1 Р Е Ш Е Н И Е № 179/18 г. гр. София 13.02.2019 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 17 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3735 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] Бр. С. срещу решение № 1508/29.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г. по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 403 от 19.12.2016 г. по гр. дело 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от Т. И. К. против Прокуратура на РБългария за сумата 35000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от него, независимо, че с решението на въззивния съд е намален размера на обезщетението, присъдено от Окръжен съд Враца от 100 000 лв. на 35 000 лв. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил мотиви в решението за наличието на причинно-следствена връзка между незаконните обвинения и претърпените вреди. Твърди се, че съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Подадена е касационна жалба от ищеца Т. И. К., чрез адв. Вл.Ч. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 29.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г. по в.гр.дело № 781/2017 г. в частта, с която е отменено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен иск от Т. И. К. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо отменената част е отхвърлен иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 35 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се постанови решение, с което се отмени въззивното решение в обжалваната част, като предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ се уважи в размер на сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят-ищец в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на ответника. Ответникът Прокуратура на РБългария в съдебно заседание, чрез прокурор Д. е оспорил касационната жалба на ищеца Т. И. К.. С определение № 505/31.05.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част от ответника на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос както следва: относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част от ищеца и по правния въпрос: как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и кои обстоятелства следва да се отчетат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. В отхвърлената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 100 000 лв. до 350 000 лв. и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Прокуратура на РБългария решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Предявеният иск от Т. И. К. срещу Прокуратура на РБългария е с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Прието е за безспорно между страните, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинения срещу ищеца за извършени престъпления от общ характер са незаконни, доколкото едното от наказателните производства е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, а другото е завършило с влязла в законна сила оправдателна присъда. Прието е също, че се оспорва само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел, че в случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на незаконно обвинение срещу пострадалото лице за извършени престъпления от общ характер, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратура. Посочил е, че обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането. Приел е, че отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата, следва да се носи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане под стража. Посочил е, че в процесния случай е установено, че в досъдебната фаза на наказателното производство на ищеца е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, която е продължила шест месеца. Впоследствие е била заменена с „парична гаранция“. Според въззивния съд от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. Приел е, че на ищеца Т. К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, две от които са били тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за тяхното извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години, съответно от 3 до десет години по най-тежко наказуемото. Прието е, че от голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство на органа на обвинение, респ. оправдателна присъда на съда, който по отношение на обвинението за приготовление към кражба е бил около година, а за останалите обвинения около четири години и половина. Прието е също, че последният период не може да се определи като разумен срок по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, в който делото е било разгледано от независим и безпристрастен съд, като е без значение какво е било естеството на престъпната дейност и броя на обвиняемите лица. Съдът е приел, че при обосноваване обема на отговорността на ответника следва да се съобрази личността на пострадалия, който три месеца преди образуване на наказателното производство е заемал длъжността „Началник на Регионално полицейско управление”. Преценени са за неоснователни оплакванията на ответника-сега жалбоподател за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като окръжния съд не е приел, че е било повдигнато обвинение на лице, което към този момент е имало качеството на служител на МВР. Посочил е, че е взето предвид, че привлеченото към наказателна отговорност лице е било пенсионирано към момента на привличането като обвиняем, че е съобразено, че част от повдигнатите обвинения касаят извършването на престъпления от ищеца именно в качеството му на длъжностно лице/служител на МВР/. Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил публична личност, която се е ползвала с добро име в обществото, че образуваното срещу него наказателно производство е било доведено до достоянието на широката общественост, тъй като случая е бил широко отразен както в местните, така и в националните медии. Посочил е, че изрично в публикациите е било отразено, че престъпната група е била подпомагана от лице, което е било част от системата на МВР, като са били поместени не само инициалите на пострадалия, а имената му и заеманата отпреди пенсионирането длъжност. Прието е за установено от показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е изживял мъчително факта на образуваното срещу него наказателно производство, предмет на което са били тежки обвинения и се затворил в себе си.След като случая бил широко разгласен констатирал, че голяма част от близките и приятелите са започнали да го отбягват, тъй като в обществото е имало изключително силен отзвук факта, че е задържана група, която се е занимавала с организирана престъпна дейност. Посочил е, че от заключението по допуснатата по делото СПЕ е установено, че вследствие на действията по наказателно преследване емоционалното и психологическо състояние на ищеца е било силно влошено, като са изпитвани чувства на безпокойство, висока тревожност, потиснатост и понижено настроение, че са налице признаци на депресивен синдром в емоционалното състояние, че е променена емоционалната уравновесеност и устойчивост на личността, която от спокойна и общителна е станала лесно раздразнителна и затворена. Прието е, че негативната промяна в емоционалното и психологическо състояние на ищеца има траен характер и след оправдаването му с по-нисък интензитет, че същият продължава да изпитва притеснения за личния си живот и този на своето семейство. С оглед на посоченото съдът е извел извод, че в полза на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 35 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, че върху присъденото обезщетение следва да се присъди и претендираната компенсаторна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд само относно размера на определеното обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която искът е бил уважен за разликата от 35 000лв. до 100 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което искът в посочената част се отхвърли като неоснователен. По правния въпрос на ответника Прокуратура на РБългария: С решение № 230/07.11.2013 г. по гр.дело № 1630/2013 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната съдебна практика, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Прието е, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. По правния въпрос, формулиран от ищеца: С решение № 200/16.06.2016 г. по гр.дело № 1019/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета константната практика на ВКС, според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване. Съдът споделя това разрешение на правния въпрос в посоченото решение на състав на ВКС. Като взема предвид разрешението на правните въпроси, които са сходни по съдържание съдът намира, че касационната жалба на ищеца Т. К. е частично основателна. Касационната жалба на ответника – Прокуратура на РБългария е изцяло неоснователна. По делото са установени следните факти: На 19.12.2009 год. в [населено място] ищецът К. е задържан от органите на полицията въз основа на заповед от същата дата на полицай на длъжност младши разузнавач в група "Грабежи" при ОД на МВР-П., с която на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР(отм.) е разпоредено задържането му за срок от 24 часа поради данни за извършени от него престъпления по чл.195,ал.1,т.4 и чл.198 от НК. Същият ден той е преведен в следствения арест на шесто РУ на МВР-гр.П.. Според отразеното върху Заповед №Р.-3633/19.12.2009 год. К. е освободен в 10 часа на 20.12.2009 год. От приложения протокол №1102/22.12.2009 год. по ЧНД №3463/2009 год. на ОС-Пловдив се установява, че ищецът реално не е напускал ареста, тъй като са му били повдигнати обвинения по ДП №178/2009 год.по описа на НСлС-гр.София в извършване на престъпление по чл.195,ал.5 вр,ал.1,т.3,4 и 5 вр. чл.194,ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 вр. чл.195 и чл.198 от НК. Ищецът е привлечен като обвиняем с още девет лица и ОП-П. е поискала спрямо всички обвиняеми да бъде взета първоначална мярка за неотклонение "задържане под стража". Искането на прокуратурата е уважено с протоколно определение №1102/22.12.2009 г. по ЧНД №3463/ 2009 г. и на основание чл.64 от НПК спрямо К. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Определение №1102/22.12.2009 год. е обжалвано от Т. К. и е потвърдено с определение на АС-Пловдив от 29.12.2009 год. Установява се по делото, че за периода от време от 22.12.2009 год. до 23.06.2010 год. ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" в следствен арест в [населено място], като исканията му по чл.65 от НК не са уважавани. На 23.06.2010 год. на основание чл. 63,ал.6 вр.ал.3 от НПК мярката за неотклонение на К. е изменена от задържане под стража в парична гаранция от 1000 лв. с постановление на прокурор от ОП-П.. Паричната гаранция е внесена и ищецът е освободен. Със същото постановление от 23.06.2010 г. и на основание чл.68,ал.1 от НПК му е наложена забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на наблюдаващия прокурор. С постановление от 03.12.2010 год. на следовател при Окръжен следствен отдел /О./ при ОП-П. по ДП №178/2009 год. по описа на НСлС Т. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 от НК за това,че през периода от началото на месец април 2009 год. до 19.12 2009 год. в [населено място] и [населено място], област В. е участвал в организирана престъпна група, състояща се от Н. Й. А., В. И. В., М. Г. Н., Н. Д. С., Д. Р. Б., А. Н. В. и И. Н. Р., ръководена от Т. А. А., като групата е сьздадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице - държавен служител от МВР Т. И. К. на длъжност “Началник на РУ на МВР - Бяла С.". С постановление от 06.12.2010 год. на прокурор от ОП-П. наказателното производство по ДП №178/2009 год. в частта, в която е водено за престъпление по чл.195,ал.5 вр ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194,ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК срещу Т. К. и още 4 лица – М. Г. Н., Н. Д. С., В. И. В. и Н. Й. А. е прекратено. По отношение на Т. К. производството е прекратено поради това, че деянието му не съставлява престъпление. Обвинението е било за това, че в периода от началото на месец ноември 2009 год. до 18.12.2009 год. в [населено място],гр.Х.,гр.Г. Д. и [населено място] посочените лица при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители са извършили приготовление към кражба по чл.195,ал.1,т.3,т.4,т.5 вр. чл.26 от НК, чрез подготвяне на средства, намиране на съучастници и създаване на условия за отнемане на чужди движими вещи от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. С постановление от 07.12.2010 год. на следовател от О. при ОП-П. по ДП №178/2009 год. по описа на НСлС на ищеца К. е повдигнато ново обвинение в извършване на престъпление по чл.387,ал.2,пр.1 вр. ал.1 от НК за това,че в периода месец април 2009 год. - 25.09.2009 год. в [населено място],обл. В. и в [населено място], като дьржавен служител от МВР на длъжност “Началник II степен на РУП - Бяла С.” при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил задълженията си по служба както следва: в нарушение на задълженията си по чл.6,т.2,чл.7,т.3,т.4,т.14 и т.12 от ЗМВР, т.4,т.7,т.31,т.33,т.52,т. 54,т.56,т.64,т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,МЗ №Iз-22/28.10.2004г. на министъра на вътрешните работи и МЗ №29Iз-18/26.05.2009г. на министьра на вътрешните работи, като е осъществявал нерегламентирани контакти с криминално проявения Т. А. А. без да докладва за това по предвидения за държавен служител от МВР ред, предоставял на Т. А. А. информация, известна му вьв връзка със службата в МВР, като от това са настьпили тежки вредни последици, изразяващи се в затрудняване дейността на МВР по повод противодействие на престъпността, предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извьршени от Т. А. А. и негови съучастници в лицето на А. Н. В. и В. И. В., затрудняване дейността на МВР във връзка с придобиване, съхраняване и аналзиране на информация за криминогенната обстановка в района на РПУ на МВР-Бяла С. и за лица от криминални контингент, извършващи престъпления, като е уронил престижа на институцията МВР. На 17.12.2010 год. Окръжна прокуратура П. е изготвила обвинителен акт, с който Т. К. и още седем лица са обвинении в различни престъпления. Ищецът К. е обвинен в извършване на престъпленията по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.387,ал.2,пр.1 вр. ал.1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №3185/2010 год. по описа на ОС-Пловдив, който с присъда №51/19.05.2012 год. е оправдал К. по две от обвиненията-по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.387,ал.2,пр.1-во вр.ал.1 от НК. Със същата присъда ищецът е признат за виновен в това, че в периода от 02.09.2009 г. до 25.09.2009 г. в [населено място], обл.В. и в [населено място], като държавен служител от МВР на длъжност „Началник II степен на РУП Бяла С.” е злоупотребил със служебното си положение и не е изпълнил задължението си по служба, в нарушение на т.4,т.7, т.56 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е осъществявал нерегламентирани контакти с криминално проявения Т. А. А., без да докладва за това по предвидения за държавен служител от МВР ред, като от това са произлезли вредни последици относно уронване престижа на институцията МВР – престъпление по чл.387, ал.1,пр.1 НК, като на основание чл.301, ал.1,т.4 НПК, вр.чл.78А,ал.1 НК, вр.чл.2,ал.2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Присъдата в посочените части е протестирана от прокуратурата и е обжалвана от ищеца. Образувано е ВНОХД №429/2012 год. на АС-Пловдив, по което с присъда №33/11.02.2013 год. първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която ищецът К. е признат за виновен и вместо нея е постановена оправдателна присъда и по обвинението по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК. Въззивната присъда в тази й част е протестирана от прокуратурата и с решение №551/24.01.2014 год. по КНОХД №915/2013 год. на ВКС е отменена и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане АС-П. с присъда №351/10.06.2014 год. по ВНОХД №46/2014 год. е признал ищеца Т. К. за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК. С окончателно решение №130/14.07.2015 год. по КНОХД №215/2015 год. на ВКС присъдата на Пловдивския апелативен съд е оставена в сила, с което наказателното производство против К. е приключило с оправдаването му по всички обвинения. След постановяване на присъда №51/19.05.2012 год. Окръжен съд-Пловдив с определение №373/23.05.2012 год. по нохд № 3185/2010 г. е заменил мярката за неотклонение на К. от парична гаранция в подписка, като е отменил и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България”. От приложените по делото удостоверение рег.№369000-8393/11.07.2016 год. на ОД на МВР-В. и лично кадрово досие на ищеца се установява, че същият е бил служител на МВР в периода 01.11.1992 год.-25.09.2009 год. За периода 01.10.2003 год.-25.09.2009 год. е заемал ръководни длъжности-началник на участък Д. към РУ-В., началник на РПУ А. К. при ОД на МВР-В. и началник на РУ-Бяла С.. За периода на службата има и леки наказания, и награди и поощрения. Напуснал е системата на МВР на 25.09.2009 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по собствено желание. Безспорно установено е по делото, че след пенсионирането си и до задържането на 19.12.2009 год. ищецът К. е изпълнявал длъжността "шофьор" в ОС-Враца на основание временен трудов договор. Безспорно е по делото и широкото медийно отразяване както на задържането на К., така и на последвалото наказателно производство до постановяване на присъдата на ОС-Пловдив. Посоченото обстоятелство се установява от приложените от ищеца публикации в различни медии и от приложеното от него решение от 27.01.2015 год. на ЕСПЧ по жалба вх.№37124/2010 год. Според показанията на свидетеля И. С. - дългогогодишен служител на МВР, заемал ръководни длъжности, включително и директор на ОД на МВР-В., който е бил и пряк началник на ищеца, и го познава от постъпването му в системата на МВР К. се е отличавал с добри организаторски качества, способност да реагира в екстремни ситуации и да взима правилни решения при различните казуси, бил е изпълнителен, стриктен, лоялен към системата и към колегите си. От същите показания се установява, че ищецът се е справял отлично със задълженията си както като началник на новосформираното през 2005 год. РУ А. К., така и като началник на РУ-Бяла С.. Последната длъжност К. е заел по молба на С. след възникнали проблеми в това управление, което е и едно от най-тежките. Резултатите на РУ-Бяла С. са се подобрили,за което К. неколкократно е награждаван. Направил е и необходимото за подобряване на условията за работа на служителите, което още повече е издигнало авторитета му. Съгласно показанията на свидетеля ищецът е напуснал системата на МВР през 2009 год. За задържането му разбрал от медиите, но е бил убеден, че обвиненията против К. няма да издържат. Видял го е след излизането му от ареста и му е направила впечатление видиматата разлика във физическото и психическо състояние на К., че последният е бил "смазан". От показанията на свидетеля Ц. М., приятел на ищеца се установява, че последният е изключително практичен човек, комуто се отдава всичко, че се ползва с много добро име, че е уважаван и отзивчив човек, че е стриктен в работата си. Свидетелят има свое обяснение за задържането на К., че никога не е вярвал, че той може да извърши нещата, които са му приписвали. Видял го е след излизането му от ареста. К. е бил отслабнал и неадекватен. Семейството е било изключително притеснено, включително и финансово, тъй като и двете им деца са били студенти. По време на наказателното производство им се е родило и внуче. След излизането на К. от ареста М. многократно му е давал пари, помогнал му е да започне и частен бизнес с поливни системи. Установява се от показанията на свидетелката П. П., приятелка на семейството, че ищецът е честен, справедлив и всеотдаен човек, че се е ползвал с добро име, че е бил грижовен баща. Свидетелката разбрала за задържането му от телевизията и се е обадила на съпругата му Д., която е била в неведение и крайно притеснена. След задържането Д. е ограничила контактите си и се е затворила в себе си. Много притеснен е бил и синът им И.. Видяла е ищеца след освобождаването му и същият бил в лошо физическо състояние, отслабнал, изтощен, обелял, затворен в себе си, без чувството за хумор, което е имал. След освобождаването му вече не са се събирали, тъй като К. е бил потиснат, а съпругата му разстроена и финансово притеснена. Синът им е бил студент, но е започнал работа в строителството, а дъщеря им е чакала бебе. Когато са го оправдали К. не е изразил ентусиазъм. Според свидетелката той и досега не е превъзмогнал огорчението, а случилото се е отразило много отрицателно на самочувствието му. Според показанията на свидетелката Д. К. - съпруга на ищеца задържането и наказателното производство са разбили живота на съпруга й и на всички около него, че задържането му е било отразено във всички медии, като и самата тя е разбрала от телевизията къде е той и в какво го обвиняват. Свидетелката твърди, че новината е била разпространявана от тогавашния министър на вътрешните работи и отразявана от всички меди, че семейството е било подложено на натиск, като тя се е притеснявала много за децата си. Притеснявала се е и за съпруга си, когото е видяла за пръв път след задържането му на заседанието за вземане на мярка за неотклонение. Той е бил смазан, с белезници, заедно с други подсъдими, за които са се говорели страшни неща. Вървял е с наведена глава, държал се е като обречен. След като е бил освободен от ареста, дълго време е отказвал да излиза на улицата, като е общувал само със семейството на свидетеля М.. Бивши колеги на К. са се отдръпнали от него, като са обяснили, че не могат да се виждат с тях. Преди задържането К. е бил много контактен и комуникативен, а семейството е имало много приятели, които после са се отдръпнали от тях. След това той се е затворил в себе си. Според свидетелката оправдателната присъда не е донесла облекчение за семейството и не е изчистила името на съпруга й не само, защото не е била популяризирана в медиите като задържането му, а и защото у хората е насадено недоверие. Съгласно показанията на свидетеля И. И. – син на ищеца баща му е бил абсолютен авторитет в полицията и в града, че е уважаван човек с високи морални ценности, който е заслужил това уважение с работата си като полицай, че е бил пример и гордост за сина си, че е такъв и сега. След задържането му общественото мнение коренно се е променило. Било е "отвратително", като причина за това е масираната медийна кампания. Тази медийна кампания е съсипала семейството, а колегите на К. веднага са започнали да странят от тях. Всички са били изплашени и са отказвали да контактуват с И., когато той е потърсил информация за баща си. Семейството е изпаднало в изолация. И. се е почувствал унизен и омерзен, майка му е приела нещата изключително тежко, а сестра му е чакала бебе. Били са много притеснени и финансово. Унизен се е чувствал и Т. К., който след освобождаването от ареста се е затворил в себе си. Свидетелят счита, че оправдателната присъда не е изчистила името на баща му, тъй като обществото не е разбрало за нея, а и много хора все още считат, въпреки тази оправдателна присъда, че баща му е престъпник. От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза от първоинстанционния съд се установява, че ищецът е в състояние на посттравматично разстройство, което е в пряка причинна връзка с психотравмиращите събития-задържане под стража и повдигане на обвинения. В резултат на силното негативно изживяване е налице влошаване на здравословното му състояние-аритмия, силно главоболие, нарушение в съня и храненето, болки в теменната част на главата, падане на гласа. Налице са признаци на депресивен синдром в емоционалното състояние, интензивни негативни емоции и силно емоционално напрежение. Според заключението на вещото лице е налице и значителна негативна промяна в емоционалното и психологическо състояние на ищеца преди, и след повдигане на обвиненията срещу него, както и след оправдаването, изразяваща се в промяна на емоционалната уравновесеност и устойчивост в периода преди събитията към емоционална неустойчивост, от спокойна и общителна личност към лесно раздразнителна и напълно затворена в себе си личност, социална изолация и загуба на социални контакти. Нивото на социална фрустираност/неудовлетвореност/ е много високо. Негативната промяна в емоционалното и психическото състояние на ищеца има траен характер и се отразява на отношенията му с неговите близки и познати, в начина му на общуване. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са установени елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. По делото се установи, че срещу ищеца К. е водено наказателно производство, повдигнати са му обвинения в извършване на престъпления както следва: по чл. чл.195,ал.5 вр.ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК, по чл.321,ал.3,т.2,вр.ал.2 НК, по чл. 387,ал.2,пр.1,вр.ал.1 НК. По повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.195,ал.5 вр ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК наказателното производство против ищеца е прекратено във фазата на досъдебното производство, тъй като деянието не е престъпление. По останалите обвинения ищецът е признат за невиновен и е оправдан в хода на съдебното производство. Общо наказателното производство е продължило пет години и половина. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от около шест месеца, взета е и мярка „парична гаранция” за период от около 2 години. Правилно е прието, че в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. С оглед на посоченото съдът преценява, че повдигнатите обвинения и взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца „задържане под стража” са незаконни. На основание чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Съобразявайки отговорите на поставените правни въпроси съдът намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца е в нарушение разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е занижен. Касационната жалба на ищеца в тази насока е частично основателна. Доводите в касационната жалба на Прокуратура на РБългария за присъдено обезщетение в полза на ищеца в нарушение на принципа на справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД са необосновани. Настоящият съдебен състав преценява, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца К. следва да се вземат предвид следните установени по делото обстоятелства: Всяко от повдигнатите на ищеца К. обвинения е за тежки престъпления, по смисъла на чл.93,т.7 от НК, без обвинението по чл.195,ал.5 от НК. По отношение на същия е взета първоначално най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и съдът съобразява периода от време на тази мярка - около шест месеца. Взетата мярка за неотклонение задържане под стража е причинило на ищеца освен морални страдания с оглед наложеното ограничение, но е и рефлектирала върху общественото мнение за личността му. Впоследствие мярката за неотклонение задържане под стража е била изменена в "парична гаранция от 1000.00 лева.", като е наложена и ограничителната мярка "забрана за напускане на пределите на РБългария". В хода на досъдебното и съдебно производство ищецът е участвал в множество процесуално следствени действия. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът взема предвид продължителния период на наказателното производство – около пет години и половина. Освен това съдът отчита високото обществено положение, което е имал ищецът към момента, когато е образувано наказателното производство срещу него - освободен е от заемания ръководен пост в системата на МВР около три месеца преди задържането му, но две от незаконните обвинения са свързани с длъжността, която е заемал до 25.09.2009 год. С оглед на това преценява, че образуваното наказателно производство срещу ищеца е довело до непоправими поражения на градения с години професионален авторитет на стриктен в работата си и ползващ се с много добро име служител на ръководен пост в системата на МВР. В настоящият случай в резултат на повдигнатите срещу ищеца незаконни обвинения за извършени тежки престъпление е накърнено доброто му име на честен и всеотдаен човек. Установи се по делото, че ищецът, а и цялото му семейство са изпаднали в социална изолация. Приятели, близки и колеги на ищеца и семейството му са преустановили личните контакти. Ищецът се е чувствал изолиран и подтиснат от това обстоятелство. Социалната изолация е продължила и след освобождаването на ищеца от ареста. Освен посоченото в случая образуваното наказателно производство срещу ищеца е било отразено в местните и национални медии и по този начин е станало достояние на обществеността в [населено място], и в цялата страна. Тези обстоятелства налагат по-висок размер на дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи притеснения, стрес, усещане за проявена към него несправедливост, накърняване на доброто му име, влошаване на психическото и физическото му състояние, възникване и развитие на „посттравматично стресово разстройство”. От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност със заключението на съдебната експертиза се установи по несъмнен, че претърпените неимуществени вреди от ищеца са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения и взетата мярка за неотклонение”задържане под стража”. С оглед на установените обстоятелства по делото и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и съобразявайки социално-икономическите условия, и стандарта на живот в страната към момента на постановяване на оправдателните присъди съдът намира, че 70 000 лв. е справедливо по размер обезщетение, което ще репарира претърпените неимуществени вреди от ищеца. Предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата 70 000 лв. и в този размер следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба 27.05.2016 г. до окончателното изплащане. По изложените съображения, на основание чл.293,ал.1 и ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение в частта, с която е отменено решението на Врачанския окръжен съд в уважената част на иска над сумата 35 000 лв. до 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо отменената част искът е отхвърлен над сумата 35 000 лв. до 70 000 лв. следва да се отмени. Вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ следва да се уважи и за сумата 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част от ответника - в уважената част на иска до сумата 35 000 лв. и в обжалваната част от ищеца - в отхвърлената част на иска над сумата 70 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя-ищец следва да се присъди сумата 430 лв. разноски по делото, от които 10 лв. разноски за настоящата инстанция и сумата 420 лв. разноски за въззивната инстанция, за адвокатско възнаграждение, които да се заплатят от Прокуратура на РБългария. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя решение № 1508/29.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г., по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 403/19.12.2016 г. по гр.дело № 298/2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която искът на Т. И. К. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратура на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления е уважен за разликата над 35000лв. до 70 000 лв., както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за разликата над 243.5 лв. и вместо това е отхвърлен иска на Т. И. К. срещу Прокуратура на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления за разликата над 35 000 лв. до 70 000 лв. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и вместо отменената част постановява Осъжда Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица] да заплати на Т. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 35 000 лв./тридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 430 лв. разноски по делото за възивната и касационна инстанция. Оставя в сила решение № 1508/29.06.2017 г., поправено с решение № 1601/10.07.2017 г., по в.гр.дело № 781/2017 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: