Р Е Ш Е Н И Е №106 Гр. София, 05.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдията Влахов гр. дело № 4550 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Я. и И. В. Я. против Решение № VІ-33 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 2046/2016 г. на Бургаския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с Решение № 769 от 27.09.2017 г. по същото дело. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 65 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 473/ 2015 г. на Районен съд- [населено място], с което са отхвърлени предявените от Г. Г. Д. против касаторите искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, вместо което е постановено уважаване на същите, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Н..акт № 180 от 02.04.2012 г. по нот.дело № 164/ 2012 г. на нотариус М. В. с рег.№ 370, на следния недвижим имот: жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-55 от 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на описания имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост по чл. 108 ЗС бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба- Г. Г. Д. не е заявила становище по съществото на касационната жалба в депозирания отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК. С Определение № 226/ 27.04.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- с оглед несъобразяването му с практиката на ВКС досежно критериите, въз основа на които съдът следва да формира извода си за идентичност на недвижими имоти, когато същата е спорна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл.293, ал.4 във връзка чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК, намира следното: За да формира извод за основателност на предявените в пасивно субективно съединение искове за собственост по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че имотът, придобит от ищцата по силата на договор за покупко-продажба от 02.04.2012 г., сключен с продавачите В. К. и Л. К., описан в нотариалния акт за продажбата като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], представляващ според описанието в акта апартамент № 16, вх.Б, ет.3 в [населено място], [улица], със застроена площ от 72,30 кв.м., е идентичен с имота, в който се намират ответниците въз основа на извършен на 20.05.2010 г. от ЧСИ Т. К. въвод срещу В. К., а именно апартамент № 16 в [жилищен адрес] на [улица] [населено място]. Този извод се основава и на съвкупен анализ на данните по делото, според които частният праводател на двете спорещи страни е един и същ- В. Д. Я., който с договор за покупко-продажба от 1997 г. е придобил собствеността върху апартамент № 16 в [жилищен адрес] на [улица] [населено място], като с влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД по гр.д.№ 17/ 2009 г. на РС- [населено място] е обявен за окончателен сключеният между В. Я. и праводателят на ищцата- В. К., предварителен договор за покупко-продажба на имота. Същевременно, според заключението на изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза, апартамент № 16, вх.Б, ет.3 на [улица] [населено място], описан в нотариалния акт за покупко-продажба от 2012 г. в полза на ищцата, е идентичен не с имот с идентификатор № 00878.501.500.2.9 по КККР на [населено място], а с имот с идентификатор № 00878.501.500.2.7. Независимо от това, след като е съобразил в тяхната съвкупност данните по делото и като е взел предвид, че спорещите страни черпят правата си от един и същ частен праводател- В. Д. Я., който е бил собственик именно на апартамент № 16, в който ответниците са били въведени във владение, въззивният съд е приел, че е установена идентичността между процесния имот по начина, съобразно който същият се индивидуализира по действащата кадастрална карта на [населено място], от една страна, и притежавания от частния праводател на ищцата апартамент, който й е бил прехвърлен през 2012 г., респ. апартамента, в който се намират ответниците въз основа на извършения през 2010 г. въвод. Върховният касационен съд намира, че така постановеното решение на въззивната инстанция се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване на нередовността /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Това е така, доколкото със заявения петитум ищцата е поискала собственическа защита за недвижим имот, идентифициран съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на населеното място на основание чл.6 ,ал.3 ПВ във връзка с чл.60 ЗКИР, като в обстоятелствената част се е позовала на придобиване на имот, който според изслушаната Съдебно-техническа експертиза не е идентичен с обекта по кадастралната карта. В този смисъл исковата молба се явява нередовна по смисъла на чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК, тъй като очертаното противоречие между обстоятелствената част и петитума обуславя неяснота досежно предмета на спора /това противоречие е намерило отражение и в диспозитива на въззивното решение, с който ищцата е призната за собственик на самостоятелен обект с идентификатор 00878.501.500.2.9, на основание договор за покупко-продажба от 02.04.2012 г., според който този обект е идентичен с апартамент № 16, а според изслушаната експертиза този апартамент е идентичен с друг обект по кадастралната карта- с идентификатор 00878.501.500.2.7/. С оглед гореизложеното, въззивното решение на Бургаския окръжен съд следва да бъде обезсилено и делото- върнато на този съд за предприемане на необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираната нередовност в обстоятелствената част и петитума по начин, който позволява безпротиворечиво да се определи предмета на спора. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № VІ-33 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 2046/2016 г. на Бургаския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с Решение № 769 от 27.09.2017 г. по същото дело. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: