3 Р Е Ш Е Н И Е № 586 С. 13.01.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 22 юни 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1105/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 797 от 29.07.2008 г. по в.гр.д. № 919/07 г. на Благоевградския окръжен съд е обезсилено решение № 85 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 108/06 г. на Районен съд Сандански и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Е. К. К. - В. против А. Х. Д.. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата Е. К. К. - В. чрез нейния пълномощник адв. Д. Х.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 ГПК. Ответниците по касация В. В. Д., Р. А. Д. и Г. А. П. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 01А/О от 11.11.2004 г. О./ сега О. служба земеделие/[населено място] е признала на наследниците на Г. К. И. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на нива с площ 3 дка в м.”Ч. Куши” и друга нива в същата местност с площ 6.340 дка. Със същото решение е възстановена собствеността върху нива от 2.191 дка в м.”Ч. Куши” и е отказано възстановяването на нивата от 3 дка поради това, че имотът не е идентифициран, и на 4.149 дка от другата нива поради спор за материално право, тъй като част от 1.8 дка били възстановени на А. Х. Д., а останалата част подлежала на обезщетяване по реда на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. След като с влязло в сила решение на О. е признато за възстановяване правото на собственост на наследодателя на ищцата Г. К. върху заявените имоти, е безпредметно това право да бъде установявано повторно. Според съда действителният спор между страните не е за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а за такъв по чл. 18 д ППЗСПЗЗ относно идентифициране на терена на старите граници на признатия за възстановяване имот. С определение № 286/10 от 06.04.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за наличието на правен интерес от воденето на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ в случаите, когато на ищците е признато правото на възстановяване в реални граници на земеделски имот, но е отказано реалното му възстановяване, защото той е възстановен на ответниците. Според разрешението на този въпрос, дадено в представеното с касационната жалба решение № 1956 от 12.02.2002 г. на ВКС по гр.д. № 544/01 г., V г.о., спорът за границите на земеделски имот към момента на влизането му в ТКЗС е такъв за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство, в което не могат да се разрешават спорове за имуществени права. Прието е, че правен интерес от този иск е налице и когато в полза на ищеца има решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, щом имотът е заснет в различни от заявените пред О.. Настоящият състав намира за правилна практиката в цитираното решение. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи предвижда възстановяването на правата на собствениците да се извърши по два начина: в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху притежаваните преди образуване на ТКЗС имоти, а когато тези граници не съществуват на място – в нови реални граници с план за земеразделяне. При възстановяването на собствеността върху земеделски имот в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Когато в производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ различни лица твърдят, че определен участък върху терена е идентичен / изцяло или отчасти/ с притежаваните от тях или техните наследодатели преди образуване на ТКЗС земеделски имоти, поради което имат право да възстановяват правата си върху него, е налице имуществен спор, който следва да се разреши в исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Органите по поземлена собственост не са овластени от закона да разрешават такива спорове. В случая, макар с решение № 01А/О от 11.11.2004 г. на О.[населено място] в полза на наследници на Г. К. И. да е признато право на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на правото на собственост върху нива с площ 6.340 дка, е възстановена само част от този имот с площ 2.191 дка, като за разликата е постановен отказ по съображения, че 1.8 дка са възстановени на ответника. Мотивите на О. да откаже възстановяването на част от имота недвусмислено сочат на спор за материално право, единственият способ за разрешаване на който е искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ . Затова като е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на Благоевградския окръжен съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 797 от 29.07.2008 г. по в.гр.д. № 919/07 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :