Р Е Ш Е Н И Е № 154 град София, 31 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 14/2011 година. Производството по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения В. Владимиров Николов от гр. Варна, за възобновяване на нохд № 7162/2009 г., на Варненския районен съд. Сочат се възражения за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са: да бъде отменен съдебния акт и делото върнато за ново разглеждане или да се намали наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 303/02.06.2010 г., постановена по нохд № 7162/2009 г., Варненският районен съд, 32-ри състав, е признал подс. В. В. Н. за виновен в извършено на 19.08.2009 г. в[населено място], престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при „строг” първоначален режим. Присъдил е и направените по делото разноски. С решение № 290/30.09.2010 г., постановено по внохд № 1156/2010 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло посочената присъда. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на доказателствата и че не е осъществил състава на посоченото престъпление. При установените и приети фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед препращащите норми на чл. 426 и тези на чл. 348 НПК, правната им квалификация, като престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 НК, е напълно законосъобразна. Подсъдимият В. Николов, на 19.08.2009 г., в[населено място], действайки при условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта – служители при 2-ро РУ при ОД на М.. Съдилищата правилно са приели, че съставът на това престъпление е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна. Вътрешната им убеденост за този извод, е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Подсъдимият Н. на инкриминираната дата употребил алкохол и въпреки нетрезвото си състояние управлявал л.а. „Ф. Типо” с ДКН В 3228 СК. Ударил три паркирани автомобила пред пицария „С.”, на ул. „Г. П.”, но не преустановил движението си, тъй като знаел, че е бил обявен за издирване, за да не бъде задържан, не спрял на подаден сигнал със „стоп палка” от патрул на 2-ро Р., което било уведомено за произшествието, последвало преследване със включени светлинен и звуков сигнал из близките квартали, продължило около 7 – 8 километра. При завой на ляво се блъснал в преминаващия от лявата му страна патрулен автомобил, една от гумите на Фиата се спукала и се ударил в бордюр пред портала на М. „С. М.”. Двамата полицейски служители отишли до автомобила му и разпоредили да излезе, но той не се подчинил и започнал да ги дърпа и бута, направил опит да тръгне на заден ход с автомобила, което наложило употребата на сила за изваждането му извън купето. При слагане на белезниците започнал да буйства, да псува арогантно служителите, да отправя обиди по повод длъжността и униформата им, да ги заплашва че ще ги застреля. Към двамата полицаи се присъединили и други дежурни. Не преустановил това си агресивно поведение и при отвеждане в болницата, което се налагало от неадекватното му поведение и необходимостта от вземане на кръвна проба, както и в помещението във 2-ро Р.. По този начин, действувайки при условията на опасен рецидив, с оглед на предишното осъждане, е извършил непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред. Те са се изразявали в бутане, дърпане, крясъци, заплашване, псуване на публично място, съпротива срещу дошлите служители на М., които са били чути и видяни от множество хора и които не е прекратил въпреки намесата на органите на властта. Описаните действия изразяват брутална демонстрация на неуважение, на установените обществени порядки, на грубо незачитане личната физическа неприкосновеност, засягат грубо и съществено нормите на морала и обществения ред, станали са достояние и на други лица. Налице е била една наглост и невъзпитаност, изразявайки пълното неуважение към членовете на обществото и установените обществени порядки. Нарушени са били грубо обществения ред и спокойствието на гражданите, действията му упорито не са се прекратили, въпреки намесата на органите на М., а при опита да бъде въдворен ред, подсъдимият оказал съпротива. Всички направени изводи от съдилищата, относно съставомерността на инкриминираното деяние, са подкрепени от събраните гласни и писмени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава именно на посоченото престъпление. Видно от изложените мотиви на второинстанционният съд, извършена е цялостна проверка на съставомерността на деянието и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на поставените във въззивната жалба доводи и аргументи, са посочени достатъчно убедителни съображения, изключващи направените от подсъдимия искания. Този съд в тази връзка, е изложил логични и законосъобразни разсъждения, защо не ги възприема, които се възприемат и от настоящата инстанция. Не могат да бъдат направени други изводи, освен тези, че подс. Н. е извършил инкриминираното деяние, което е правилно квалифицирано. Направените в искането възражения, се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно фактическата обстановка и неправилно кредитиране, на част от събрания доказателствен материал. По своята същност се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане и в това производство. И в него се следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящия състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Настоящата инстанция счита, че мотивите в подкрепа на осъдителната присъда, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. Обясненията на подс. Н. и направените от него възражения за осъществено от полицаите посегателство върху негови вещи от една страна, както и показанията на свидетелите Н., Ч., Н. и Бешанов от друга, са били преценени от решаващия съд и възприети изцяло от въззивния, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, съпоставени помежду си и с данните от останалите доказателствени средства, като са изложени убедителни съображения, защо първите са отхвърлени. Точно е посочено на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Ето защо, направеното искане в тази си част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В искането не са направено конкретни възражения във връзка с твърдяната явна несправедливост. Лишен от основание е и този направен довод в искането за възобновяване на наказателното дело. При определяне размера на санкцията от първоинстанционният съд са посочени ония обстоятелства, които по смисъла на закона приема като смекчаващи или отегчаващи отговорността но дееца. Съгласно принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, наказанието е наложено малко под средния определен от закона – по чл. 325, ал. 4 НК. Съставът на въззивният съд, също е изложил съображения в мотивите си, относно индивидуализацията на наказанието. В съответствие с тях го е и потвърдил, но излагайки съображения, че се явява занижено с оглед на наличие, на превес на отегчаващите вината обстоятелства, подробно изброени в тях и липсата на съответен протест от прокуратурата. И според настоящата съдебна инстанция, този размер, под средния предвиден от закона, с оглед на данните за деянието и личността на дееца е явно несправедлив, тъй като е занижен. Не са били отчетени всички обстоятелства имащи значение за това – данните за тежестта на посегателството и за личността на дееца. Поради това и няма никакви основания за смекчаване на наказателната репресия с оглед реализиране целите й по чл. 36 НК. Поради изложеното и това основание в направеното искане, настоящата инстанция намира за неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на II наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. В. Н. от[населено място], за възобновяване на нохд № 7162/2009 г., на Варненския районен съд, 32-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: