Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396
гр.София, 14.05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 893 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. Л. В. чрез особения представител адвокат Б. Д. от АК-П. срещу решение № 260101/22.10.2020 г. по в.гр.д.№ 202/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което частично се отменя решение № 2552/23.12.2019 г. по гр.д.№ 1637/2019 г. на Районен съд Плевен и е уважен предявения иск на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ EАД против В. Л. В. за съществуване вземане на банката за 4722,65 евро по договор за кредит от 22.08.2006 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 9102/2018 г. на РС Плевен.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2019 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси: 1.Допустимо ли е банката-кредитор да се позове на предсрочна изискуемост на свое вземане по договор за кредит, ако не е обявила предсрочната му изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? 2.Задължен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните?
От „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ EАД не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд приема изводите на първата инстанция за липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита за неправилни, тъй като длъжникът е бил уведомен за това най-късно с връчване на исковата молба. Съобразявайки заключение на вещо лице, според въззивната инстанция, банката има вземане към ответника за 4722,65 евро – неплатена част от главницата по договор за кредит от 22.08.2006 г., за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9102/2018 г. на РС Плевен. Според мотивите на решението, произнасянето по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е недопустимо, поради което съдът е уважил частично главния иск на основание чл.422 ГПК и е обезсилил първоинстанционното решение по евентуалните искове до размер на уважената част за сумата от 4722,65 евро.
При тези фактически и правни изводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е банката-кредитор да се позове на предсрочна изискуемост на свое вземане по договор за кредит, ако не е обявила предсрочната му изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? Поставеният правен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, т.18.
Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, поради което ще бъде преценяван като довод за допуснато процесуално нарушение при решаване на спора по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260101/22.10.2020 г. по в.гр.д.№ 202/2020 г. на Окръжен съд Плевен.
Особеният представител на касатора В. Л. В. не дължи внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.