Р Е Ш Е Н И Е №192 гр. София, 25 октомври 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 829 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура и касационна жалба от частен обвинител срещу оправдателна въззивна и нова присъда № 119/12.04.2016г. по ВНОХД № 4227/2016г. по описа на Софийски градски съд. В протеста се навеждат доводи за нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на процесуални правила. Твърди се игнориране и превратно тълкуване на доказателства. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В допълнение към протеста прокурорът сочи, че съдът неправилно е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Н. и К. като неправилно приел приложението на института на неизбежната отбрана. Обвинителната теза според прокурора била установена от показанията на св.И. П. и Д. П., както и приложените по делото писмени доказателства. Не било отчетено обстоятелството, че обясненията представлявали защитно средство. Оспорва достоверността на показанията на св.Н., тъй като бил помолен от подсъдимия да свидетелства, акцентира на различни детайли в показанията на този свидетел пред съда от първата инстанция и пред въззивната. Акцентира на твърде детайлния според прокурора спомен на свидетеля. Съдът неправилно бил отчел значението на различието къде точно се е развило действието между подсъдимия и пострадалия , не отчел противоречието в показанията на свидетелите, познати на подсъдимия, а последователното свидетелстване на пострадалия неправилно не взел предвид. В касационната жалба на частния обвинител се навеждат доводи за необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с осъждане на дееца и уважаване на предявения граждански иск. В допълнение към касационната жалба се претендира неправилно установена нова фактическа обстановка от въззивната инстанция, показанията на свидетелите Н. и К. били неправилно кредитирани. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа протеста на прокурора от въззивната инстанция, като визира наличие на касационни основания по чл.348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК. При анализа на доказателствата въззивният съд бил допуснал съществени процесуални нарушения, което довело до погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Частният обвинител се явява лично, представлява се от повереник, който поддържа жалбата. Позовава се на нахлуване в двора на пострадалия, поради което отхвърля тезата за приложението на института на неизбежната отбрана. Оспорва акцентирането на наличието на пушка у пострадалия, свидетелските показания, които били възприети, в хода на процеса били значително разширени. Повереникът обръща внимание на физическите разлики и предимства в полза на подсъдимия. Частният обвинител поддържа становището на повереника си, като заявява, че счита касационната жалба за основателна и че следва да бъде уважена, като бил приложил всички доказателства, а и вещите лица не били възразили срещу представените медицински документи. Иска отмяна на оправдателната присъда и уважаване на жалбата му. Подсъдимият П. се явява лично , представлява се от защитник, който поддържа направените възражения и пледира да бъдат оставени без уважение жалбата и протеста. Подс.П. заявява, че случилото се било инсценирано от пострадалия, с когото били във влошени взаимоотношения от 15 години. Единствената му цел била да се отбранява и това, което му хрумнало, било да се впусне и да вземе пушката. Борбата била започнала от улицата, не бил докосвал с пръст пострадалия, при дърпането пострадалият се спънал и паднал назад. Затова той съжалявал, но твърди, че не се чувствал виновен, като преценката на въззивната инстанция била правилна. При последната си дума подс.П. моли да се потвърди присъдата на Софийския градски съд и да бъде признат за невинен. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Софийският районен съд с присъда № от 02.07.2015г. по НОХД № 23776/2011г. е признал за виновен подс.Д. Н. П. в извършване на 18.02.2011г. в [населено място], в двор на [улица] на престъпление по чл.129,ал.1 от НК, като му наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода , отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Оправдал е частично дееца по обвинението за увреждане на прешлени (причинена спондилолистеза на пети поясен и първи кръстов прешлен). Съдът е уважил предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от 5000лв. в размер до 2000лв., като за останалата част го е отхвърлил като неоснователен и са присъдени разноски и държавна такса. С атакуваната с жалба и протест нова въззивна присъда № 119/12.04.2016г. по ВНОХД № 4227/2015г. състав на Софийския градски съд е признал за невинен подс.П. по това обвинение и го е оправдал изцяло, отхвърляйки изцяло и гражданскоправната претенция, потвърждавайки присъдата в оправдателната и част. Касационната инстанция намери, че жалбата и протестът са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество, жалбата и протестът се явяват неоснователни. Въззивната инстанция по време на процеса е събирала доказателства, като не се е задоволила с фактическата обстановка, установена от съда от първата инстанция. Разпитан е пострадалият, св.Н., св.С. и св.Н., последните двама полицейски служители. Съвсем ясно е изразено от въззивната инстанция, че има забележки относно начина на провеждане на съдебното производство, събирането на доказателствата и установяване на фактите по делото, както и интерпретацията на събраните по делото доказателства. Самостоятелно е установила нови фактически положения, основаващи се на показанията преимуществено на св.К., която почиствала в дома на подс.П., както и на св.Н., който посещавал наемател на подсъдимия. Въззивната инстанция е приела, че след словесният спор, пострадалият извадил пушка от автомобила се, замахнал към главата на подс.П., който се отдръпнал. След това е възприето, че пострадалият пречупва пушката, при което подс.П. чул щракването и я хванал, за да я издърпа към себе си. Двамата с пострадалия започнали да дърпат, всеки към себе си, пушката, при което движейки се на заден ход при дърпането, пострадалият се спънал, паднал по гръб и се ударил в бордюра на плочките в областта на кръста и таза, а пушката останала в ръцете на подс.П.. Касационната инстанция не е съд по фактите и може да се произнесе единствено в рамките на фактическите положения, установени от предходните съдилища, но не намира обаче основание да възприеме, че тези факти са установени от въззивната инстанция по превратен или недопустим от процесуалните норми начин. Разбира се, основен е въпросът с правната интерпретация на събраните по делото доказателства. Впрочем, гласните доказателства са ограничени по обем и са разделени на две групи – съдържащи се в показанията на пострадалия и съпругата му, от друга страна са обясненията на дееца и показанията на св.К. и св.Н.. Обясненията на дееца не могат да бъдат отхвърлени само защото чрез тях се осъществява правото на защита, те подлежат на оценка и анализ с останалите събрани по делото доказателства на общо основание и могат да бъдат игнорирани само ако се опровергават от надлежно установени факти по делото. Такива опровергаващи обяснението на подсъдимия факти, извън тези на пострадалия и неговата съпруга, не са установени, не се и сочат от касаторите, чието задължение е да ангажират обвинителни доказателства. Акцента е положен само върху интерпретирането, анализа на доказателствата. Свидетелите на защитата не демонстрират пристрастност, предубеденост, не са установени такива връзки и взаимоотношения с пострадалия, които да мотивират неискреност. Напротив, по делото ес установява, че те нямат родствени връзки,не са поставени в положение на зависимост от подсъдимия и не са лично заинтересовани. Като цяло извършеният анализ от въззивната инстанция, пресъздаващ фактология по осъществена лична защита на подс.П., е недвусмислен. Налице е дългогодишен конфликт между последния и пострадалия. Няма съмнение, че разликата във възрастта между пострадалият и подс.П. дава очевидни предимства при едно противоборство между двамата в чисто физически аспект, пък и физическите възможности и отлики между двамата са видими в полза на подсъдимия. Наличието на оръжие обаче, независимо от това, че не е било огнестрелно , дори с нисък интензитет на употреба, може да доведе до непредвидими последици. Със сигурност, поне такава е била представата на подс.П. и доказателства в обратна насока не са събрани. Касационната инстанция не може да упрекне предходната, че се е доверила на свидетели, които нямат пряка връзка и зависимост от подс.П., а не на показанията на пострадалия, за който не се отрича, че е в дългогодишен конфликт с дееца, и на показанията на съпругата му. Тяхната достоверност, възможното пречупване на възприятията през призмата на личната заинтересованост не могат да издържат на сравнението с качеството на показанията на св.К. и св.Н.. Упрекът за обстоятелственост в показанията, депозирани по време на въззивното съдебно следствие не следва да бъде споделен, тъй като целта на провеждането на разпита е да бъде изяснен максимално широк кръг от обстоятелства, относими към предмета на доказване. Целенасоченият и разширен разпит не е недостатък при използване на този способ за събиране на доказателства, а напротив. Всичко, установено от въззивната инстанция, е част от обстоятелствата, които попадат в кръга на задължителната за обсъждане съвкупност от такива, дефинирана в т.6 на раздел ІІ-ри от ППВС № 12/73г. СГС напълно основателно е подложил на собствен анализ възприетите от първостепенния съд факти и тези, изеяснени при въззивното следствие. Те не са изобилни , но така или иначе процесуалния закон не залага на количеството на гласните доказателства, а на тяхното качество, що се отнася до показанията на свидетелите (с изключението по чл.124 от НПК естествено). Обясненията на дееца не се опровергават, а се допълват от показанията на св.К. и св.Н., като простото им съпоставяне с показанията на частният обвинител и неговата съпруга не води до следващ се извод, че те трябва да бъдат отхвърлени, тъй като има обвинителни доказателства. При така установените факти развоят на действията на постр.П. е правилно преценен от подс.П. като непосредствено и противоправно нападение, с която преценка въззивният съд се е съгласил, а се съгласява и касационната инстанция. За преценката на дееца дали има непосредствено и противоправно нападение срещу него или друго лице, не е необходимо да има непосредствен физически контакт ( достатъчно е да е създадена опасност за реално и непосредствено увреждане), какъвто обаче в случая е и осъществен. Достатъчно е поведението на пострадалия П. недвусмислено да говори за предстоящо и неминуемо нападение, за да възникне правото на подс.П. да се защити. Това той е сторил своевременно след замахването с оръжието, като се е отдръпнал, а след опита за зареждането или презареждането му е предприел активни защитни действия, за да не позволи самият той да бъде увреден. Не може да се изисква от деецът, както основателно възразява той, да предполага вида на оръжието, дали то е огнестрелно, тоест способно на значително поражение, вкл. и летално, върху човешкото тяло или действа на принципа на сгъстения въздух. Изяснено е в задължителната съдебна практика при очертаване на границата на пределите на неизбежната отбрана, кога те са нарушени и кога не са. Неизбежна отбрана се осъществява и при несъответствие в интензитета на предприетата защита, стига то да не е явно – така и посоченото ППВС № 12/73г.,т.6, абзац последен. В случая касационната инстанция намира, че реализираната защита от подс.П. срещу демонстрираното поведение на пострадалия П. в никакъв случай не е с характер на явно несъответстваща на интензитета нападението. Подсъдимият е хванал застрашаващото го оръжие е искал да го отнеме, за да преустанови възможността да бъде увреден. Очевидно физически е превъзхождал пострадалия, тъй като е успял да достигне етап, в който оръжието е останало в ръцете му. В резултат на защитните му действия постр.П. се е спънал и паднал, като е получил при това описаните по делото уреждания. Този интензитет на защитата обаче е напълно в рамките на необходимите предели, за да бъде ефективна, поради което с основание въззивната инстанция е възприела приложението на чл.12, ал.1 от НК. В съдебната практика също така е добре изяснено, че нападнатия може да се защитава, или да бъде защитаван не само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата на нападение, т.е. не може да се приеме, че подс.П. е бил задължен да се ограничи само с дърпането на оръжието и да не допуска падането на пострадалия. В този смисъл въззивната инстанция основателно се е позовала на т.7 на ППВС № 12/73г. Изискването е защитата да е достатъчно ефективна, което предполага и по интензивни средства и начини за отбрана. Подсъдимият е използвал именно такъв начин, по-ефективен от простото задържане на оръжието. Може да бъде преценено, че дори и да се възприеме несъответствие между характера на нападението (на противоправното поведение на частният обвинител) и на осъществената защита, то не е явно. Засегнати са едни и същи обществени отношения- свързани с телесната неприкосновеност на личността, предизвиканата от действията на пострадалия опасност за здравето на подс.П., на фона на нестихващата неприязън, породена от продължителния конфликт между тях, е напълно съпоставима с интензитета на използваната защита, която при това непряко е довела до крайния увреждащ пострадалия резултат. По начало не е необходимо деянието на пострадалия да осъществява състав на престъпление, разбира се в други хипотези относно субекта на нападение при неизбежната отбрана, достатъчно е да е общественоопасно и противоправно. В случая подс.П. с дърпането на оръжието е упражнил сила по отношение на по - възрастния пострадал, която е позволена от закона, защото попада в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК.. Не трябва да се подценява обстоятелството, че подс.П. е действал строго в допустимите рамки на неизбежната отбрана– след като с реализираната защита е преустановено противоправното поведение (нападение) на постр.П., той не е предприел никакви други действия, макар да е имал пълната възможност за това, което означава, че единствената му цел е била да се защити от противоправното поведение на пострадалия. В цялост доводите на въззивната инстанция в тази насока следва да се споделят, без да е необходимо да се преповтарят , като изложената аргументация е подробна, юридически издържана и логически правдива. В заключение може да се отново да се заяви, че депозираните касационна жалба и протест са неоснователни, изложените възражения са получили своя напълно адекватен и задоволителен отговор от въззивната инстанция. Твърденията за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата са голословни, те са лишени от фактологическа основа и правна състоятелност. Липсва превратно анализиране и тълкуване на гласните доказателства, което да води до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Само по себе си, навеждането на необоснованост на въззивното решение, до каквото възражение по същество се достига при горната липса, не е от категорията на предвидените в чл.348,ал.1 от НПК касационни основания и не следва да бъде обсъждано. Изложените факти, които са безспорно установени, в рамките на предявеното обвинение и извършеният прецизен правен анализ от страна на въззивната инстанция, логично и закономерно са довели при правоприлагането до неизбежния и логичен резултат, свързан с постановяване на оправдателната присъда. Това е довело и до логичния последващ резултат от оправдаването на дееца, свързано с предявения и уважен частично граждански иск. С основание, предвид установената и възприета липса на противоправно поведение на подс.П., този иск изцяло е бил отхвърлен като неоснователен. Следва да се отбележи, че като е потвърдила първоинстанционната присъда в останалата част, въззивната инстанция не се е съобразила с разпоредбата на чл.190 от НПК. Подсъдимият е оправдан, следователно присъдените разноски следва да останат за сметка на държавата. Това налага отмяна на присъдата на СГС в потвърдителната и част, тъй като присъдените разноски не се дължат от подсъдимия. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 119/12.04.2016г. по ВНОХД № 4227/2015г. по описа на Софийския градски съд в потвърдителната и част. ПОТВЪРЖДАВА присъдата изцяло в останалата и част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове