3 Р Е Ш Е Н И Е № 50 С., 11.07. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1574/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Сдружение Ловно-рибарско дружество “С.-1893” [населено място] е обжалвало въззивното решение № 378 от 06.07.2009 г. по в. гр. д. № 333/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Общината [населено място] счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 72 от 29.01.2009 г. /поправено с решение № 193 от 12.03.2009 г./ по гр. д. № 1099/06 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че към момента на образуване на ТКЗС ищецът, сега касатор, е бил собственик на земеделски имот от 3.560 кв. м., находящ се в северозападната част на ловното стопанство в землището на [населено място], съставляващо част от имот, описан в нотариален акт № 119, том IV, дело № 791 от 1938 г., целият с площ 66.881 дка, понастоящем имот № 006057 в м. “К.” по плана за земеразделяне на [населено място]. За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че не е установено ищецът да е бил титуляр на правото на собственост към момента на образуването на ТКЗС в качеството на правоприемник на Ловно-стрелческо дружество “С.” [населено място], което с н. а. № 119/1938 г. е признато за собственик на основание Закона за физическото възпитание на българската младеж /отм./ на 66.881 дка общинско място за фазанария, стрелбище, паркове и пр., находящи се в землището на [населено място], при моста на р. Т., при граници и съседи: шосето П. - [населено място], река Т. и р. С.. Затова и не е обсъдил останалите предпоставки на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали правоприемството между член на сдружение с нестопанска и негово предходно структурно звено, което е установено с влязло в сила решение между сдружението и неговия член, има задължителна сила и спрямо други, неучастващи в делото правни субекти. Разрешаването на този въпрос не е свързано със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която важи само относно спорното право между страните по делото, а с последиците на това решение. Установяването на правоприемство между член на сдружение с идеална цел и предходно структурно звено на сдружението е свързано с легитимацията на дружеството като участник в юридическото лице с корпоративно устройство. Участието от своя страна е свързано с вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, с което се оповестяват факта на съществуването на дружеството, името, предметът на дейност и други посочени в закона обстоятелства. След като наличието на правоприемство е основание за членство в сдружението, влязлото в сила решение, с което то е установено, следва да бъде зачитано не само от сдружението като страна по делото, но и от всички. Съдебно установеното правно положение важи по един и същи начин във всички правоотношения, в които посоченият субект на правото влиза с други лица. Като носител на права по решението той се легитимира за техен притежател и следва да бъде третиран като такъв. Преразглеждането на въпроса за правоприемството в отделен процес по повод спор за собственост между легитимиращия се като правоприемник член на сдружението и трето лице е недопустимо. Това лице няма правен интерес да оспорва съдебно установеното правно положение, тъй като не е участник в сдружението. Възприемането на обратното би могло да доведе до постановяване на противоречиви решения, което състояние не може да се отстрани чрез извънредните средства за отмяна. По касационната жалба: Ищецът е регистрирано и вписано дружество в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по ф. д. № 763/1999 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С влязло в сила решение по гр. д. № 636/2000 г. на Пазарджишкия районен съд в производство по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу Националното ловно-рибарско сдружение “С.” [населено място], е прието за установено, че ищецът е правоприемник на активите и пасивите на Т.-Пазарджишкото дружество “Ст.”, създадено в 1893 г., както и на Пазарджишкото ловно дружество “С.”, вписано под № 18 в регистъра на Пазарджишкия областен съд и посочено под № 76 в приложение № 1 в списъка на Л. в България във връзка с чл. 1, ал. 2 от Устава на С.. Това решение не е зачетено от въззивния съд, защото, на първо място не е доказана идентичност между посочените в него сдружения и Ловно-стрелческо дружество “С.” [населено място], което е титуляр на правата по н. а. № 119, том IV, дело № 791 от 1938 г. Няма доказателства за регистрация на Ловно-стрелческо дружество “С.” [населено място] - кога и на какво основание е извършена, дали същото е претърпяло промени и какви, не е установено състоянието му към релевантния за спора момент. На второ място общината е трето лице и за нея силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не важи. Правоприемството подлежи на доказване в настоящия процес, а това не е сторено. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Порокът му произтича от незачитане правните последици на влязлото в сила решение, с което е установено правоприемство между ищеца и предходни структурни звена на Националното ловно-рибарско сдружение “С.” [населено място] /каквото е наименованието на сдружението понастоящем/. Изводът за правоприемство не се опровергава от обстоятелството, че Ловно-стрелческо дружество “С.” [населено място] не е посочено във влязлото в сила решение. От представеното удостоверение № 315/934 от 18.03.1937 г. на Пазарджишкия областен съд е видно, че в надлежния регистър на съда под № 18 е вписано Пазарджишкото ловно дружество “С.”, което е добило юридическа личност, а съгласно заповед № 25 от 09.01.1941 г. - т. 66, на Министерството на народното просвещение то е дружество от Българската ловно-стрелческа организация “С.”. Това дава основание да се приеме, че ловните дружества са били наричани и ловно-стрелчески дружества и след като по делото няма данни, а и твърдения, на територията на [населено място] да е съществувало повече от едно ловно дружество, явно е, че се касае за един и същи субект, който в различните моменти е носел различни имена. Като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага произнасяне и по останалите спорни въпроси, включени в предмета на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 378 от 06.07.2009 г. по в. гр. д. № 333/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: