Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установителен иск за собственост * доказателствена тежест * констативен нотариален акт * обстоятелствена проверка * давностно владение

Р Е Ш Е Н И Е

№19

[населено място], 12.03.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3401 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №455 от 12.03.2015г. по гр.д. № 3625/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 410 от 17.10.2014г. по гр.д.№1451/2013г. на Карловски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от РПК „Н.”- [населено място] срещу [община] иск за установяване собствеността върху осем недвижими имота: УПИ ІV-общ., с площ 559 кв.м., УПИ V-общ. с площ 542 кв.м., УПИ VІ-общ. с площ 489 кв.м., УПИ VІІ-общ. с площ 466 кв.м., УПИ VІІІ-общ. с площ 483 кв.м., УПИ ІХ-общ. с площ 533 кв.м., УПИ Х-общ. с площ 581 кв.м. и УПИ ХІ-общ. с площ 540 кв.м., всички в кв. 2 по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца по иска РПК „Н.”- [населено място] чрез юрисконсулт Ц.. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.Твърди се, че съдът е извършил неправилно преразпределение на доказателствената тежест. Ищецът се е позовал на правото на собственост на своя праводател, удостоверено с нотариален акт и е установил наличието на правоприемство, а от страна на ответника не е заявено конкретно придобивно основание, нито са ангажирани доказателства, установяващи такова основание. Следователно не е налице съзряната от съда конкуренция на придобивни основания, а доказателствената сила на констативния нотариален акт не е опровергана.
Ответникът [община] в писмения си отговор оспорва жалбата.
С определение № 398 от 12.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за доказателствената сила на констативния нотариален акт, който не е оборен по надлежния ред и за наличието на конкуренция на права с държавата когато имотът не е отчужден в полза на държавата, не е придобит от нея чрез друг способ, нито е съставен акт за държавна собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът РПК „Н.”-гр. С. поддържа, че е собственик на дворно място в [населено място] с площ 11 дка съставляващо имот пл. № 60 в кв. 28 по плана на селото от 1950г. Носител на правото на собственост към 1958г. е ПК”Съгласие”- [населено място] съгласно нотариален акт по обстоятелствена проверка, а ищецът се явява правоприемник на тази кооперация по силата на извършени преобразувания. Владението върху имота е осъществявано повече от 40 години, но при предприемане на действия по заснемането му и попълването на кадастралната основа се оказало, че за имота, от който понастоящем са образувани няколко отделни урегулирани поземлени имота, има съставени актове за частна общинска собственост.
С нотариален акт за обстоятелствена проверка, съставен през 1958г., ПК „Съгласие” е призната за собственик на дворно място с площ около 11 дка с построени навес за розоварна, складове и други постройки, съставляващо пл. № 606 в кв. 28 по плана на [населено място]. Не се спори, че ищеца РПК „Н.” [населено място] е правоприемник на ПК „Съгласие”, а и това се установява от представените писмени доказателства. Според приетата техническа експертиза е налице идентичност между имот пл. № 606 по плана от 1950г., описан в нотариалния акт от 1958г., и имот № 3 по плана от 1991г., като част от него попада в УПИ ІІ-Българска роза в кв.1, а друга част /процесната/ в кв.2 с няколко урегулирани поземлени имоти, отредени като общински. В разписния лист към плана от 1950 г. имот пл. № 606 е описан като „мера” и собственик не е отбелязан. За урегулираните поземлени имоти са съставени актове за общинска собственост на 06.04.2001г. и в тях като правно основание е посочен §42 ПЗР З..
За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на констативния нотариален акт, както и на Решение № 25 от 27.02.2015г. по гр.д. № 5326/2014г. на І г.о., според което конкуренцията на взаимно изключващи се придобивни способи се разрешава в полза на основанието, което се е осъществило по-рано във времето. Съдът е изходил от твърденията на ответника, че собствеността върху имота не е могла да бъде придобита по давност през 1958г., тъй като преди това имотът е станал държавна собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 2 ЗДИ /отм./, според която държавни са всички имоти, които не принадлежат на кооперации или на физически или юридически лица. Взел е предвид, че по разписния лист към плана от 1950г. няма данни за записан собственик на имот пл. № 606 и е заключил, че към 1948г. когато влиза в сила ЗДИ/отм./, имотът е станал държавна собственост по силата на това оригинерно придобивно основание. От този момент нататък е в сила уредената в чл. 3 ЗДИ/отм./, а след това в чл. 86 ЗС, забрана за придобиване по давност на държавни имоти, при което е направен извод, че ПК”Съгласие” не е могла да придобие имота през 1958г., както това е констатирано в нотариалния акт. По тези съображения искът е отхвърлен.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК по отношение на доказателственото значение на констативния нотариален акт и наличието на конкуренция с държавата когато имотът не е отчужден в полза на държавата, не е придобит от нея чрез друг способ, нито е съставен акт за държавна собственост. Съгласно разрешенията в посочения тълкувателен акт когато страната, оспорваща констативния нотариален акт, не разполага с документ за собственост, тя носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. А когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове /респ. с доказателства за осъществяване на конкретно придобивно основание/, то разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право правото на собственост, т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание.
Развитите в посоченото от въззивния съд Решение № 25 от 27.02.2015г. по гр.д. № 5326/2014г. на І г.о. съображения, че когато едната страна се позовава на придобиване по силата на закона, то другата страна, ползваща се от констативен нотариален акт, следва да установи, че нейното придобивно основание се е осъществило преди влизане в сила на сочения закон, принципно са правилни, но те не са приложими за настоящия случай. Ответникът по иска не се е позовал на правно основание за собственост в полза на държавата, произтичащо от закон и осъществено преди съставянето на констативния нотариален акт на ищеца, а единствено на базата на актовете за общинска собственост, съставени през 2001г. на основание § 42 ПЗР З., е изложил разсъждения, че имотът следва да се счита за държавен по силата на чл. 2 от Закона за държавните имоти от 1948г. Затова, за разрешаване на спора, е необходимо ответникът, който не разполага с документ за собственост, удостоверяващ конкретно придобивно основание, да опровергае доказателствената сила на констативния нотариален акт на ищеца.
По касационната жалба.
При горните разяснения се явяват неправилни изводите на въззивния съд, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по давност към 1958г., както то е удостоверено в констативния нотариален акт, тъй като преди това имотът е станал държавна собственост. На първо място, ответникът не е противопоставил конкретно придобивно основание, осъществено в полза на държавата преди 1958г. Разпоредбата на чл.2 ЗДИ /в сила от 1948г. и отменен 1951г./ прогласява за държавни имотите, придобити от държавата по силата на законите в страната, както и имотите, които не принадлежат на кооперации, физически или юридически лица. Съответна е разпоредбата на чл.6 ЗС/редакция от 1951г./. Видно, че разпоредбата визира две хипотези на собственост на държавата. Първата изисква имотът да е придобит от държавата по ред, установен в закон, т.е. чрез осъществяване фактическия състав на конкретен придобивен способ. Втората хипотеза се отнася до имотите, които нямат друг собственик. Това обстоятелство обикновено се установява от факта, че при съставяне на различни карти, регистри и друга документация относно имотите и при отреждането им чрез съответен кадастрален, регулационен или друг план, имотът няма известен собственик. В този смисъл е Решение № 541 от 06.07.2010г. по гр.д. № 661/2009г. на І г.о. Доводите на ответника по иска [община] в случая се отнасят до тази втора хипотеза. Същевременно, според чл.5 ЗДИ/отм./ правото на собственост върху държавните недвижими имоти се установява с удостоверения, издадени въз основа на актовите книги на недвижимите имоти. Съответна е разпоредбата на чл. 19 ЗС в първоначалната редакция на закона.
Събраните по настоящето дело доказателства не установяват по категоричен начин, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е придобит от държавата по силата на чл. 2 ЗДИ/отм./. На първо място, няма данни до 2001г. държавата да се е позовала на свои права върху имота и да е съставила актове за констатиране на тези права по предвидения в закона ред. Първите съставени актове за имотите, които по действащия К. представляват няколко УПИ, са актовете за общинска собственост от 2001г., в които като правно основание за придобиване на собствеността е посочен §42 ПЗР З.. Тази разпоредба предвижда трансформиране на определени имоти от частна държавна в общинска собственост, т.е. предпоставка е преди това имотите да са били държавна собственост, да са придобити от държавата на конкретно правно основание. Такива доказателства, за придобиване на спорния имот пл. №606 от държавата чрез настъпване на факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, липсват. Единствено фактът, че в разписния лист към плана от 1950г. имот пл. № 606 е описан като „мера” и собственик не е отбелязан, не е достатъчен за обосноваване правото на собственост на държавата. По делото не съществува спор, че имотът не е бил земеделски, намира се в границите на населеното място и затова в нотариалния акт на ищеца е описан като дворно място с построени навеси за розоварна и складове. От страна на ответника е заявено, че не съществуват преписки за отчуждаване на имот пл.№ 606, включително и досежно отреждането на част от него /която не е предмет на спора/ за Д. „Българска роза”, както е отразено в плана от 1950г. Поради изложеното съставените актове за частна общинска собственост не са в състояние да легитимират [община] като собственик на процесния имот.
От друга страна, през 1958г. ПК „Съгласие” се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност, в който изрично е отразено, че упражнява фактическа власт върху имота повече от 20 години. Доказателствената сила на този констативен нотариален акт не е опровергана от ответника чрез представяне на доказателства за противопоставимо на ищеца правно основание за собственост на същия имот. Както бе посочено, записването в разписния лист, че имотът е мера и съставянето на актове за частна общинска собственост през 2001г., не удостоверяват такова основание.
Въз основа на всичко гореизложено предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.Този извод налага отмяна на обжалваното въззивно решение, с което искът е отхвърлен и постановяване на ново за уважаването му.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за водене на делото във всички инстанции, включително юрисконсулско възнаграждение, които възлизат на 2619 лв.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №455 от 12.03.2015г. по гр.д. № 3625/2014г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част, с която е отменено решение № 410 от 17.10.2014г. по гр.д.№1451/2013г. на Карловски районен съд, включително в частта му за разноските и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА К. - [населено място], [улица], че РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Н.”- [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] собственик на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], в кв.2 по регулационния план на селото, одобрен през 1991г.:
1. УПИ ІV-общ. с площ 559 кв.м., при граници: улица, УПИ ІІІ-общ., УПИ V-общ.; 2. УПИ V-общ. с площ 542 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-общ., УПИ VІ-общ.; 3. УПИ VІ-общ. с площ 489 кв.м., при граници: улица, УПИ V-общ., УПИ VІІ-общ.; 4. УПИ VІІ-общ. с площ 466 кв.м., при граници: улица, УПИ VІ-общ., УПИ VІІІ-общ.; 5. УПИ VІІІ-общ. с площ 483 кв.м., при граници: улица, УПИ VІІ-общ., УПИ ІХ-общ.; 6. УПИ ІХ-общ. с площ 533 кв.м., при граници: улица, УПИ VІІІ-общ, УПИ Х-общ.; 7. УПИ Х-общ. с площ 581 кв.м., при граници: улица, УПИ ІХ-общ, УПИ ХІ-общ. и 8. УПИ ХІ-общ. с площ 540 кв.м., при граници: улица, УПИ Х-общ., УПИ ХІІ-общ., УПИ ХІІІ-общ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. да заплати на РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Н.”- [населено място] сумата 2619/две хиляди шестстотин и деветнадесет/ лева разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: