Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 400   гр. София, 12.05.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1078 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 407 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1264/08 г. Окръжен съд гр. П. е отменил частично решение № 103 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 179/06 г. на Районен съд гр. П.. П. е ново решение, с което е признал за установено по отношение на Д. , че О. гр. П. е собственик на дворно място с площ 126 кв. м., представляващо УПИ № 9* попадащ в УПИ І-хотелски комплекс в кв. 68-нов по плана на гр. П.. О. е в сила първоинстанционното решение в частта, в която установителният иск на О. гр. П. за собственост на партерен етаж от масивната сграда в имота и на тавански помещения е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд в частта, в която установителният иск за собственост на партерен етаж е уважен, е подадена жалба от О. гр. П.. Ответникът по касация Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище. ВКС, след като взема предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното: С определение № 1* от 03.11.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че специфичен въпрос, по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е кои обекти на държавна собственост се възстановяват на общините по силата на § 7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: Възстановяването на правната уредба на общинската собственост се извърши с изменението на Конституцията на НРБ от 1971 г. и на ЗС през 1990 г. Доразвито е с изменението на същия закон при приемане на ЗМСМА, ДВ бр. 77/91 г. Съгласно § 7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините държавни имоти които са обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Не преминава в собственост на общините имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Аналогичен текст е записан и в ЗОС, обнародван в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. В чл. 2 на ЗОС са посочени обектите които са общинска собственост. Според чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОС, общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. С изменението на закона с ДВ бр. 26/00 г., текстът е допълнен в смисъл, че общинска собственост са жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд. Останалият текст е запазен в първоначалната си редакция. Предвид на изложеното настоящият състав счита, че практиката в цитираните решения № 1959а от 14.12.1995 г. по гр. д. № 2398/95 г. на ВК ІV ГО и № 205 от 08.07.1999 г. по гр. д. № 64/99 г. на 5 членен състав на ВС е правилна. По основателността на касационната жалба: За да остави в сила решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел че магазинните помещения не са сред обектите изброени в чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОС в редакцията с ДВ бр. 96/99 г. С оглед указанията в отменителното решение на ВКС е назначена техническа експертиза, но вещото лице не могло да установи какво е било предназначението на обектите към 1996 г., тъй като били извършвани множество ремонти и преустройства, въпреки че предназначението на етажа по статут било магазинно и не отговарял на изискванията за жилищен етаж. Тъй като тези обекти не били включени в обхвата на чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОбС, вещнопрехвърлителното действие на закона по отношение на тях се е запазило в полза на държавата. В касационната жалба се твърди, че предназначението на партерния етаж било предназначено за магазини. При одържавяването през 1964 г. етажът бил обособен с 5 магазина. В последствие било извършено преустройство, но предназначението му останало същото. Собствеността преминала от държавата към общината по силата на § 7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА през 1991 г. Жалбата е основателна.становено е по делото че имотът бил одържавен през 1964 г. и за него бил съставен АДС № 7* от 11.11.1964 г. В акта за одържавяване е записано, че първи етаж се състои от пет магазина. През 1978 г. бил съставен нов АДС, като имотът на първи етаж бил обозначен като магазинно помещение и бил предоставен на СД „О”. Р. на собствеността като държавна или общинска е обусловена от потребностите които задоволява. Държавната собственост предполага упражняване на правомощия в обществен интерес, т. е. един обект се характеризира като публична или частна държавна собственост според предназначението на обекта трайно да задоволяват обществени потребности от национално значение и зависи от качеството на субекта на когото е било предоставено упражняването на правото и от предназначението на тези обекти. Тогава, когато обектите задоволяват обществени потребности от местно значение, те са общинска собственост. Настоящият състав счита, че с приемане нормата на § 7 процесните магазини на първи етаж от сградата са преминали в собственост на общината. Предназначението на етажа конструктивно е било за магазини и фактически са те са били предназначен за търговско обслужване. Записаното в АДС че първият етаж е „магазинно помещение” не сочи на промяна на предназначението на етажа, тъй като двете различно употребени думи всъщност означават едно понятие - магазин. Действително, вещото лице не е могло да установи точно какво е било предназначението на магазините към 1996 г., но това обстоятелство е обяснимо с оглед отдалечеността във времето. Фактът, че са били предоставени на СД „О” означава, че са били предназначени за задоволяване нуждите на живущите в общината, а не за задоволяване на потребности от национално значение. От друга страна, не е установено че имотът е включен в капитала на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел. Затова, като е приел, че искът е неоснователен, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението в тази част. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като исковата претенция се уважи. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 407 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1264/08 г. на Окръжен съд гр. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, че О. гр. П. е собственик на магазини /магазинни помещения/ находящи се партерен етаж от триетажна масивна сграда в ПИ № 9* попадащ в УПИ І-хотелски комплекс в кв. 68 - нов по плана на гр. П..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: