Р Е Ш Е Н И Е № 199 С о ф и я, 13 ноември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 о к т о м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 844/2019 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия В. П. Я. от Л. адв.Н.Л. от АК-М. се обжалва новата присъда от 15.07.2019 г., постановена от Окръжен съд-Монтана по ВНОХД № 20/2019 г. с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Я., редовно уведомен, не участва лично в касационното производство, като чрез преупълномощения си защитник адв.Хр.Н. от САК поддържа оплакванията им за неправилност на присъдата и искането за оправдаването му. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 1 от 29.01.2019 г. по НОХД № 191/2018 г. Ломският районен съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия В. П. Я. от Л. по повдигнатото му обвинение за осъществено от него на 10.08.2015 г. в Л. престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Лом като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда за извършеното от Я. престъпление. С поставената на настоящата касационна проверка нова присъда от 15.07.2019 г. по ВНОХД № 20/2019 г. Окръжен съд-Монтана е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.Я. за виновен в това на 10.08.2015 г. в Л. да се е съвъкупил с Б. Л. П. от същия град, като я принудил към това със сила, на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1070,37 лева. С касационната жалба защитникът на подсъдимия адв.Л. е ангажирала касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, недоволствайки от доказателствения анализ или липсата на такъв от въззивната инстанция относно съществени обстоятелства от предмета на доказване, считайки за неправилно приложен и материалният закон с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Освен многократно повтореното оплакване за липсата на всестранен, обективен и пълен анализ на доказателствата или формален такъв, защитникът акцентира върху неоснователно кредитираните като достоверни показания на пострадалата Б.П. и тенденциозно отхвърлените обяснения на подсъдимия, при игнориране на изводите в експертизата по ДНК профилиране в частта й относно липсата на клетъчен материал от него под ноктите на П., на показанията на редица свидетели – Н., Г., Р., А., Ж., В. за поведението й преди и след деянието, с позоваване на противоречивите показания на свидетелите Я., оборващи твърденията на пострадалата за упражнено върху нея насилие за осъществяване на половия акт в автомобила на подсъдимия. ВКС не споделя доводите на защитника за порочен доказателствен анализ от страна на въззивния съд. Както и сам сочи, двойственият характер на обясненията на подзащитния й и тези на пострадалата П. изискват прецизния им анализ при проверката им за достоверност през останалите налични доказателствени източници. Окръжният съд съвсем не лековерно се е доверил на твърденията на последната като последователни, логични и безпротиворечиви още от самото начало на наказателното производство. При анализа им основателно се е позовал на показанията на свидетелите Я. за психическото й състояние след деянието, объркаността й относно местонахождението й и желанието й да се прибере, разказвайки им за извършеното над нея. Именно по техен сигнал е уведомена полицията, тя била отведена за преглед и експерта д-р Б. установила и иззела биологичен материал, констатирайки прясно охлузване от насилствено осъществен полов акт с нея. Този й извод следва да се свърже и с проведеното след повече от 2 години и половина изследване на веществените доказателства по метода на ДНК-профилирането, доказващи семенна течност от подс.Я. по бикините на П., както и биологичен материал по слипа му с най-вероятен произход от последната. Вещото лице М. е изяснил и защо от представените за изследване изрезки от ноктите на лявата и дясната й ръка не е могло да се направят категорични изводи по поставената му задача, на което защитата настоява. Неоснователно в жалбата се претендира игнориране на показанията на полицейските служители Ж. и В., отразени и в докладната им записка, тези на св.Н. и св.Г. относно ползваните таксиметрови услуги както от св.Б.П., но и от близките й, както и на св.А., който е заявил за знание у него отнапред за създадена от подсъдимия „връзка с някакво момиче”, което дори подс.Я. не сочи в обясненията си както на досъдебното производство, така и пред двете инстанции по фактите. В последните липсва житейската логика св.П. да е приемала ухажването му и да е била съгласна с осъществения полов акт, контрастиращо на последващото й деянието поведение и психическо състояние, несъответстващо на положението й на омъжена и раждала жена, съзнаваща какво отражение на репутацията й би дало оплакване от нея за изнасилване. Обратно, при този й житейски опит именно извършеното над нея я е довело до състояние на безизходица и обърканост, на което са били свидетели семейство Я., д-р Б. и полицейските служители. Както за извършителя на противоправно деяние, така и за пострадалия от него следва да има мотив за поведението им, какъвто при пострадалата П. неоснователно да набедява подсъдимия липсва. Не е необходимо упражняването на интензивно насилие над жертвата, за да се направят изводи в тази насока при наличие на намиращи се в синхрон други доказателства. Св.П. е изяснила как е възприела заключване на вратата на автомобила откъм нейна страна, съпротивлявала се е с избутване на Я. с крака и ръце, но безуспешно, добросъвестно е разказала за особеностите на осъществения против волята й полов акт и за демонстрираното от нея несъгласие с него, както и за преследването й от подсъдимия след напускането на колата, наложило неориентираното й бягство от местопроизшествието. Настоящият касационен състав не намира порок при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд за упражненото над св.П. насилие от подс.Я. за осъществяване на половия акт с нея, няма игнорирани или превратно оценени доказателства и са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не е налично касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната нова въззивна присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд, още по-малко за оправдаването на подсъдимия от настоящата инстанция. Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа с доводи за липса на съставомерност на поведението на подс.Я. като престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК поради липса на насилие над пострадалата за осъществяване на половия акт с нея, които се явяват оборени при правилно установената от окръжния съд фактическа обстановка. Приложен е законът, който е следвало да се приложи и няма основание за каквато и да е корекция на въззивната присъда. Не е наведено в жалбата и не се коментара справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, още повече при приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното му наказание, поради което ВКС не дължи съображения в тази насока. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА новата въззивна присъда от 15.07.2019 г., постановена по ВНОХД № 20/2019 г. от Окръжен съд-Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :