Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 26 март 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Е. Величкова Евелина С. при секретар Даниела Околийска ................. и с участието на прокурора Кирил Иванов …............ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 1058/2013год. Производството е касационно по протест от прокурор при Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № П-15/16.ІV.2013г. по внохд № П-13/2013г. на Военно-апелативния съд в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на подсъдимия В. Т. по обвиненията по чл. 282, ал.1 и по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а подсъдимите К. К. и Т. А. – по второто обвинение. Поддържа, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Съображенията в частта по чл. 282, ал.1 от НК за Т. се отнасят до обосноваността на изводите, че съпругата му няма връзка и отношение с проведената обществена поръчка, която е спечелена от [фирма], а по второто обвинение по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК против Т., К. и А. – че противоречи на ППлВС №2/1980г. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата и на тримата оправдани подсъдими е на становище, че атакуваното решение не противоречи на материалния закон, поради което и следва да остане в сила. Други касационни основания не са наведени, а служебното начало в касационното производство е сведено до минимум, поради което и протестът е неоснователен. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № П10/20.VІ.2012 г. по нохд № П10/2012г. на Софийския военен съд подсъдимите В. А. Т., К. В. К. и Т. Г. А. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 282, ал.1 от НК за това, че на 24.Х.2008г. в София, в качеството на длъжностни лица – Т., председател, а К. и А., членове на комисия за разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за осигуряване на денонощна физическа въоръжена охрана на сгради и терени, предоставени за управление на ИА „СД” – МО, неизпълнили служебните си задължения по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и по Заповед № 795/17.Х.2008 год. на главния секретар на ИА „СД” – МО с цел да набавят за другиго – [фирма] и съпругата на Т.-Р.Ст.Т., облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. По въззивен протест на прокурора е образувано внохд П10/2012г. на Военно-апелативния съд-София (ВАС) и с решение № П49/16.Х.2012г. оправдателната присъда е потвърдена. Това решение е протестирано с касационен протест, по повод на който е образувано касационно н.д.2132/2012г. на ВКС. С решение № 565/6.ІІ.2013г. на ІІІ-то н.о. на ВКС въззивното решение е отменено в частта за подсъдимите Т., К. и А. по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а за Т. и по чл. 282, ал.1 от НК и в тези части делото е върнато за ново разглеждане, при което е постановено решението, предмет на настоящето производство – решение № П15/16.ІV.2013г. по внохд № П13/2013г. на ВАС. С него първоинстанционната оправдателна присъда по чл. 282, ал.1 от НК за подсъдимия Т. и по чл. 311 от НК за подсъдимите Т., К. и А. е потвърдена. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № П10/20.VІ.2012 г. по нохд № П10/2012г. на Софийския военен съд подсъдимите В. А. Т., К. В. К. и Т. Г. А. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 282, ал.1 от НК за това, че на 24.Х.2008г. в София, в качеството на длъжностни лица – Т., председател, а К. и А., членове на комисия за разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за осигуряване на денонощна физическа въоръжена охрана на сгради и терени, предоставени за управление на ИА „СД” – МО, неизпълнили служебните си задължения по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и по Заповед № 795/17.Х.2008 год. на главния секретар на ИА „СД” – МО с цел да набавят за другиго – [фирма] и съпругата на Т.-Р.Ст.Т., облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. По въззивен протест на прокурора е образувано внохд П10/2012г. на Военно-апелативния съд-София (ВАС) и с решение № П49/16.Х.2012г. оправдателната присъда е потвърдена. Това решение е протестирано с касационен протест, по повод на който е образувано касационно н.д. 2132/2012г. на ВКС. С решение № 565/6.ІІ.2013г. на 3-то н.о. на ВКС въззивното решение е отменено в частта за подсъдимите Т., К. и А. по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а за Т. и по чл. 282, ал.1 от НК и в тези части делото е върнато за ново разглеждане, при което е постановено решението, предмет на настоящето производство – решение № П15/16.ІV.2013г. по внохд № П13/2013г. на ВАС. С него първоинстанционната оправдателна присъда по чл. 282, ал.1 от НК за подсъдимия Т. и по чл. 311 от НК за подсъдимите Т., К. и А. е потвърдена. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав приема същото за правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Протестът е неоснователен – решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Показанията на св. М. не са игнорирани, а изрично обсъдени (л.15 и л.16 от мотивите на решението), като изложените съображения са правилни, логични и последователни. Собственият прочит на доказателствата от страна на прокурора за наличие на факти, установяващи специалната цел на деянието на Т. – да облагодетелства съпругата си, не дава основание за възприемането му при условие, че по делото няма нарушения на процесуалните правила за събирането, проверката и анализа на доказателствата. При приетите за установени по несъмнен начин факти, законът е приложен в съответствие с вложения в него смисъл и с постоянната съдебна практика по приложението му. И в частта по чл. 311, ал.1 от НК спрямо тримата подсъдими Т., К. и А. протестът е неоснователен. При фактическите обстоятелства, приети за установени по несъмнен начин и неоспорени от прокурора, че в инкриминирания протокол 4748/24.Х.2008 год. няма невярно посочени обстоятелства, изводът на съда за несъставомерност на деянието на тримата подсъдими съответства на смисъла на закона – те не са извършили документно престъпление. В случая няма място за позоваване на ППлВС №2/1980г. По тези съображения ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № П-15/16.ІV.2013г. по внохд № П-13/2013г. на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: