.05.2005 г. на СГС по ф.д. № 6078/ 2003 г. в регистъра на търговските дружества е вписана промяна на седалището, адреса на управление и наименованието на „Т.” – АД на „Б. К.” – АД. С договор за продажба от 27.07.2005 г., извършен с НА №82/ 27.07.2005г., том 9, рег. № 6684, н.д. № 1032/ 2005г. ищецът „K.” – АД, продал на „Д. К.” - АД 3010/8095 кв.м. ид.ч. от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], заедно със сгради, находящи се в имота. С договор за продажба от 30.12.2005 г., извършен с НА № 72/30.12.2005г., том 17, рег. № 13094, н.д. № 223/2005г. ищецът „K.” – АД, продал на „Е. С.” - О. 3010/8095 кв.м. ид.ч. от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място] с площ от 8095 кв.м, заедно със сгради, находящи се в имота. От приложените по делото преписи от съдебни решения се установява, че наследодателят на ответниците Б. Щ. А., починал на 16.08.2002 г. е предявил иск против [фирма] [населено място] с правно основание чл.108 ЗС за недвижимия имот – дворно място от 2375 кв.м. и житна магазия със застроена площ от 446.20 кв.м., находящи се в същото, представляващо част от парцел IV в кв.337 по плана на [населено място] със заявено придобивно основание на правото на собственост възстановяване на собствеността на осн.чл.2 от ЗВСОНИ. Въз основа на предявения иск е образувано гр.дело № 710/1997 г. по описа на Шуменския районен съд. С решение № 828/27.12.1999 г. по гр.дело № 710/97 г. на Шуменския районен съд търговското дружество [фирма] е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Ж. м. от 446.20 кв.м. застроена площ, ведно със застроено и незастроено дворно място от 8095 кв.м., находящи се в [населено място], представляващо пл. № 1 в кв.267 по регулационния план на [населено място], за което е отреден парцел IV от кв.337 на наследодателя на ответниците Б. Щ. А.. С решение от 13.07.2000 г. по в.гр.дело № 197/2000 г. на Шуменския окръжен съд е отменено решение № 828/27.12.1999 г. по гр.дело № 710/97 г. на Шуменския районен съд само в частта, с която [фирма] е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на застроено и незастроено дворно място от 8095 кв.м. и вместо това е осъден [фирма] [населено място] да отстъпи собствеността и предаде владението на 2075 кв.м. незастроено дворно място, намиращо се в [населено място], бивш парцел първи-7 в кв.267, представляващо част от парцел IV кв.337 по плана на [населено място] на Б. Щ. А. и е отхвърлен предявения иск за същото място за разликата до 8095 кв.м. като неоснователен и недоказан. С решение № 718/17.07.2001 г. по гр.дело № 1894/2000 г. на ВКС, IV г.о.е отменено решение от 13.07.2000 г. по гр.дело № 197/2000 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Щ. А. срещу [фирма] ревандикационен иск за незастроено дворно място за разликата над 2075 до претендираните 8095 кв.м., включено в парцел IV, отреден за Б. в кв.337 по плана на [населено място] и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав. С решение от 17.03.2003 г. по в.гр.дело № 603/2001 г. на Шуменския окръжен съд е отменено решение № 828/27.12.1999 г. по гр.дело № 710/97 г. на Шуменския районен съд само в частта, с която [фирма] [населено място] е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Б. Щ. А. върху незастроено и застроено дворно място от 6020 кв.м., представляващо дв.пл. № 1 от кв.267, за което е отреден УПИIV в кв.337 по сега действащия регулационен план на [населено място] и вместо това е отхвърлена исковата претенция на Е. В. А., Б. Б. А. и А. Б. Д. като наследници на Б. Щ. А., починал на 16.08.2002 г. основаваща се на чл.108 ЗС, предявена срещу [фирма] по отношение на незастроено дворно място от 6020 кв.м., представляващо разликата над 2075 кв.м. до 8095 кв.м., претендирано от ищците в парцел IV на кв.337 по плана на [населено място]. С решение № 368/10.06.2005 г., постановено по гр.дело № 1377/2003 г. на ВКС, IV г.о.е оставено в сила решение от 17.03.2003 г., постановено по гр.дело № 603/2001 г. на Шуменския окръжен съд. С оглед на посочените преписи от решения, постановени по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от наследодателя на ответниците Б. Щ. А. съдът приема, че решение № 828/27.12.1990 г., по гр.дело № 710/1997 г., в частта, с която е уважен ревадникационният иск срещу [фирма] за процесния имот с площ от 2075 кв.м. е влязло в сила на 13.07.2000 г. Въз основа на влязлото в сила на 13.07.2000 г. решение № 828/ 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/ 1997 г. Ш., в полза на ответниците, като наследници на Б. А. – починал на 16.08.2002 г. и срещу „Т.” – АД– [населено място], респ. „Б. к.” – АД – [населено място], е издаден изпълнителен лист от 11.10.2002г. по гр.дело № 710/1997 г. на Ш. за предаване на имота – сграда Ж. м. и дворно място с площ от 2 075 кв.м., част от парцел IV в кв.337 по плана на [населено място]. По молба на ответниците и издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 456/2002 г. по описа на СИС при Ш.. От приложения по делото протокол за принудително отнемане на вещи е видно, че на 14.04.2003 г. е отнето от [фирма] – [населено място] владението върху житна магазия от 446.20кв.м. и 2075 кв.м. дворно място от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], като във владение са въведени наследниците на Б. Щ. А. – А. Д., Я. А. и Е. А.. От приложения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 117/28.12.2002 г. се установява, че на 28.12.2002 г. ответниците А. Б. Д., Я. Б. А. и Е. В. А. – починала на 29.01.2012 г. са продали на [фирма] [населено място] недвижимия имот 1/3 ид.част от житна магазия с площ от 446.30 кв.м. заедно с дворно място от 2075 кв.м., представляващо част от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място]. Установява се също, че ответниците Я. и А. А. са съдружници в [фирма] с ЕИК[ЕИК]. С решение № 34/02.04.2007 г. по гр.дело № 2513/2005 г. на ВКС, IV Б г.о. са отменени по реда на чл.231,б.”а” ГПК влезлите в сила решения на Шуменския окръжен съд от 13.07.2000 г. по гр.дело № 197/2000 г., с което е оставено в сила решението на Шуменския районен съд от 27.12.1999 г. по гр.дело № 710/97 г., уважаващо исковете за собственост върху 2075 кв.м. дворно място в [населено място], предявени от Б. Щ. А., респ.неговите наследници Е. В. А., Я. Б. А. и А. Б. Д. срещу [фирма] [населено място], респ. [фирма] [населено място] и делото в тази част е върнато на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. С решение от 14.05.2008 г. по в.гр.дело № 286/2007 г. на Шуменския окръжен съд е отменено решение № 828/27.12.99 г. по гр.дело № 710/97 г. на Шуменския районен съд в частта, с която [фирма] [населено място] е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на 2075 кв.м. незастроено дворно място, представляващо част от парцел IV в кв. 337 по плана на [населено място] и вместо отменената част е отхвърлен предявеният от Б. Щ. А. срещу [фирма] иск с пр.осн.чл.108 ЗС за посочения имот. Впоследствие с решение от 29.06.2009 г. по същото дело съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.05.2008 г., по гр.дело № 286/2007 г., като във втория диспозитив вместо името Б. Щ. А. следва да се чете Е. А., Я. А. и А. Д.. Решението е влязло в сила на 11.02.2009 г., когато с определение по гр.дело № 3023/2008 г. на ВКС I г.о. не е допуснато касационно обжалване на същото решение. Въз основа на влязлото в сила решение от 14.05.2008 г. по в.гр.дело № 286/2007 г. на Ш. в полза на [фирма] е издаден обратен изпълнителен лист от 20.10.2009 г. срещу ответниците Е. А., А. Д. и Я. А. за предаване владението на 2075 кв.м. незастроено място, част от парцел IV в кв.337 по плана на [населено място]. В образувано за принудителното му изпълнение изп. дело № 20098760401451 по описа на ЧСИ с рег. № 8**, район на действие ОС – [населено място], видно от съставения за това протокол на 18.02.2010г. от длъжниците по изпълнението Е. А., А. Д. и Я. А. владението е отнето върху 2075 кв.м., част от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] и е предадено чрез въвод на „Б. к.” – АД с предишно наименование [фирма] – [населено място] – праводател на първия ищец. Видно от приложения по делото протокол от 02.09.2010 г. между [фирма], [фирма], [фирма] , [фирма] [населено място] е сключено споразумение, според което [фирма] предава доброволно полученото на 31.08.2010 г. по изп.дело № 1451/2009 г. на ЧСИ владение върху 2075 кв.м. незастроено и застроено дворно място, съставляващо част от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] с идентификатор 83510.670.434 на съсобствениците [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. С влязло в сила решение № 172/21.07.2011 г. по гр.дело № 15/2010 г. на Шуменския окръжен съд са отхвърлени предявените искове от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], и [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху сгради, находящи се в незастроено и застроено дворно място с площ от 2 788 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 83510670.374 сега част от ПИ 83510.670.434 по КК на [населено място]. С посоченото решение е прието, че търговското дружество е сключило договор за продажба с продавачи, които не са собственици на продадения имот, поради което договорът не е породил вещно прехвърлителен ефект, съответно дружеството не е придобило по приращение и правото на собственост върху построените в имота сгради. От представените от всяка от страните по делото – ищцовите дружества и ответниците договори за наем, сключвани между ищците, като наемодатели и различни физически и юридически лица – като наематели, както и сключвани между търговско дружество - „Щ.” - О. – [населено място], ЕИК[ЕИК], съдружници в което са ответниците Я. А. и А. Д., като наемодател, и различни физически и юридически лица – като наематели, с предмет отдаване под наем за временно и възмездно ползване на части от терена, съставляващ УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], се установява, че свободната от застрояване площ е имала търговско предназначение и се е ползвала като стоково тържище. Търговското предназначение на процесния имот се установява и от приложения по делото Протокол за резултатите от проверка на стоково тържище – [населено място], [улица] на Р. – [населено място], изх. № 1778/25.10.2005 г., в който е удостоверено, че „стоково тържище „Щ.” обхваща 13 помещения с Р. 690 кв.м. и прилежащо дворно място 2 075 кв.м.” Видно от приложените по делото доказателства [фирма] [населено място] е предявил против ищцовите дружества с искова молба вх. № 4989/24.09.2013 г. до окръжен съд [населено място] иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че е собственик на процесния недвижим имот – дворно място от 2075 кв.м., част от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] и сграда със застроена площ от 67 кв.м. на основание давностно владение и в условията на евентуалност на основание сделка покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 120/2002 г., производството по който не е приключило с влязло в сила решение. Пред настоящата инстанция е представено влязло в сила на 16.03.2015 г. решение от 07.05.2014 г. по гр.дело № 610/2013 г. на Шуменския окръжен съд по посочения предявен иск, което решение съдът намира, че не следва да се обсъжда, тъй като е влязло в сила в хода касационното производство и не е налице хипотезата на чл. 235,ал.3 ГПК. От заключението на вещото лице по назначената СИЕ от 13.02.2013 г. се установява, че за процесния период от 15.04.2006 г. до 31.08.2013 г. обезщетението за ползване на процесния имот в размер на пазарния наем е 140 050. лв. С оглед правата на собственост на всеки от ищците върху процесния имот обезщетението за първия ищец е в размер на 35853 лв. и по 52099 лв. за втория и третия ищец. Като взема предвид установените факти по делото настоящият съдебен състав преценява, че предявените искове са неоснователни по следните съображения: Правилна е правната квалификация по чл.59 ЗЗД, дадена от въззивния съд на предявените искове, които са частични. Заявените факти в исковата молба, съответно установени по делото и петитума на същата водят до извода, че правната квалификация на предявените частични искове е по чл.59 ЗЗД. Доводите на жалбоподателите, че правната квалификация е по чл.55 ЗЗД – дължими суми на отпаднало основание са неоснователни. За фактическите състави, предвидени в чл.55 ЗЗД съществен елемент е престацията, като престирането трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка от обогатилият се. За фактическия състав на чл.59 ЗЗД е характерно, че едно лице получава без правно основание по друг начин – т.е. не чрез престиране от друго лице, а по друг начин. Съгласно разпоредбите на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа елементите – 1. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването, 3. липса на правно основание за имущественото разместване, 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Ищецът [фирма], претендира обезщетение за ползване на процесния недвижим имот от ответниците, като е въвел придобивен способ за правото на собственост върху имота на основание извършена непарична вноска - апорт. Ищците [фирма] и [фирма] са заявили придобивен способ за правото на собственост върху процесния имот – договор за покупко-продажба с продавач първия ищец [фирма]. Правилни са изводите на въззивния съд, че ищецът [фирма] се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, чрез апортирането му от [фирма]. Това обстоятелство е вписано в търговския регистър с решение № 4/21.06.2004 г. по ф.дело № 4714/2003 г. на Софийски градски съд. Правилни са изводите, че ответниците са обвързани от вписването, тъй като до постановяване на обжалваното решение вписването не е заличено по реда на 498 ГПК/отм./, че оспорването не може да бъде извършено в производството по предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД чрез възражение. Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл.73,ал.1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл.496 ГПК/отм/ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл.498 ГПК/отм./, сега чл.604 ГПК и чл.30,ал.1,вр.чл.29 и чл.14 от ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.97,ал.1,вр.чл.431,ал.2 ГПК/отм./ сега чл.124,ал.1, вр.чл.537,ал.2 ГПК, съответно чл.29,ал.1, вр.чл.30, ал.1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл.80, ал.1,б.”г” ГПК/отм./ и чл.29, ал.2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл.498 ГПК/отм./ и чл.30,ал.1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС – т.решение № 1/06.12.2002 г. по т.дело 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Като взема предвид посоченото съдът намира, че до заличаване на вписаното увеличение на капитала, чрез апортна вноска – т.е. извършен последващ апорт на [фирма] с решение № 4/21.06.2004 г. по ф.дело № 4714/2003 г. на Софийски градски съд по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на собственост на [фирма] върху непаричната вноска – т.е. върху УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място], част от който е и процесния имот. Валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответниците. Поради това всички доводи на ответниците – сега жалбоподатели касаещи валидността на извършения последващ апорт от [фирма], включително и дали са настъпили правните последици от същия са неоснователи, а именно, че ищецът [фирма] не е придобил правото на собственост върху процесния имот и с оглед на това не е могъл да се разпореди с част от него в полза на [фирма] и [фирма]. П. собствеността на имот – УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] ищец [фирма] въз основа на извършен последващ апорт през 2004 г. с договори за продажба, извършени с нотариални актове № 82/27.07.2005 г. и № 72/30.12.2005 г. е продал по 3010/8095 кв.м. идеални от имота на ищците [фирма] и [фирма]. Сключените договори за продажба са валидни, съответно са породили вещно прехвърлителен ефект. Въз основа на тях и описания по-горе последващ апорт съдът преценява, че ищците са съсобственици на недвижимия имот, представляващ УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] с площ от 8095 кв.м. при квоти от съсобствеността – 2075/8095 кв.м. идеални части за [фирма] и по 3010/8095 кв.м. идеални части за [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], част от който имот е и процесния. Съдът намира, че не следва да се обсъждат представените от ответниците писмени доказателства относно реституционната претенция на наследодателя Б. А. – заповед от 20.01.1998 г. на Министъра на промишлеността, заповед от 30.07.1998 г.и от 26.04.1993 г. на Кмета на [община], А. № 6387/30.03.1993 г., както и писмените доказателства относно правото на собственост на общия наследодател преди отчуждаването. Тези доказателства са представени и обсъдени по гр.дело № 710/1997 г. по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС за 2075 кв.м., съставляващи част от УПИ IV в кв.337 по плана на [населено място] от наследодателя на ответниците Б. А. срещу праводателя на ищците [фирма]. Производството по този иск е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен – т.е. със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ответниците, като наследници на Б. А. върху процесния имот на заявеното с иска основание - възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ. С оглед на това влязло в сила решение е недопустимо в производството по друго дело съдът да установява наличието на правото на собственост в полза на наследодателя и праводател на ответниците на придобивното основание, заявено с отхвърления иск по чл.108 ЗС – реституция на основание ЗВСОНИ. Неправилен е извода на въззивния съд, че по приключилото с влязло в сила решение дело с предмет предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Б. А., а след смъртта му продължено от ответниците последните е следвало да заявят всички свои придобивни основания, включително и да изчерпят възраженията си срещу твърдението, че упражняват фактическа власт върху вещта. Неправилно е прието, че обстоятелството, че те не владеят имота, ако е съществувало е следвало да бъде своевременно заявено, за да не бъде преклудирано от силата на пресъдено нещо. Неправилен е и извода, че с влязлото в сила решение по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от наследодателя на ищците, с което искът е отхвърлен със сила на пресъдено нещо е установено, че ответниците лично и като наследници на починалата ответница Е. А. са упражнявали фактическа власт върху имота без основание за периода от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г. По гражданско дело № 710/1997 г. на Шуменския районен съд по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, като производството е продължило и с друга номерация на делата, включително и след отмяната по чл.231,б”а” ГПК/отм./ като ищци ответниците по настоящото дело не са били длъжни да изчерпят всички основания за предявяване на иска за собственост. По същото дело ответникът – [фирма], респ. [фирма] следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанието на което ищците са основали вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключи тези на ищците, да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението. Незаявените твърдения, доводи и възражения от ответника се преклудират. Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и правото на собственост на ищеца и то на заявеното придобивно основание е предмет на делото. Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.108 ЗС формира сила на пресъдено нещо относно отреченото право на собственост на ищеца върху имота на заявеното придобивно основание. Това отхвърлително решение – по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС не формира сила на пресъдено нещо относно упражняваната фактическа власт от ищеца върху имота, предмет на иска. С оглед на посоченото съдът намира, че в производството по настоящото дело е допустимо ответниците – ищци по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС да въвеждат възражения, че не са ползвали имота през процесния период от време от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г., че са се разпоредили с имота през 2002 г. – продали са го на [фирма], което търговско дружество е ползвало имота. Този извод не се променя от факта, че ответниците – ищци по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС в хода на делото по този иск не са въвели твърдения, че са се разпоредили с имота в полза на това търговско дружество. На основание чл.226,ал.3 ГПК постановеното отхвърлително решение по иска с пр.осн.чл.108 ЗС обвързва и търговското дружество. От приложените по делото доказателства съдът преценява, че по делото не е установено за процесния период от време от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г. ответниците да са ползвали процесния имот. Обстоятелството, че те са въведени във владение на имота от съдебен изпълнител при извършен въвод на 14.04.2003 г. и впоследствие владението от тях е отнето и е предадено на [фирма] при извършен въвод на 18.02.2010 г. от ЧСИ не налага извода, че за целия процесен период от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г. ответниците са ползвали процесния имот и са възпрепяствали ищцовите дружества да го ползват. За да е основателна исковата претенция то следва да се установи, че ищците са собственици на процесния имот, ответниците да са го ползвали за периода от време от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г. без наличие на правно основание за това и размера на вредата. В настоящият случай, както се посочи не е установено жалбоподателите-ответници да са ползвали процесния недвижим имот за периода от 15.04.2006 г. до 31.08.2010 г. От приложените по делото договори за наем, сключени за търговски обекти, находящи се в спорния имот се установява, че наемодател по същите е търговското дружество [фирма]. В нито един от тези договори за наем не са посочени ответниците-жалбоподатели като наемодатели. Не са представени доказателства от които да се установи, че именно ответниците са ползвали имота за целия процесен период. Търговското дружество [фирма], макар и ответниците да са съдружници в същото е различен правен субект със свое имущество, поради което изводът, че ответниците не са ползвали имота за посочения период не се променя. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявените искове – частични с правно основание чл.59 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят. Решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се отмени като неправилно – постановено при нарушение разпоредбите на чл. 59 ЗЗД. Вместо това предявените искове следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 5930 лв. разноски по делото за всички инстанции, от които 2500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Неоснователни са доводите на ответниците по жалбата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателите за настоящата инстанция. Съдът преценява, че същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и е в съответствие с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.4 и чл. 9,ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 865/10.06.2014 г., постановено по в.гр.дело № 944/2014 г. на Варненския окръжен съд и вместо това постановява Отхвърля предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД на [фирма] ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК] за разделно осъждане на А. Б. Д. ЕГН [ЕГН] и Я. Б. А. ЕГН [ЕГН] за сумите както следва: на [фирма] ЕИК[ЕИК] по 12 800.00лв. всеки – част от дължимите общо 121 537.92лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], при граници от изток УПИ I”ОТП Т.” и от запад, север и юг – улици. на [фирма] ЕИК[ЕИК] по 18 600.00лв. всеки – част от дължимите общо 176 609.79лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], при граници от изток УПИ I”ОТП Т.” и от запад, север и юг – улици. на [фирма] ЕИК[ЕИК] по 18 600.00лв. всеки – част от дължимите общо 176 609.79лв. от всеки ответник – обезщетение за ползването от ответниците в периода 15.04.2006г. – 31.08.2010г. на 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], при граници от изток УПИ I”ОТП Т.” и от запад, север и юг – улици. които главници са формирани съобразно квотата на всяко от дружествата в процесните 2075/8095ид. части от УПИ IV в кв.337 по актуалния РП на [населено място], при граници от изток УПИ I”ОТП Т.” и от запад, север и юг – улици, общото обезщетение за ползването на които се претендира да възлиза на по 474 757.50лв. от всеки ответник или общо 949 515.00лв. Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплатят на А. Б. Д. ЕГН [ЕГН] и Я. Б. А. ЕГН [ЕГН] сумата 5 930 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: