3 Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 31.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 450/2011 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н. против решение № 135 от 29. 12. 2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. на Силистренския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. чл. 67, 68 и 325, т. 4 КТ. Поддържа се, че породеното между страните трудово правоотношение е било безсрочно, поради което уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325, ал. 4 КТ, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Ответните страни по касационната жалба „Строителство, озеленяване и чистота” Е. и Община – Д. не изразяват становище по същата. С определение № 1153 от 26. 10. 2011 г. по гр.д. № 450/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение Силистренският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решение № 149 от 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 59/2010 г. на Дуловския районен съд и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от В. Г. Н. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325, т. 4 КТ, е законосъобразно, тъй като между страните е бил сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и към връчване заповедта за уволнение дейността, за извършването на която е била наета ищцата, е приключила. Прието е, че независимо от непосочване в трудовия договор на вида работа, за извършването на която същият се сключва, възникналото трудово правоотношение е срочно, породено по повод и във връзка с изпълнение на сключен между ответното дружество - работодател и Община – [населено място] договор за извършване на строително-ремонтни дейности на ПСОВ /пречиствателна станция за отпадни води/ - [населено място] и с изтичане срока на този договор /31. 12. 2009 г./ следва да се счита, че е изтекъл и срокът на трудовия договор, сключен с ищцата. Приети са за неоснователни доводите на ищцата, че уволнението е незаконно, тъй като нито в трудовия договор, нито в заповедта за уволнение е посочена работата, за извършването на която се наема ищцата, както и по съображения, че извършваната от нея дейност не е преустановена. За неоснователно е прието и възражението за осъществяване на предпоставките на чл. 123, ал. 1 КТ за запазване на трудовото правоотношение предвид решение от 21. 12. 2009 г. на общинския съвет при Община – Д. всички разходи за обект ПСОВ – [населено място] да се планират и отчитат по бюджета на Община – Д. в дейност 629 „Други дейности по опазване на околната среда”, с 9 бр. персонал и средна работна заплата 390 лв., като дирекция „Финанси” да приеме обекта с всички активи и пасиви по баланса на „Строителство, озеленяване и чистота” Е.. По поставения от касатора материалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение - за безсрочно. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: В настоящия случай ищцата е работила като лаборант в ПСОВ /пречиствателна станция за отпадни води/ - [населено място], на основание трудов договор, сключен със „Строителство, озеленяване и чистота” Е. – [населено място]. Следва да се приеме, че трудовият договор е сключен за неопределено време, независимо от факта, че в същия е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, тъй като липсва каквато и да било конкретизация на работата, до завършване на която се наема ищцата. Породеното от договора трудово правоотношение е безсрочно и може да бъде прекратено само на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения, но не и на основание чл. 325, т. 4 КТ, която норма е приложима само за срочни трудови договори. Извършеното на основание посочената разпоредба уволнение на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено. Изводите на въззивния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Налице са предпоставките за уважаване и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - отмяна на уволнението като незаконно и безсрочен характер на прекратеното трудово правоотношение, както и по чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер 1810 лв. – отмяна на уволнението като незаконно, незаетост по трудово правоотношение за периода 4. 01. 2010 г. – 4. 07. 2010 г., установен размер на обезщетението. С оглед разпоредбата на чл. 123, ал. 4, т. 2, вр. ал. 1, т. 7 КТ, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се постанови солидарно осъждане на ответниците „Строителство, озеленяване и чистота” Е. и Община – Д.. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ бъдат уважени. При този изход на делото ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 150 лв. деловодни разноски, а по сметка на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 228, 66 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 135 от 29. 12. 2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. на Силистренския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на В. Г. Н., извършено със заповед № 03 от 4. 01. 2010 г. на управителя на „Строителство, озеленяване и чистота” Е. – [населено място]. ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Г. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант” в ПСОВ /пречиствателна станция за отпадни води/ - [населено място]. ОСЪЖДА „Строителство, озеленяване и чистота” Е. – [населено място], [улица], рег. ф.д. № г. на ОС – Силистра, ЕИК[ЕИК] и Община – [населено място], солидарно, да заплатят на В. Г. Н., ЕГН [ЕГН], сумата 1810, 80 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 4. 01. 2010 г. – 4. 07. 2010 г., както и сумата 150 лв. разноски по делото. ОСЪЖДА „Строителство, озеленяване и чистота” Е. – [населено място], [улица], рег. ф.д. № г. на ОС – Силистра, ЕИК[ЕИК] и Община – [населено място], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплатят по сметка на Върховния касационен съд сумата 228, 66 лв. държавна такса върху уважените искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: