Р Е Ш Е Н И Е     №  185   София,  28 април  2009година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 15 април, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 140/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подс. И. А. М. , понастоящем в затвора гр. П., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 311/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдено обезщетение - явно несправедливи. Исканията са за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск.   Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка Б. М. М., счита жалбата за изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 3/23.01.2009 г., Великотърновският апелативен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 658/31.10.2008 г., постановена по нохд № 105/2007 г., на Плевенския окръжен съд, с която подс. И. А. М. от гр. П., е бил признат за виновен в извършени престъпления, както следва: на 08.11.2003 г., в гр. П., престъпление по чл. 150, пр. 1 /изм./ и вр, чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, осъден на пет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” НК и при условията на чл. 54 НК осъден на дванадесет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, е постановил да се изтърпи едно общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим на изтърпяване.важил е предявеният граждански иск от Б. М. М., за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., присъдил е държавна такса и направени разноски.     По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:   Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. И. М. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Великотърновският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е защита на подсъдимия и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК – на стр. 4 – 7 от мотивите към решението точно са посочени основанията поради които не се приемат доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба. Подс. М. , е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията в доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.   Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си, съвсем обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, включително и твърденията в пледоарията на защитника, на подсъдимия, за отсъствието му от града на инкриминираната дата , за допуснати нарушения при извършеното разпознаване , за достоверността на показанията на пострадалата свидетелка, вследствие стресовото състояние в което е била. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена подробна проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно го е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от подсъдимия, че са били допуснати съществени процесуални нарушения.   Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.     По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението по същество, което се прави в жалбата е, че липсват доказателства подсъдимия да е извършил инкриминираните деяния.   При приетите за установени фактически положения и от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. М. , е осъществил съставите на престъпленията, правилно квалифицирани по посочените текстове от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Б пострадала, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра и която разпитана преди извършване на разпознаването, подробно е описала подсъдимия по ръст, цвят на коса, особености на зъбите като захапка, приблизителни години, лека плешивост на темето, татуировка, които съвпадат напълно с реалната му външност и по които е бил разпознат, К. М. , нейна майка – относно проведените телефонни разговори и съобщеното й от нея, П. и Б. – полицейски служители, работили първоначално по случая и установили безспорно, че подс. М. се е намирал заедно с пострадалата в кафенето пред гарата, Д. и И. – участвали при извършване на разпознаването на дееца от страна на пострадалата, които установяват, че тя без всякакво колебание го е посочила като извършителя на деянието, К. установява, че подс. М. на инкриминираната дата се е намирал в посоченото заведение, от приложените писмени доказателства – протокол за разпознаване от 21.11.2003 г., правилно ценен като годно доказателствено средство, протокол за оглед на местопроизшествие, експертните заключения, вкл. ДНК експертиза установяваща, че угарката иззета при огледа на местопроизшествието е от пострадалата М. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставите на престъпленията, при съответната квалификация, са осъществени от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянията, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава жалбоподателя, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Македонски. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите и на този съд, че се касае за извършени престъпления по посочените от него текстове от НК, са напълно законосъобразни.   Посочените възражения по този касационен довод – относно авторството на деянията, са били предмет на внимание и на въззивният съд. Същият в мотивите си – л. 50 - 52, подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка. Наличните противоречия между обясненията на подс. М. , показанията на св. И от една страна и всички останали гласни и писмени доказателства и експертни заключения, са били задълбочено обсъдени в мотивите, като действителното им съдържание не е било тълкувано превратно. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и противоречивост и съпоставяне помежду си. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъпленията по чл. 150, пр. 1 /изм./ и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.   Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направила вярната констатация, че събраните и преценени доказателства, изобличават еднозначно подс. М. , като извършител на деянията.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкциите поотделно по вид и размер и общо определеното наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК, така както са потвърдени, от второинстанционният съд, са напълно справедливи и законосъобразни. Съставът на този съд, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, че въпреки многобройните осъждания и определеното наказание от 9 г., 10 м. и 8 дни от Софийския районен съд – Определение от 11.04.1996 г., по НОХД 392/1992 г., същото с нищо не е повлияло за коригиране на поведението му и зачитане на установения правов ред, което налага необходимостта за изолиране, за по – дълъг период от време - дванадесет години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията на наказанието. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената му степен на обществена опасност и обремененото съдебно минало. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК.   Справедливо по размер е и определеното обезщетение. При точно съблюдаване принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, съобразно характера на извършеното и претърпените морални болки и страдания, правилно е била присъдена сумата от 10 000 лв., като обезщетение за тях.   Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/ 23.01.2009 г., по внохд № 311/2008 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателна колегия.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:       Членове: