Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е   № 997/09   София, 14.01.2010г.       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А         Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                                  при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2652 /2008г. по описа на ВКС.   Производството е по пар.2, ал.12 ГПК, във вр. с чл.231 и сл. от ГПК/отм./. Постъпила е молба на 06.03.2006г. от “Р”ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение от 24.11.2005г. по гр.д. №1489/2005г. на Софийски ГС на основание чл.231, ал.1, б.”г” ГПК/отм./. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл.234, ал.3 ГПК, тъй като същото противоречи на решение от 17.04.2001г. по гр.д. №271/2000г. на Софийски ОС. Ответникът О. И. Ж. в писмена молба и чрез пълномощника си оспорва молбата. Поддържа,че същата е недопустима, а ако съдът намери, че следва да я разгледа по същество, то тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. счита, че молбата по чл.231, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска, е отменено с решение от 13.05.2008г. по гр.д. №2904/2007г. на Върховен касационен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от О. Ж. искове с правно основание чл.200 КТ срещу “Р”ЕАД и “Ч”АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част. Същото решение като необжалвано е влязло в сила в частта му, с която “Р”ЕАД и “Ч”АД солидарно са осъдени да заплатят сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, сумата 3621,45лева пропуснати ползи за времето за времето от 01.02.2001г. до 01.01.2004г., сумата 1050 лева за лечение за същия период, ведно с лихва считано от 01.12.2001г. В тази му част молителят иска същото да бъде отменено поради противоречието му с решение от 17.04.2001г. по гр.д. №271/2000г. на Софийски ОС. В представеното към молбата решение на Софийски ОС е осъдено е само “Ч”АД да заплати на О. Ж. сума от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, но настъпили в период от 09.12.1999г. до 25.01.2000г. и суми за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и разлика в заплата и възнаграждение като трудоустроен, пенсионер и обезщетение по болест, но за период от 1999г. до 01.03.2001г. Прието е в мотивите, че работата при този работодател е допринесла за заболяването силикоза, нодозна форма, хроничен бронхит, дихателна недостатъчност.. В атакуваното решение на Софийски ГС са присъдени обезщетения, но за настъпил ексцес в заболяването и за нов период от време, като е прието по 50% съпричиняване от двама работодатели, тъй като от прието по делото експертно решение от 01.01.2004г. за период до 09.08.2020г. изрично е посочено, че за усложняването на заболяването е допринесла и работата при молителя като “мостовик на електрически кран“. В молбата за отмяна, се поддържа че атакуваното решение противоречи на приетото в решението на Софийски окръжен съд и че са налице предпоставките на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 24.11.2005г. по гр.д. №1489/2005г. на Софийски ГС. Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като не е налице субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени решенията на Софийски ОС и Софийски ГС. Безспорно е, че страните по посочените две производства в случая не са едни и същи - само молителят е ответник само по едното. Допустимо е също така, без да има идентичност в предмета, да е осъществен съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто, каквато хипотеза в случая не е налице. Между постановените решения не съществува противоречие, тъй като фактът, че “Ч” АД и молителят, като работодател, са отговорни за настъпилото усложнение на професионалното заболяване, не води до извода, че първият не може да бъде отговорен сам за първоначалното заболяване. Липсва решение, с което отговорността на молителя за настъпилото усложнение на професионалното заболяване да е изключена. Поради това решението решение от 24.11.2005г. по гр.д. №1489/2005г. на Софийски ГС не е постановено в противоречие с това по решение от 17.04.2001г. по гр.д. №271/2000г. на Софийски ОС и не следва да се отменя по реда на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК. На основание чл.64 ГПК/отм./ молителят следва да заплати на ответника и направените по делото разноски в размер на 50 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд       Р Е Ш И :     О С Т А В Я Б Е З У В А Ж Е Н И Е молба от 06.03.2006г. на “Р” ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение от 24.11.2005г. по гр.д. №1489/2005г. на Софийски ГС на основание чл.231, ал.1, б.“г” ГПК поради противоречието му с решение 17.04.2001г. по гр.д. №271/2000г. на Софийски ОС. ОСЪЖДА “Р” ЕАД да заплати на О. И. Ж. сумата 50 лева разноски по делото.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: