6 Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 30 март 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря................Мира Недева...........................и с участието на прокурора.........................Димитър ГЕНЧЕВ............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1768 по описа за 2014 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Д. И. П. за възобновяване на нохд № 749/14г. на районен съд гр.Стара Загора. В искането са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи неправилната оценка на доказателствения материал, която според осъдения е довела и до неправилно приложение на закона с осъждането на П. за престъпление, което не е извършил. Твърди се също, че е допуснато нарушение на правото на защита с отказа да бъдат разпитани посочените от осъдения свидетели във въззивното производство. Наложеното наказание осъденият счита за несправедливо. Моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения П. – адв. В. със същите аргументи. В представено допълнително писмено изложение се изтъква, че обвинението не е било достатъчно конкретизирано, доколкото се твърди, че при извършване на деянието било използвано неустановено техническо средство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че сочените от осъдения свидетели са били разпитани подробно пред районния съд, а заключението на Д. експертизата за изследване на ръкавиците, иззети от местопрестъплението, свързва безспорно осъдения с извършване на престъплението. Осъденият П., нередовно призован, не се явява пред касационния съд. Даден е ход на делото при условията на чл.353, ал.3 от НПК. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 108 от 06.06.2014г., постановена по нохд № 749/14г. на районен съд гр.Стара Загора, подсъдимият Д. И. П. бил признат за виновен в това, че през периода 27.07.2013 г. – 10.08.2013 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на стойност 356.77 лева от владението на П. К. К. и чужди движими вещи на стойност 1833.80 лева от владението на Б. Ж. Н., като общата стойност е 2190.57 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А", вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, като бил оправдан относно отнемането на 1 брой диплома на името на Р. Н. Н. – без стойност. Със същата присъда Д. И. П. бил осъден да заплати на П. К. К. сумата в размер на 356.77 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото и ДТ върху уважения граждански иск. По жалба на П. било образувано внохд № 1194/14г. по описа на окръжен съд гр.Стара Загора. С решение № 157 от 02.10.2014г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отказът на окръжния съд да допусне исканите от осъдения свидетели не е довел до нарушаване правото на защита, както се твърди в искането. При разглеждането на делото съдът не е длъжен да удовлетвори всякакви доказателствени искания, направени от страните, а само тези от тях, които биха допринесли за изясняването на предмета на доказване. Свидетелите К. и П. са били разпитани от първоинстанционния съд, като не са били посочени конкретни неизяснени обстоятелства, за които е поискан техния преразпит. Разпитът на В. С. е бил поискан за същите обстоятелства, а този на М. В. няма отношение към обстоятелствата по осъществяване на престъплението. Оплакването за допуснати от инстанционните съдилища процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата, е лишено от основание. Събраният доказателствен материал, макар да не съдържа преки доказателства относно авторството на престъплението, изобилства от косвени такива, които разгледани в тяхната взаимовръзка, сочат на единствено възможен извод за осъществено от осъдения престъпление. При огледа на двете жилища, обект на престъпно посегателство, са открити трасологични следи от мъжки обувки № 42. Такива обувки с марка "М." са били иззети от жилището на осъдения. Назначените за изследването им трасологични експертизи са дали заключения, че следите от стъпки, намерени в жилищата на пострадалите, са оставени именно от тези обувки. Разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, след разясняване на правата им по чл.119 от НПК, синовете на осъдения - И. П. и Господин П. са заявили, че всеки от лицата в семейството носи свои обувки и не ползва обувките на другиго. Намерената при огледа в дома на пострадалата К. гумена ръкавица е била обект на изследване от Д. експертиза, според заключението на която, по вътрешната повърхност на ръкавицата е оставен генетичен материал, изхождащ от осъдения П.. В мотивите на първоинстанционната присъда съдът е изложил аргументи, поради които е отхвърлил като недостоверно твърдението на свидетеля А. К. /разпитан по настояване на осъдения/, че той е извършител на инкриминираните деяния и кореспондиращите му показания на св. П., който чул това изявление. Съдът е отчел обстоятелството, че двамата свидетели и осъденият П. са пребивавали по едно и също време в затвора, когато обвинителният акт по настоящото дело е бил връчен на П.. Това е дало възможност намиращите се в него данни да станат достояние на свидетелите. При разпита си в хода на съдебното следствие, К. е дал сведения, че е отнел вещи, различни от инкриминираните; описал е различен начин на проникване в жилищата и не е споменал обстоятелството, че е носил ръкавици. Цитираните аргументи са били възприети и в мотивите на въззивното решение. Преценката на доказателствата в тяхната цялост и излагането на конкретни съображения за кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства сочи, че процесуалната дейност по събиране и проверка на доказателствата е извършена в съответствие в правилата на процесуалния кодекс. Не представлява нарушение на правото на защита отразеното в обвинителния акт обстоятелство, че използваното при извършването на деянията техническо средство за проникване в жилищата на пострадалите е неустановено. По това квалифициращо престъплението обстоятелство, П. е могъл да се защити непосредствено след повдигането на обвинението, както и във фазата на съдебното производство. Оплакването за нарушение на закона се свързва с осъждането на П. за престъпление, което се твърди, че не е извършил. В светлината на изложеното по - горе се налага извод, че тезата на осъдения е неоснователна, а съдилищата са приложили правилно закона. Относно явната несправедливост на наложеното наказание не са изложени конкретни съображения. Наказанието на П. е индивидуализирано при отегчаващи отговорността обстоятелства, но малко под средния предвиден в чл.196, ал.1, т.2 от НК размер, което съответства на баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото в случая смекчаващи обстоятелства липсват, не е налице основание и за смекчаване на наказателно правното положение на осъдения. Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. И. П. за възобновяване на нохд № 749/14г. на районен съд гр.Стара Загора и внохд № 1194/14г. на окръжен съд гр.Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.