Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 02 юли, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 725/2013 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Р. Е. С. за възобновяване на внохд № 104/12г. на Окръжен съд-Смолян, отменяване на решение от 02.01.2013г. с което е потвърдена присъда № 96/30.10.2013г. по нохд № 200/2012г. на РС-Смолян и оправдаване по обвинението по чл.128 НК. Гражданският ищец и частен обвинител Г. З. Г. чрез повереника си адв.Н. Д. моли искането да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Не са налице основания по чл.422 НПК,които да налагат възобновяване на делото. Не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С горната присъда районен съд-Смолян е признал подсъдимия Р. Е. С. за ВИНОВЕН в това,че на 06.05.2010г. около 03.30ч в ресторант [населено място] ударил със стъклена чаша в лицето Г. З. Г., като при удара чашата се счупила и засегнала дясното око на Г.,вследствие на което му е причинена тежка телесна повреда,състояща се в пълно анатомично и функционално разрушаване на дясната очна ябълка и кръвонасядане на структурите на дясното око,причинило постоянна слепота с дясното око на пострадалия,поради което и на основание чл.128,ал.2,предл.второ вр.с ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяванвето на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Г. З. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева/четирдесет хиляди/ лева ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска до 50 000,00 лева като неоснователен. Искането е процесуално допустимо, подадено от надлежно лице, в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Осъденият прави оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По същество оспорва авторството на деянието. При извършената проверка касационният състав не констатира да са налице нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.422,ал.1 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,които да обуславят отменяване на съдебните актове. Доводите развити в искането,са поддържани пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор на поставените възражения. Прието е от съдебните инстанции,че на инкриминираната дата в заведението възникнал инцидент между пострадалия и подсъдимия Р.С.. Поводът бил дължима от последния парична сума за свършена от него работа. Подсъдимият раздразнен от заявеното от пострадалия,че К. му дължат пари, хвърлил стъклена чаша към главата на пострадалия. Чашата попаднала върху лицето на последния,счупила се и разпръснатите парчета причинили освен външни порезни рани по лицето,но проникнали и в дясното око на пострадалия. В резултат на това,пострадалият получил тежко анатомично увреждане на окото. Въпреки предприетите медицински мерки и извършена операция,загубил зрението на дясното око. Веднага след това, присъстващите в заведението го напуснали и се разбрали да не съобщават за случилото се,като предложили на пострадалия да го откарат до болнично заведение.Г. отказал и потърсил съдействие от полицейските служители към РПУ.Междувременно разказал за случилото се на св.В. З.,както и на св. Д-р А.,завеждаща медицинската служба.Възпроизвел инцидента и пред свидетелите К. и Ш. от РПУ-Ч..Пред всички посочени лица,пострадалият е заявил,че лицето,което го е ударило с чаша е старият „К.”/известен прякор на подсъдимия/. Въз основа на доказателствата събрани,проверени и анализирани в съответствие с разпоредбите на чл.13,14 и чл.107 НПК предходните редовни инстанции са обосновали своя извод за извършено от подсъдимия деяние,съставомерно по чл.128 НК. Няма спор, че причиненото увреждане съставлява тежка телесна повреда,свързана с пълна загуба на дясното око на пострадалия при обстоятелствата изложени от него. Правилно показанията на пострадалия са кредитирани,като съдебните инстанции са изложили аргументирани съображения. Независимо, че единственото пряко доказателство се явяват показанията на Г., тези показания са съпоставени с другите косвени доказателства. Тяхната хронология и последователност не дават основание за извод,че са неправдоподобни и тенденциозни.Заявеното от пострадалия се потвърждава от показанията на свидетелите З.,А.,Ш. и К..Свидетелите са категорични,че пострадалият е посочил „К.” респ.”Р.” за лицето,което го ударило с чашата. Те са възприели окървавеното лице на пострадалия непосредствено след инцидента.Установено е ,и е прието от съда,че инцидентът е възникнал именно в заведението, в което се намирал подсъдимия С.. Св.М.П.,който се намирал там, излизайки от тоалетната видял върху пода следи от кръв и стъклени чаши, видял също, че от лицето на пострадалия блика кръв и той се държи със салфетка притисната към лицето. Веднага след полученото съобщение от пострадалия, наряд на РПУ Ч. отишли до заведението. Последното било заключено, а и не работило. Потърсили собственика в дома му,но никой не им отворил.Извършеният на 08.06.2010г. оглед в заведението констатирал,че местопроизшествието не е било запазено. При извършеният оглед на контейнера в който се изхвърлял боклука на заведението според св.С. са намерени салфетки с червеникави петна и парчета стъкло.Твърдяното действие не е било документирано . Правилно е прието, че извършител на деянието е именно подсъдимия. Пострадалият е посочил изрично,че чашата е хвърлена именно от Р. С.,а не от друго лице.Обяснил е причината за това-разговор за дължими на пострадалия пари от К.,на които работил. Механизмът на увреждането е изяснен,както от пострадалия,така и от заключението на Съдебно медицинската експертиза.Последната е категорична,че увреждането е причинено от действието на предмет с остър ръб,каквито са парчетата стъкло от чашата. Същото е настъпило от повече от един режещ ръб,каквото има счупеното стъклено парче,с оглед проекцията на получените рани,като уврежданията по лицето и уврежданията на очната ябълка,са настъпили в един момент. Доводът, че неправилно били отхвърлени показанията на св.С. е неоснователен. Същият е обсъден от предходните съдебни инстанции. Свидетелят не е очевидец на инцидента,а депозираните на 20.10.2011г. пред РС-Чепеларе и по нохд№ 200/2012г. пред РС-Смолян показания са противоречиви досежно заявеното пред него от пострадалия /кой го е ударил с чашата/,а от друга страна са в разрез и с показанията на останалите свидетели,пред които пострадалият е съобщил ,че именно подсъдимият го ударил. Неоснователен е довода за съществено процесуално нарушение изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част на внесения обвинителен акт и диспозитива. Без значение е формулираното обвинение в което е отбелязано,че подсъдимият е бил употребил алкохол.Това вметнато обстоятелство няма отношение към съставомерността на деянието,чиято правна квалификация не съдържа такъв инкриминиращ елемент.В този смисъл няма основание за извод,че е налице нарушение на процесуалните правила,от категорията на съществените,което да е ограничило процесуалните права на подсъдимия визирани в чл.53 НПК. Не е налице и противоречение относно механизма на увреждането описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и този в диспозитивната му част.Доводът е обсъден от въззивния съд,който на л.54 от делото е изложил съображения,защо счита същия за неоснователен .В обстоятелствената част на обвинителния акт,действията на подсъдимия са описани подробно,а в диспозитива е конкретизирано деянието,че в резултат на тези действия пострадалият е бил ударен с чашата в лицето.С оглед и на установения по делото механизъм на увреждането, посочен от експертите по делото, и визиран в описателната част на акта,няма основание за извод,че е налице противоречие,с което са нарушени правата на подсъдимото лице. Предвид изложеното, като е потвърдил осъдителната присъда срещу подсъдимия Р. С.,въззивният съд не е допуснал съществени нарушения по чл.422 ал.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1 ,2 вр. чл.303,ал.2 НПК.Авторството на деянието е доказано и материалният закон е правилно приложен. Не са налице касационните основания по чл.348,ал.1 т.1,2 за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия ,поради което решението като правилно,законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила,следва да се остави в сила. С оглед на изхода на делото,подсъдимият следва да заплати разноските на пострадалия за ангажиране защитата на адв.Н. Д., направени за настоящето извънредно производство в размер на 700/седемстотин/ лева, видно от представения договор за правна помощ № 85718 от 09.06.2013г. Разноските се присъждат на основание чл.189,ал.3 НПК. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Е. С. за възобновяване на внохд № 104/12г на Окръжен съд Смолян и нохд № 200/2012г. на Районен съд Смолян и отменяване на постановените по тях решение от 02.01.2013г. и присъда № 96/30.10.2013г. ОСЪЖДА подсъдимия Р. Е. С. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец Г. З. Г. от [населено място], сумата 700/СЕДЕМСТОТИН/ лева разноски по делото за настоящата съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: