Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 27 юни 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1098/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения Р. Г. за възобновяване на нохд №1114/2011г., по описа на Сливенски районен съд /РС/ и на внохд №601/2011г. на Окръжен съд /ОС/ - Сливен, и за отмяна на обявената по тях присъда №925 от 26.10.2011г., на основание чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 от НПК. В съдебно заседание на 26.06.2012г. осъденото лице и процесуалният му представител поддържат заявената претенция. Поставя се акцент на незнанието на Р. Г. за проведеното досъдебно разследване и за осъдителния акт на първостепенния съд. Прокурор от ВКП аргументира основателност на подаденото искане, като се позовава на предписанията на чл.423, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 26.10.2011г., по нохд №1114/2011г., Сливенски РС е признал Р. Д. Г., за виновен в извършено за периода от 13.01.2011г. до 07.02.2011г. престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3, 5 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.54 от НК му наложил наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Съдебният акт е бил предмет на въззивна инстанционна проверка и влязъл в сила след постановяване на решение №159/13.12.2011г. от ОС-Сливен, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд №1114/2011г. на Сливенски РС и на на внохд №601/2011г. на ОС - Сливен е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл.423 от НПК, като преценката на установените фактически обстоятелства, в контекста на приложимата действуваща уредба, обосновава и неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на обявената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за предприетото срещу него наказателното преследване в досъдебната и съдебна фаза на процеса, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и по приложението на материалния закон. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Р. Г. не е участвал лично при досъдебното разследване и при разглеждане на делото от първостепенния съд - Сливенски РС. С постановление от 21.02.2011г. е образувано досъдебно производство №242/2011г. срещу Р. Г. и Красимир П. за осъществено, при условията на продължавана престъпна дейност, предварителен сговор и повторност, посегателство по чл.195, ал.1, т.т.3, 5 и 7 от НПК. В рамките на досъдебната фаза на наказателния процес и след постъпила официална информация от Областна дирекция на МВР-Сливен, че Р. Г. е напуснал пределите на Р България на 01.05.2011г. приз ГКПП – Кулата, в посока Гърция и е налице обективна невъзможност за неговото издирване, поради неизвестно местоживеене в чужбина, на 10.05.2011г. той е привлечен в качеството на обвиняем, в задочна процедура по чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването. На 11.07.2011г., по внесен от РП–Сливен обвинителен акт срещу Р. Г., е образувано нохд №1114/2011г., по описа на Сливенски РС, насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 21.09.2011г. Призовката на подсъдимия за определената дата ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че същият не живее на посочения адрес и според изявления на майка му - Д. Г. не се намира на територията на Република Бълтария и е в неизвестност. Първоинстанционният съд е положил усилия за надлежно установяване на очертаните обстоятелства, обективирани в изискана и предоставена справка от Областна дирекция на МВР – Сливен, съдържаща липса на въведени данни за завръщане на лицето в страната, след регистрираното на 01.05.2011г. пътуване до Гърция. Логическа последица от реализираните процесуални действия е назначаването на служебен защитник на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 21.09.2011г., при съблюдаване на правните предписания на чл.269, ал.3 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с присъда на 26.10.2011г. Съдебният акт е атакуван от Р. Г., с подадена на 08.11.2011г. жалба, в която той изразил недоволство от явната несправедливост на наложената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Въззивната инстанционна проверка е приключила с потвърждаващо постановената първоинстанционна присъда решение от 13.12.2011г., с което контролиращият съд при дерогиране на допуснатите в рамките на досъдебното разследване съществени процесуални нарушения при провеждане на задочната процедура, се е ограничил с произнасяне по релевираните оплаквания за прекомерна завишеност на наказанието. Интерпретацията на действащия по време на въззивното производство нормативен регламент на чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.т.1 - 4 от НПК, при съотнасяне с актуалната редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК /ДВ, бр.93/25.11.2011г./, мотивира приложимост на задочната процедура, само и единствено при надлежно повдигнато и присъствено предявено на лицето обвинение от досъдебните органи. Последното гарантира, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, предпоставящи преценка на съвкупността от фактически данни, доказващи желанието на лицето да избегне съдебния процес, чрез укриване или отсъстващото му намерение да вземе участие в него след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК и неявяване в открито заседание пред решаващия орган без уважителни причини. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б. ”с”и „d”от ЕКПЧОС.1 ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение. То следва да е резултат от достатъчна по обем, яснота и доказателствен интензитет информираност за характера на обвинението, и при уведомяване на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване, отговарящо на условията за форма и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на процесуалните права. Правната норма на чл.6 от ЕКПЧ лимитира търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на доказан отказ на обвиняемия /подсъдим/ да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, на каквито обстоятелства не индицира настоящият казус. ____________________________________________________________________________________________________________ 1. решение №258/15.06.2010г., по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №.340/20.06.2011г., по н.д. №1709/2011г.; решение №.156/20.03.2012г., по н.д.№237/2012г.; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ, по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г., по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 24.03.2005г., по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г., по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г., по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г., по делото Х. срещу Италия. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл.423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на Р. Г., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното разследване и от производството пред първостепенния съд, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание за участие в наказателния процес. В обсега на досъдебната фаза на процеса, предхождаща заминаването на осъденото лице в чужбина, срещу Р. Г. не е повдигнато обвинение и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това процесуални възможности, задължения и ограничения. Тези обстоятелства сочат на проведена задочна процедура, при липса на предвидените в закона условия /знание за предприето спрямо Р. Г. преследване/, ограничила правото на участие и лична защита на осъдения в досъдебната фаза на наказателния процес и в производството пред първата инстанция, което Сливенски ОС е пренебрегнал при разглеждане на делото и при упражняване на възложените от чл.334 на НПК въззивни правомощия. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, т.3, б. ”с” и „d” от ЕКПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на касационния съд за прилагане на извънредния способ за контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на нохд №1114/2011г. и на внохд №601/2011г., отмяна на постановената присъда, и връщане делото на прокурора за ново разглеждане, с участието на Р. Г. и при осигурени реални параметри за реализиране на процесуалните му права При съблюдаване изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за пребиваването на задочно осъдения в чужбина и за множеството предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързи и своевременни процесуално-следствени действия, обусловена от изтеклия период от извършване на престъплението, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1114/2011г. на Сливенски РС и на внохд №601/2011г. на ОС- Сливен. ОТМЕНЯ присъда №925 от 26.10.2011г. на РС-Сливен, постановена по нохд №1114/2011г., с която е ангажирана наказателната отговорност на Р. Г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3, 5 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК и решение №159 от 13.12.2011г., по внохд №601/2011г. на ОС - Сливен, в тази му част. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. Определя на Р. Д. Г. мярка за неотклонение- задържане под стража. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.