Р Е Ш Е Н И Е № 400 гр. София, 18 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1204/ 2015 година Производството е образувано по протест на представител от Окръжна прокуратура /ОП/ - Велико Търново срещу присъда №92 от 15.07.2015г. на Великотърновски окръжен съд /ОС/, обявена по внохд №180/2015г. Касационният протест обективира недоволство от съдебния акт, поради допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и материален закон, при постановяването на оправдателната присъда по повдигнатото срещу Т. К. обвинение по чл.195, ал.1 т.т.3, 4 и 7, вр. чл.18 от НК. Релевират се оплаквания за налични пороци в процесуалната дейност по анализ и оценка на доказателствата, с поставен акцент на необоснованото кредитиране на депозираните от подсъдимото лице обяснения в хода на досъдебното разследване, довели до неправилно приетата обективна и субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното посегателство против собствеността на гражданите, приключило в стадия на опита или приготовлението, поради своевременната намеса на полицейските служители. Визира се и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК при отмерване на наказателната отговорност на подсъдимия К. за извършеното от него престъпление по чл.346 б, вр.чл.18, ал.1 от НК- глоба, в размер на 1000 лева. Предявяват се искания за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.т. 1, 2 и 3, чрез отмяна на атакувания съдебен акт, в частта, с която Т. К. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1 т.т.3, 4 и 7, вр. чл.18 от НК и първоинстанционната присъда изменена в санкционната част досежно вида на определеното наказание за инкриминираното престъпно деяние по чл.346 б, вр.чл.18 от НК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски ОС. В съдебно заседание на 12.11.2015 година прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В настоящата процедура подсъдимият К. участва чрез договорен адвокат, който пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №40/24.04.2015г., по нохд №1139/2014г., Великотърновски районен съд /РС/ е признал Т. Г. К. за виновен в осъществено на 26.04.2014 година, в [населено място], престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 7, вр.чл.18 от НК, с предмет - намиращите се в лек автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Б. А. К., вещи /СД устройство, марка „марка” и усилвател с басов говорител от 100 вата/, на обща стойност 246 лева, останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимото лице за осъществено на същата дата и място, при условията на идеална съвкупност от престъпни деяния посегателство по чл.346 б, вр.чл.18, ал.1 от НК, изразило се в опит да проникне в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Б. А. К., с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК на Т. К. е наложено най-тежкото за изтърпяване наказание- лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при строг режим на изпълнение, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционната присъда е била предмет на проверка по внохд №180/2015г., финализирала с обявен на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК съдебен акт №92 от 15.07.2015г. на ОС-Велико Търново, с който е отменена в относимата към повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 7, вр.чл.18 от НК част като Т. К. е оправдан, и ревизирана в санкционната част за престъплението по чл.346 б, вр.чл.18, ал.1 от НК, чрез определяне на подсъдимото лице на наказание глоба, в размер на 1000 лева. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен орган за значимите, за повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение по чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 7, вр.чл.18 от НК, обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез свидетелските показания на Н. М., В. Й. и Б. К.; приложената писмена документация /протокол за оглед от 26.04.2014г. и протокол за претърсване и изземване от 26.04.2014г., ведно с фотоалбуми/; и изготвената съдебна оценъчна експертиза, не обезпечава с нужния доказателствен интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство против собствеността на гражданите от Т. К.. Установените чрез визираните гласни и писмени доказателствени средства, и способи за доказване данни сочат, че на инкриминираната дата /26.04.2014г./, в [населено място], подсъдимото лице предприело действия по противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство-паркирания на [улица], л.а. „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , без съгласието на неговия притежател Б. К., като с носените от него инструменти за взломяване на ключалки на врати на леки автомобили /устройства-трошачи, метални заготовки на секретни ключове и гаечен ключ №10, съответстващ на формата и размера на шестограмите на заготовките/, направил опит да отвори предна дясна врата и вратата на багажника на колата Това било забелязано от свидетеля М., като незабавното сигнализиране на органите на реда и пристигането на местопрестъплението на патрулиращ наблизо полицейски екип възпрепятствали довършването на неправомерното посегателство от Т. К., който бил задържан. Професионално и с юридически усет въззивната инстанция е приела, че очертаната конкретика не съдържа обстоятелства, покриващи обективните признаци на инкриминираното престъпление кражба на находящите се в моторното превозно средство вещи - СД устройство, марка „марка” и усилвател с говорител от 100 вата, при изискуемия се пряк умисъл на дееца. Поведението на подсъдимия К. не обективира прояви, насочени към отнемане на процесните предмети чрез прекъсване владението на техния собственик и установяване на своя фактическа власт, с намерение своене. Не е доказана и вината - субективен елемент на престъплението, свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасния резултат. Действително неопределеният умисъл, присъщ на посегателствата кражби се характеризира с преследване на последици от даден вид, без деецът да съзнава степента на засягане на охраняваните обществени отношения. При този вид престъпления, законодателят обаче предявява и задължително изискване за интелектуалните и волеви параметри на пряк умисъл, включително при приготовлението и опита като фази на престъпната дейност, което предпоставя ясно афиширано желание и безусловно демонстрирана цел В разглеждания казус не се установява неправомерното деяние на подсъдимия К. да е било насочено към умишлено отнемане на инкриминираните от прокурора вещи СД устройство, марка „марка” и усилвател, и да консумира престъпния състав на присвоително престъпление. Хипотетично са възможни множество различни вариации на желани и преследвани от дееца престъпни резултати – кражба на лекия автомобил или на други намиращи се в него вещи; противозаконно отнемане на чуждото моторно превозно средство, без съгласието на собственика, с намерение да бъде ползвано; неправомерно проникване в колата, поради което и квалифицирането на описаната неправомерна дейност по чл.194 -195 от НК, с инкриминирания предмет- СД устройство и усилвател, индицира на произволни и базиращи се на предположения правни изводи. В коментирания смисъл и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че необосновано Великотърновски ОС, при аргументиране на субективната несъставомерност на инкриминираното деяние се е позовал на депозираните на 27.10.2014г., в хода на досъдебното разследване обяснения на Т. К., които не са приобщени надлежно, чрез предвидената в чл.279, ал.2 от НПК процедура, към доказателствения материал по делото и лишени от процесуална стойност. В контекста на тази констатация заявеното при направените от подсъдимия самопризнания - източник на доказателства и средство за защита, че е искал „да отвори лекия автомобил”, но не имал намерение „да краде нещо от него, нито него”, не може да мотивира липса на вина за инкриминираната кражба по чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 7, вр.чл.18 от НК. Изискуемият се от цитираната норма пряк умисъл като форма на виновно поведение се установява при прецизна и задълбочена преценка на наличните доказателства за обективните проявления на действията на извършителя на престъплението, и съгласно предписанията на чл.103 от НПК, в тежест на прокурора е да го докаже по делото, което той е пренебрегнал. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично, убедително установени, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, провъзгласена в чл.16 от НПК. Предложените съображения обуславят правилност на формираното от въззивната инстанция заключение за доказателствена необезпеченост на повдигнатото срещу Т. К. обвинение по чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 7, вр.чл.18 от НК, предпоставило неговото оправдаване, като в рамките на приетите фактически положения е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл.346 б, вр.чл.18, ал.1 от НК. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на инкриминираното деяние, субсумиращо престъпния състав на чл.346 б от НК и на личността на подсъдимия, са индивидуализирани санкционните последици за Т. К.. Фактологията на конкретно извършеното транспортно престъпление, приключило във фазата на опита и характеристиките на причинените с него вреди, обосноваващи ниска степен на обществена опасност на неправомерното посегателство; и данните за младежката възраст на дееца /26-годишен/ и за семейното му положение /има малко дете, за което полага родителски грижи/, предопределят по-лекото по вид от предвидените в особената норма на чл.346 б от НК алтернативни наказания - глоба, при лимитирания от ОС-Велико Търново размер – 1000 /хиляда/ лева. Визираните обстоятелства не очертават наличие на необходимост от претендираната от представителя на обвинителната власт социална изолация на подсъдимия К., чрез санкционирането му с наказание лишаване от свобода, независимо от неговите предходни осъждания по нохд №1635/2006г. на Великотърновски РС и нохд №193/2007г. на РС-Омуртаг. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №92 от 15.07.2015г., постановена по внохд №180/2015г., по описа на ОС-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.