4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 456/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 449 гр.София, 05 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 456/2010 година Главният прокурор е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делата срещу осъдения Т. Н. Н. в Шуменския окръжен съд, произнесъл се като първоинстанционен, и във Варненския апелативен съд – като второинстанционен (въззивен). С присъдата - № 41 от 10 ноември 2009 год. по нохд № 353/2009 год., Ш. е наказал Т.Николов 6 месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, за извършеното от него престъпление по чл.343 НК. С решението - № 28 от 15 февруари 2010 год. по внохд № 418/2009 год., В. е потвърдил присъдата, която е била оспорена само от подсъдимия Н.. (Само подсъдимият е обжалвал и по касационен ред и решението на В. е било оставено в сила на 21 юни 2010 год. с решение № 324 от същата дата по нд № 262/2010 год. на ВКС-ІІІ н.о.) Главният прокурор смята, че срокът на лишаването от право при наказването на Николов е определен в нарушение на закона – на чл.49, ал.2 НК и неговото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 61 от 1980 год. на Общото събрание на наказателните колегии във Върховния съд; иска отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, за да бъде наложено по-тежко наказание лишаване от право на подсъдимия – за срок, не по-кратък от срока на лишаването от свобода. Искането за възобновяване е поддържано от прокурора при Върховната касационна прокуратура, а другите страни не са взели участие в съдебното заседание на ВКС. Върховният касационен съд намери искането за основателно, макар и не във всичко, поддържано в него и в негова подкрепа. Допуснатото нарушение на чл.49, ал.2 НК е безспорно, особено след задължителните указания по неговото приложение, дадени в цитираното тълкувателно решение: „При постановяване на осъдителна присъда срещу водач на моторно превозно средство за извършено от него престъпление по чл.123, 134 и 343 НК срокът на лишаването от правоуправление не може да бъде по-малък от срока за лишаване от свобода” (абз.4 от диспозитива според публикацията в сборника „Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Република България. 1953-1990”, изд. на СЮБ, 1991, с.70). Въпросът е обаче къде (в коя съдебна инстанция) да бъде отстранено допуснатото нарушение на закона – в окръжния или във въззивния апелативен съд. Според главния прокурор новото разглеждане на делото трябва да започне в първата инстанция, след като бъде отменен както нейният акт(присъдата), така и актът на втората инстанция(решението). Това разбиране за развитието на делото не държи сметка преди всичко за контролните правомощия на ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела, които, в случаи като сегашния, се упражняват по арг. от чл.426 НПК поначало върху въззивните съдебни актове. Разбирането на главния прокурор, от друга страна, не държи сметка за необходимостта такова развитие на делото в първата инстанция да протече от самото му начало с всички затруднения от това повторение (делото няма как да се повтори само в „частта” му относно наказанието, просто защото няма как да бъде обособена такава негова самостоятелна част – вж. в същия смисъл т.2 от мотивите към Т.р. 2/1992-ОСНК, Сб., с.255); още по-малко възможно е първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото да се занимава само с една от съставките на кумулативната санкция по смисъла на чл.57, ал.2 НК (само с лишаването от право, а не и с лишаването от свобода). Според ВКС новото разглеждане на делото трябва да започне във втората инстанция, чийто акт, от една страна, подлежи пряк контрол в сегашното производство, а, от друга – чийто правомощия позволяват избягването на затрудненията при повторението на делото в първата инстанция. В новото въззивно производство пред апелативния съд последният ще разполага с правомощието „да наложи по-тежко наказание” лишаване от правоуправление за срок не по-малък от 6 месеца, с каквото би разполагал, ако делото му беше върнато за ново разглеждане по касационен ред (вж. отново чл.426 във връзка този път с чл.355, ал.2 НПК). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 28 от 15 февруари 2010 год. по внохд на Варненския апелативен съд, на който връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: