Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр.София, 15 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАДЛЕНА
ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 126/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протеста на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура и жалба на подсъдимия О. А. Г. против решение № 256/17.12.2008 год. по въззивно нохд № 401/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
В протеста се поддържа, че с оправдаването на подсъдимите Д. , Г. и Б. е допуснато нарушение на закона поради неправилна и непълна оценка на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед осъждането им по предявените по чл.311, ал.1 НК обвинения.
Подсъдимият Г. оспорва качеството си на длъжностно лице и законосъобразността на изводите, че е извършил престъпление по чл.311, ал.1 НК на 17.02.1995 год. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК обосновава искането си за отмяна и оправдаване. Оспорва основателността на протеста и искането да бъде осъден и за престъпление, извършено в съучастие с други подсъдими.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и оспорва основателността на жалбата на подсъдимия Г по съображения за липса на правен интерес.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.348 НПК и намира:
Пловдивският окръжен съд с присъда по нохд № 2015/2003 год. признал подсъдимите:
- Николай Т. Х. и А. Б. Б. за виновни и ги осъдил за извършено в периода 05.09.1994 год. – 21.12.1994 год. в гр. П. престъпление по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 /за Б. вр.чл.20, ал.3 и 4/ и при условията на чл.54 НК им наложил съответни наказания;
- Х. по чл.339, ал.1;
- Д. Т. Д. и О. А. Г. за виновни в това, че на 17.02.1995 год. в гр. П. в съучастие-първият като извършител, а вторият като помагач и подбудител съставили официален документ, в който са удостоверили невярно обстоятелство с цел да бъде използван този документ като доказателства за тези обстоятелства и на основание чл.311, ал.1 вр.чл.20 вр.чл.54 НК ги осъдил: Г. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, а Д. на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода. Признал ги за невинни и оправдал по първоначалното обвинение по чл.282, ал.3 вр.ал.2 вр.чл.20 вр.чл.26 вр.чл.2, ал.1 НК и за сумата над 19 870 800/недом./лева; и по чл.311 за престъпление, извършено на 24.02.1995 год.;
- Николай Х. и Я. С. за невинни и оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.282, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 вр.чл.26, ал.3 НК;
- Д. Д. и Л. В. за невинни и оправдал по първоначалните им обвинения – съответно Д. по чл.282, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3 и 4 вр.чл.26, ал.3 вр.ал.1, а В. по чл.282, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.3 вр.ал.1 НК;
- Д. и Н. С. Б. за невинни в това на 28.02.1995 год. в гр. П. като длъжностно лице в съучастие като извършител подбудена и подпомогната от Д. да е съставила официален документ, в който да е удостоверила невярно обстоятелство с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, а Д. да е осъществил деянието при условията на продължавано престъпление, поради което ги оправдал: Б. по чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.2, а Д. по чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.3 и ал.4 вр.чл.26, ал.1 НК.
Произнесъл се е по въпросите за приложението на чл.23 от НК, начина на изпълнение на наказанията, за приложението на чл.59 НК за подсъдимите Х. , Д. и Б. , за размера на имуществените вреди, причинени от престъплението по чл.219 НК от подсъдимия Х за размера на дължимите разноски.
Въззивното производство по нохд № 210/2007 год. е образувано по повод протеста на прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура, съдържащ предложение за отмяна на присъдата в оправдателните й части и постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на всички оправдани подсъдими, както и за увеличаване на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите Х. , Г. , Д. и Б. и това на наказанието лишаване от права по отношение на Х.
Подадени са и жалби от подсъдимите Х. , Г. , Д. и Б. с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона с осъждането им, които подробно са конкретизирани. В съдебно заседание са оспорили основателността на поддържаните в протеста доводи.
Въззивният съд е изложил приетата фактическа обстановка, за която е направил извод, че е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните достатъчно и възможни доказателства и основана на техния действителен смисъл. Направил е извод, че мотивите отговарят на изискванията по чл.305, ал.1 НПК, а изводите за вината или невиновността, за отговорността за част от обвиненията и конкретните подсъдими съответстват на действителното им обективирано поведение, установено по предвидения процесуален ред.
Отговорил е на всички доводи и възражения за допуснати нарушения, съдържащи се както в протеста на прокурора, така и в жалбите на подсъдимите. Отказал е да приеме за основателни възраженията за невиновност и липса на изискваното от закона качество на длъжностно лице от подсъдимия Г, както и на доводите за съществено нарушение с предявяването на ново обвинение по съображенията за законосъобразност на квалификацията при вече установената фактическа обстановка, поради което не са нарушени процесуалните права на подсъдимите. Изложил е подробни съображения по доводите за неправилно оправдаване на подсъдимите Б. , Г. и Д. по обвинението по чл.311, ал.1, утвърждавайки изцяло изложените в първоинстанционния съдебен акт за липса на доказателства както за авторството, така и за умисъл по смисъла на чл.11, ал.1 НК, който непременно следва да бъде установен по този вид престъпления.
По повод на касационния протест, съдържащ отново предложения за осъждане на оправданите подсъдими и увеличаване на наложените наказания на осъдените и по жалба на подсъдимите Х. , Б. , Д. и Г. виновността и наказанията си, състав на Върховният касационен съд с решение по касационно нохд № 162/2008 год. приел за основателни само доводите за нарушение на закона по отношение на оправдателната част за подсъдимите Д. , Г. и Б. , в която я отменил и потвърдил въззивното решение в останалите му части-обжалвани и протестирани, по съображения за неоснователност на поддържаните доводи.
С обжалваното решение по въззивно нохд № 401/2008 год. Пловдивският апелативен съд като е взел предвид указанията в отменителното касационно решение и при стриктно спазване на изискванията по чл.314 НПК е изложил фактическите си съображения относно установеното поведение на подсъдимите Д. , Б. и Г. Обосновал липсата на различия с тези, които останалите инстанции по същество са приели. Обсъдил доказателствата, съдържащи относими към предмета на доказване обстоятелства – графологическа експертиза за документите от 24.02. и 28.02.1995 год., предмет на обвинението, обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д и съобразно изискванията по чл.339, ал.2 НПК отговорил на доводите за нарушение на закона по предвидения в НПК начин. Съображенията, които е изложил, са основани на действителния смисъл на доказателствения материал по конкретното обвинение спрямо тримата подсъдими и в съответствие с процесуалното задължение по чл.107, ал.3 НПК.
Не е вярно твърдението в касационния протест, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал. Конкретното нарушение според прокурора е, че не е направил подробен и задълбочен анализ и вярна оценка след съпоставяне поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствата, с които е обосновал липсата на извършено умишлено престъпление от тримата подсъдими, така, както са повдигнати обвиненията, са подробно обсъдени и според указанията в отменителното касационно решение са съпоставени – както дактилоскопната експертиза, така и показанията на свидетелите и писмените доказателства за установения ред, съобразно действащата нормативна уредба към инкриминираните дати, включващи дейност и на други, компетентни длъжностни лица, без участието на които подсъдимата Б. не би могла да осъществи своите служебни задължения. На предположението, че собственика на фирмата, който е наредител на превода към момента не е бил в обективна възможност да осъществи дейност, въз основа на която да бъде извършен банковия превод, или че тримата, вкл. и разпитаните свидетели, са се познавали, че вече е имало случай на осъществена престъпна дейност със същия характер от подсъдимите, не може да се правят изводи нито за наличието на обективните, нито на субективните признаци на престъплението. Изследвани са всички факти и обстоятелства, които се съдържат в доказателствения материал, но осъждане само по предположение ще бъде в нарушение на забраната по чл.303 НПК. Изложени са съображения, които настоящият състав споделя изцяло, че само наличието на документи с невярно съдържание без да са установени авторството, умисъла и всички останали обективни и субективни признаци на престъплението не може да е основание за осъждане. Не е допуснато нарушение на 355, ал.1 НПК, защото указанията в касационното решение за правилно прилагане на закона не са просто задължение непременно да бъдат осъдени подсъдимите по предявеното обвинение, а това да стане след цялостен и задълбочен анализ на събрания годен доказателствен материал по начин и ред, предвидени в НПК, което въззивният съд стриктно е изпълнил. Затова и решението по своето съдържание е израз на вътрешното убеждение на съда, постигнато според предписанията по чл.14 НПК.
Неоснователна е и жалбата на подсъдимия Г, която съдържа същите доводи, на които е даден отговор както от инстанциите по същество, така и от касационната инстанция с решението в потвърдителната му част.
Предявяването на ново обвинение, което е и по-леко от първоначално повдигнатото, е въз основа на фактически обстоятелства, които са били известни на подсъдимия, поради което няма нарушение на права от предвидените по чл.55 НПК.
Възражението му, че не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. Б НК също е прието като неоснователно. Изложените по този повод възражения и постоянната съдебна практика са основанието и настоящият състав да направи извод, че квалификацията на деянието, за което е осъден, е законосъобразна след като е установено, че са налице признаците на престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице предвид данните за длъжността, която е изпълнявал.
Възражението за неправилно приета фактическа обстановка от инстанциите по същество в касационното производство не подлежи на обсъждане. Доколкото не са допуснати нарушения на закона и процесуалните правила касационната инстанция не може да извършва проверка на приетите за установени фактически положения, тъй като те не подлежат на контрол съобразно разпоредбата на чл.348 НПК.
Предвид изложеното протеста и жалбата са неоснователни, защото са основани на доводи и възражения, които не отговарят на определението за касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256/17.12.2008 год. по въззивно нохд № 401/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: