Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * одобряване на споразумение * генерална и индивидуална превенция * оставяне без разглеждане на искане за възобновяване


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
Гр.София, 30.09.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева
Теодора Стамболова

При участието на секретаря П.
В присъствието на прокурора МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия С. К.Н.Д. 395/2010 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420,ал.1 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.382,ал.7 вр. чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С протоколно определение № 3/21.01.10 г., постановено по Н.О.Х.Д.21/10 г., състав на ОС-Ловеч /ЛОС/ е одобрил внесено от ОП-Ловеч /ЛОП/ споразумение между последната и обвиняемия по дознание 125/09 г.по описа на РУ на МВР-гр.Тетевен А. А. М. и е прекратил производството по посоченото дело. Със споразумението лицето е признато за виновно и осъдено за извършено от него престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,пр.1,б.Б вр. чл.342, ал.1,пр.3 вр.чл.63,ал.1,т.3 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Постановено е наследниците на пострадалите да бъдат уведомени за възможността да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд.
Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска възобновяване на посоченото по-горе дело, с оплаквания за допускане на нарушение на закона, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание по повод приложението на чл.69,ал.1 вр. чл.66,ал.1 НК. Иска се да бъде възобновено Н.О.Х.Д.21/10 г.по описа на ЛОС, да се отмени определение № 3/21.01.10 г. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния окръжен съд.
Постъпило е и становище на М. и К. М. и М. и Ф. И., чрез техния пълномощник, адвокат С., с идентични като горепосочените оплаквания. Набляга се съществено на ограничаване правото на защита на пострадалите лица чрез неизискване на дължимото по разпоредбата на чл.384,ал.3 НПК тяхно съгласие за решаване на делото със споразумение.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор.
Осъденият и неговият защитник молят същото да не бъде уважавано.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането на Главния прокурор и изтъкнатите в него съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат разглеждани в настоящата процедура, намира за установено следното:

Атакуваното протоколно определение, с което е потвърдено постигнатото между ЛОП и обвиняемия М. споразумение е влязло в сила в деня на постановяването му- 21.01.10 г. Искането за възобновяване на наказателното производство е с дата 15.06.10 г. Следователно, като подадено в шестмесечния законов срок, визиран в нормата на чл.421,ал.1 НПК, предвид претенция за утежняване положението на М., то е допустимо.

По-нататък, становището на близките на загиналите потърпевши, подадено чрез техния пълномощник, не подлежи на разглеждане в настоящата процедура. Процесуалният закон не е дал възможност на същите да сезират ВКС за възобновяване на наказателно производство, нито пък се изисква тяхното мнение. И това е така,тъй като принципният подход на законодателя е свързан с конструиране на НПК по начин, че прокурорът се грижи за реализиране правата на всички страни в процеса; а когато е необходимо- и на участници, които не са същински страни в производството пред съд по чл.253 НПК. Предвид изложеното, върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще се произнесе в рамките на доводите, въздигнати от Главния прокурор в неговото искане за възобновяване.
В най-общ план обаче се счита задължена да отбележи, във връзка с експликирано мнение за флагрантно нарушение правото на пострадалите лица за участие в процеса по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК чрез невзимане на тяхно съгласие от страна на ЛОС за решаване на делото със споразумение, каквото изискване е заложено в нормата на чл.384,ал.3 НПК, че посочената необходима предпоставка касае сключване на споразумение за решаване на делото в същинско съдебното производство.
Прочитът на разпоредбите на глава 29 НПК дава възможност да се изведат две процедури по приключване на делото със споразумение. Първата е тази по чл.381 и сл. от процесуалния закон, визираща в себе си постигане на споразумение в хода на досъдебното производство, макар и да се произнася съд с определение,постановено в открито съдебно заседание. Тогава съгласие на пострадалите не е необходимо. Точно затова те биват уведомявани за възможността да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд. Такава е процесната процедура и наследниците на починалите са уведомени за последиците от сключване на споразумението за тях самите.
Другата процедура е тази по чл.384 вр.чл.381 и сл.НПК. Видно от нормата на ал.1 на чл.384 НПК, става дума за постигане на споразумение след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. Макар и да не е отразено по нарочен начин в третираната част на закона и доколкото иде реч за процедура единствено пред първостепенен съд, е ясно,че съгласно чл.247,ал.1 НПК производството пред първа инстанция се образува с обвинителен акт. Така се стартира съдебната фаза със съответните нейни стадии и етапи и възможността преди започване на съдебното следствие да бъдат конституирани допълнителни страни /съгласно нормата на чл.253 НПК те са такива само пред съд/ като например граждански ищци и/или частни обвинители и др. Ето защо според чл.384,ал.3 НПК се иска и съгласието на всички страни за постигане на споразумение,включително и на незадължителните, но установени в съдебния процес. В конкретния случай, предвид липса на подобно качество на наследниците на починалите потърпевши поради недостигане на производството до съдебен стадий и етап за това, не може да се претендира нарушаване на процесуалните права на пострадалите чрез неизпълване изискването на чл.384, ал.3 НПК.

По същество искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
Мотивите на същото се съсредоточават основно върху явна несправедливост на наложеното на А. М. наказание лишаване от свобода за срок от три години с отлагане на неговото изтърпяване на основание чл.69,ал.1 вр.чл.66,ал.1 НК за срок от три години, около което се акцентира и върху другите две касационни основания. Отразени са обширни аргументи за изключителната тежест на извършеното от осъдения и невъзможността целите на генералната превенция да бъдат постигнати чрез прилагане института на условното осъждане. Окръжният съд е упрекнат,че одобрявайки споразумението в частта по чл.69 вр.чл.66 НК, е нарушил материалния закон, тъй като не са били налице предпоставки за това-чл.348, ал.1, т.1 НПК; като не е върнал делото на прокурора за коригиране на споразумението или предлагане на изменение на същото, бил допуснал нарушение на процесуалните правила-чл.348,ал.1,т.2 НПК; отлагането на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е довело до явна несправедливост на наложеното наказание- чл.348,ал.1,т.3 НПК.
Първо, споразумението е сключено между осъдения и представител на ЛОП. За това си свое процесуално действие държавният обвинител нито е длъжен по закон, нито е изразил някаква мотивировка. Липсата на подобно задължение при одобряване на споразумението се наблюдава и касателно решаващия орган-съда. Последният одобрява споразумението, когато то не противоречи на закона и морала-чл.382,ал.7 НПК. Само ако не е така и се налага делото да бъде върнато на прокурора или да се постигне някаква промяна в споразумението, за да се преодолее противоречието, първостепенният съдебен състав следва да изложи свои съображения.
Казаното дотук не е самоцелно. Липсата на мотиви при одобряване на споразумение поставя върховната съдебна инстанция по наказателни дела пред възможността да оценява единствено доводите, изложени по искането на Главния прокурор за допуснати нарушения от страна на съда, след като точно прокуратурата като институция е инициирала производството по одобряване на споразумението в одобрения от съдебния състав вид. Тогава, когато аргументите са свързани с ярко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, въпросът е лесно решим. Например, съществено нарушение на материалния закон би представлявало определяне на условно осъждане в случай,че не са налице материалноправните предпоставки за това.
Тогава когато обаче на основна плоскост е поставена оценъчната дейност на съда, чрез индивидуализиране на наказанието при законосъобразно прилагане на правилата за същото, не може да става дума за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. В конкретния случай, по отношение на М. са налице предпоставките за определяне на наказанието лишаване от свобода с отлагане на неговото изтърпяване, като срокът на последното дори е отмерен в максималнодопустимо по закон за непълнолетните дълготраене.
Второ, споразумението не противоречи на морала. Моралът е съвкупност от норми, които регулират поведението на членовете на дадено общество. За да е налице противоречие с тях, взетото правно решение с одобряване на споразумение със съответни реквизити, следва в изключителна степен да не съответствува на моралните правила, считани за основополагащи в едно демократично общество. Не бива да се забравя, че демокрацията като начин на управление допуска плурализъм на мненията, стига да не се нарушава законът. В процесния случай няма данни нормите на морала да са накърнени по толкова драстичен начин, че в дълбинен план да е поругана тази нравствена категория. Следователно, липсва и нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК чрез одобряване от страна на ЛОС на процесното споразумение.
Трето, за да се претендира явна несправедливост на наложеното наказание чрез прилагане института на условното осъждане, в искането на Главния прокурор са посочени множество фактори, безспорно влияещи върху индивидуализиране на наказателната отговорност на осъдения. Те се отнасят за неговото поведение преди, по време и с оглед резултата след пътнотранспортното произшествие, за осъществяването на което М. е обвинен и осъден- вземане на ключовете от колата на бащата без разрешение, управление без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол, грубо нарушаване на инкриминираните правила за движение по пътищата, настъпване на смърт на две лица. Набляга се, че ако пренебрежителното отношение към правилата не бъде наказано с ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, не биха били постигнати целите по чл.36 НК.
Няма съмнение, че генералната превенция има свое собствено съществуване, но намира измерение основно чрез реализиране на личната такава. Последната заема при това първенствуващо място сред прогласените в закона цели, което се извлича при систематичното тълкуване на нормата на чл.36, ал.1 НК. В контекста на обсъжданото не бива да се подмине липсващото като признаване в искането на Главния прокурор обстоятелство, че осъденият сам по себе си е в тежко здравословно състояние. В резултат на претърпяната от него по време на ПТП-то черепно-мозъчна травма той е развил разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда или дисфункция; постконтузионен синдром /посттравматичен органичен мозъчен синдром/. Последният се изразява чрез множество външни фактори, най-важни сред които са емоционална лабилност в съчетание с мудност, вялост, аспонтанност, забавеност на реакциите, застойност и ригидност с лесни преходи към раздразнителност, придружени от епизодично главоболие и намалена поносимост към физически дразнители- шум, светлина и др. /комисионна СМЕ, приложена на л.144 и сл.от ДП/. Така отразената съществена характеристика на осъдения е в състояние да активира нарушение на разпоредбата на чл.36,ал.2 НК, в случай на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от страна на М..
Казаното, наред с фактори като неосъждане, младост и възможност на лицето в рамките на изпитателния срок да преосмисли поведението си и да го насочи към стриктно спазване на правилата, дават повод да не се счете за нарушена и нормата на чл.348, ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК.

Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на Н.О.Х.Д.21/10 г.по описа на ОС-Ловеч и отмяна на определение № 3/21.01.10 г.на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1/



2/