Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 13.07.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3377 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 63 от 3.02.2021г. по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител А. против въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр.д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич, като е отхвърлен предявения иск за установяване на вземания от Н. С. К. в размер на 24 694.22лв., главница по договор 08/531305/0044536 - 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., от 3 906.96лв., представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв., лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д.№ 864/2017г.на РС Добрич и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ отговорността на земеделския стопанин при констатирано частично неизпълнение на поети от него договорни задължения в договорения петгодишен срок, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с установената практика по приложението на чл.88 ЗЗД, предоставящ право на кредитора за обезщетение за вреди при неизпълнение на договора и по-специално: Следва ли земеделския стопанин да не търпи никакви санкции, след като не е изпълнил част от дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор? В проведеното съдебно заседание, касаторът не се явява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния му представител юрисконсулт М.. Искането е за уважаване на покадената касационна жалба, отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на иска. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък, в общ размер на 3 055.83лв., от които за държавни такси 2 055.83лв., за експертиза 150лв. и за юрисконсулско възнаграждение 850лв. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за насрещната страна. Ответната страна се явява лично. Счита въззивния акт за правилен и желае да бъде потвърден. Становището му е, че в случая не е доказано, че той – в качеството му на земеделски стопанин не е изпълнил сключения договор. Твърди, че предявеният от Държавен фонд земеделие /ДФЗ/ иск е установителен, а не осъдителен и касае само 2015г. За финансовата 2016г. счита, че неизпълнение не е установявано, защото такова би било възможно да се установи най-рано на 31.12.2016г. или през 2017г., а в случая проверката е от 26.04.2016г. Отделно заявява, че вреди за касатора не са настъпили, тъй като авансово платената помощ е била усвоена и използвано по предназначение за закупуване на инхибитори на токсини във фуражите и заменяне на животинските протеини при захранването на птиците с такива от растителен произход. Счита, че настъпили вреди има само за него. Като се позовава на докладна записка от 11.05.2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в която е посочено,че „не може да се установи бенефициентът изпълнил ли е или не“ задълженията си по договора, счита че ищецът не е сигурен дали е налице неизпълнение. Претендира направените по делото разноски в общ размер от 5 140лв., от които 5 040лв. са за адвокатско възнаграждение, а 100лв.за експертиза. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Когато неизпълнението на договора се дължи на виновно поведение на длъжника, той е този, който следва да понесе неблагоприятните последици. В тази хипотеза кредиторът разполага с различни правни средства за отстраняване на последиците от неизпълнението, като на него е предоставена възможността за избор. Когато кредиторът вече е изпълнил своето задължение по договора изцяло, а за длъжникът е налице невъзможност за изпълнение, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,без да дава срок за изпълнение /аргумент от чл.87, ал.2 ЗЗД/, да иска връщане на даденото от него и да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението на договора /аргумент от чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД/. По същество на касационната жалба: Не се спори, че ищецът по делото Н. С. К. е земеделски стопанин, регистриран по реда на Наредба № 3/1999г. В това си качеството той е сключил на 29.05.2015г. договор № 08/531305/0044536 с ДФ „Земеделие“ /ДФЗ/ „за предоставяне на държавна помощ за хуманно отношение към птиците“. Същият е с предмет /вж.чл.1.1/ – предоставяне от страна на ДФЗ на „помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ през 2015г., която помощ е: „за изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта покрива разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти на член 5 от Регламент № 73/2009 и Приложение ІІ към него и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство по следните мерки: А/. използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг за 36 900 бройлери, Б/. Гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини и В/. Използване на вода в отглеждането на птиците, която отговоря на качествата на питейната вода“. Общият размер на предоставената от ответния фонд държавна помощ, заради така поетият ангажимент от страна на ищеца, е 22 000.79лв., която съгласно т.1.3. от договора е „изчислена на база дневна ставка /при 365 дни/ по видове птици. Съгласно т.1.4., конкретно за бройлери - „средствата се предоставят само за един оборот годишно“. Съгласно т.1.9. от договора „Изпълнението на ангажимента по т.1.1. не е обвързано с финансово подпомагане от ДФЗ през целия пет годишен период“. Не се спори, че така предоставената субсидия е усвоена от ищеца на 2.06.2015г. Освен нея, той е усвоил на 15.12.2015г. и допълнително предоставеното му увеличение, въз основа на сключен анекс № 1 към договор № 08/531305/0044536 от 29.05.2015г., в размер на 2 693.43лв. Съгласно раздел ІІІ, чл.3.5. от договора - земеделският стопанин е длъжен “да прилага мерките, за които е получена помощта за период от пет години, считано от първото кандидатстване по съответната мярка“. Съответно в раздел ІV е предвидена отговорността при неизпълнение на поетите задължения. Съгласно чл.4.1 „При констатиране на по-малък брой животни“ „от заявените при кандидатстването по съответната мярка, за които са получени финансови средства, земеделският стопанин възстановява съответната част от получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им“. Съгласно чл.4.3. от сключения между страните договор: „При представяне на изискуемите документи в срок, но когато същите не съответстват на изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надвишават съществуващите към момента задължителни стандарти на член 5 от Регламент № 73/2009 и Приложение ІІ към него, земеделският стопанин възстановява съответната част от получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им“. Съгласно чл.4.5.: „При констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по чл.3.5. от настоящия договор, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява съответната част от получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“. Фактът на поемане на задълженията за изпълнение на мерките по т. А/., Б/. и В/.при отглеждане на 36 900 бройлери, за срок от пет години, ищецът е удостоверил, както в подаденото от него заявление от 29.04.2015г. за помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, така и при запознаването си и приемането на указанията за схема за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2015г., утвърдени от министъра на земеделието и храните. В изпълнение на правомощието си по чл.3.6. от договора за извършване на „проверки по изпълнение на поетите ангажименти и наличието на необходимите за това специфични документи“, ДФЗ - при проверка на 10.02.2016г. - е констатирал с нарочен протокол, че на обявеният от земеделския производител К. адрес на декларирания животновъден „обект /9160-0666/ не е населен с животни“. Същият е във владение на друг собственик. Тази констатация е потвърдена и от ищеца, който собственоръчно е посочил, че „на място, в обекта, не са налични животни, защото договорът му /за наем/ е бил предсрочно прекратен. С придружително писмо от 3.05.2016г. земеделският стопанин К. е уведомил ДФЗ, че е животновъдният обект 9160-0666 е закрит от ОДБХ [населено място] по надлежния ред и че възнамерява да отглежда птици в друг животновъден обект /с № 9354-0291/. След констатираното неизпълнение на поетите задължения от страна на земеделския стопанин, ДФЗ е инициирал процедура за изпълнение и на 31.03.2017г. срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 864/2016г. на РС Добрич за сумата от 24 694.22лв., предоставена държавна помощ по договор № 08/531305/0044536 от 29.05.2015г., 3 906.96лв., лихва за забава за периода 2.06.2015г.-10.03.2017г., 329.23лв., лихва за забава за периода 21.12.2015г.-10.03.2017г., 578.16лв., внесена държавна такса и 150лв., възнаграждение за юрисконсулт. След направено възражение, е предявен настоящия иск с правно основание чл.415,вр.чл.422 ГПК за установяване на посочените вземания. Така предявения иск е приет за неоснователен от взъзивния съд, който е приел че не е налице неизпълнение. Счел е, че ответникът не е допуснал нарушение на договорките по т.4.1. и т.4.3., защото той за период от около месец /18.05.2015г.-1.06.2015г./ е отглеждал 36 900броя птици бройлери, при условия, съответни на изискванията, т.е. отглеждал е еднократния капацитет на обекта, за един оборот, съобразно заявеното. Въззивният съд е приел, че няма нарушение и по т.4.5. от договора, защото поетото задължение за отглеждане по хуманен начин на птици за срок от пет години, не касае конкретно определен вид птици. В случая, за 2015г. ответникът е заявил, че ще отглежда бройлери, за 2016г. е посочил, че ще отглежда бройлери в друг обект, а за 2017г. и 2018г.- е подал заявления, че ще отглежда кокошки, т.е. той е отглеждал птици, макар и различни по вид. Според въззивния съд, ответникът е доказал спазването на договорните изисквания за хуманно третиране на птиците за 2015г. Обстоятелството, че не е доказал спазването им за 2016г. е ирелевантно, защото е безспорно, че за посочената година, държавна помощ не му е изплатена. В мотивите си въззивният съд е посочил, че земеделският производител се е задължил да прилага мерките, за които е получил помощта за период от пет години, но е допустимо - в зависимост от подаваните от него всяка година заявления – съобразно неговата воля да се определя вида, броя на птиците, обекта, където ще се отглеждат и размера на помощта. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, защото намира, че същите противоречат на изразените от страните воля в сключеният между тях договор. Предметът на същия е ясен и недвусмислен - земеделският производител е поел задължение да отглежда избраният от него вид птици /посочен в подадено от него заявление/ по хуманен начин, както и да спазва стриктно описаните в същия мерки /в случая по т.А/., Б/. и В/. Това задължение той е поел за срок от пет години. Касае се за доброволно поети от земеделският производител задължения, заради изпълнението на които ДФЗ е поел от своя страна задължението да му заплати посочената в договора сума.. Именно защото с поемането им, земеделският производител се съгласява да надвиши задължителни стандарти /на член 5 от Регламент № 73/2009 и Приложение ІІ към него/, ДФЗ му заплаща посочената сума, като по този начин го подпомага. Целта е да се гарантира общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманно отношение към животните. Конкретно, в случая е установено, че ответникът – в качеството си на земеделски стопанин, е поел задължение през 2015г. да отглежда 36 900 бройлери, в конкретно деклариран от него животновъден обект, използвайки фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг, гарантирайки оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини и използване на вода в отглеждането на птиците, която отговоря на качествата на питейната вода. Задължението е поето за цялата година. Същото не е изпълнено, защото със заключение на приета по делото експертиза е установено, че той е отглеждал птиците до 2.06.2015г. Към датата на осъществената му проверка /10.02.2016г./и към датата на издаване на заповедта за изпълнение /16.03.2016г./ той не е осъществявал дейност. Впоследствие е подал заявление за отглеждане на кокошки-носачки, но вещото лице е категорично, че съществуват съществени различия в технологичните изисквания за отглеждане на двата вида птици, поради различното им предназначение – за месо и яйца. Целите на сключения договор, вида на поетите от страните ангажименти, доброволният характер на поемането на конкретно посочените от ответника задължения, изрично предвиденият пет годишен срок на действие на сключения договор, законоустановената процедура и схема за осигуряване на средствата за изпълнението му, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че изпълнението на задълженията по договора само за срок от един месец /от подаване на заявлението на 29.04.2015г. до 2.06.2015г., се равняват на пълно неизпълнение. Съгласно чл.4.1. от сключения договор - констатацията на по-малък брой животни „от заявените при кандидатстването по съответната мярка, за които са получени финансови средства“ е основание за възстановяване на от „получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им“, а в случая е установено пълна липса на изпълнение на поетите задължения по съответните мерки за срок от единадесет месеца за 2015г. Съответно, за единадесет месеца не е налице и съответстват на изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, по смисъла на т.4.3. от сключения договор, което е отделно самостоятелно основание за възстановяване на от получените средства. Независимо от изложеното, според настоящият съдебен състав искът е основателен пред вид разпоредбата на т.4.5. от сключения договор заради безспорно установеното по делото неизпълнение на ответника на поетото от него задължение по раздел ІІІ, чл.3.5. от договора - земеделският стопанин е длъжен “да прилага мерките, за които е получена помощта за период от пет години, считано от първото кандидатстване по съответната мярка“. На това основание, ответникът следва да бъде осъден да възстанови получените от него средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Санкцията е съобразно предвиденото в т.4.5. от сключения договор, съгласно която тази последица следва при: „констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по чл.3.5. от настоящия договор, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му“.В случая е установено, че през изискуемия се пет годишен период, считано от 29.04.2015г., ответникът е отглеждал бройлери по посочения в заявлението начин за периода до 2.06.2015г. За 2016г. е подал заявление за отглеждане бройлери, но е установено, че е заредил във фермата си в [населено място] 12 000 женски еднодневни пилета и на 12.12.2016г.е предал за отглеждане на друг земеделски производител 11 250 стокови носачки. За 2016г. той не е представил документи, че при отглеждането им е прилагал договорените в т.7.1. мерки по т.А/., Б/. и В/./Изпълнението на мерките подлежи на доказване с лабораторни анализи на фуража, декларации на доставчика на фуража, фактури за закупуване, дневник за отбелязване на температура в сграда и т.н., каквито не са представени/. За 2017г .и 2018г. е подавал заявления за отглеждане на кокошки-носачки. Поетото от него задължение за срок от пет години, не е за отглеждане на птици, а за отглеждането им по точно определен хуманен начин, съобразно договорените мерки, за които е получена помощта. Санкцията за това неизпълнение, съобразно предвиденото в т.4.5., следва независимо от характера на констатираното „неизпълнение на мерките по схемата в срока по чл.3.5.“ и независимо от „времетраенето на извършването му“. Ответникът е бил запознат с условията на договора с ДФЗ и го е подписал, като се е съгласил на посочените условия. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме предявения иск за основателен. Постановеният въззивен акт като неправилен следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искът да бъде уважен. С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски, съобразно представения списък в размер на 2 805лв., от които 2 055лв. заплатени държавни такси, 150лв. за експертиза и 600лв. /по 200лв.на инстанция/ за юрисконсулско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр.д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.415, вр.чл.422 ГПК от Държавен фонд „Земеделие“ срещу Н. С. К., че Н. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] дължи на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: [населено място], [улица] следните суми: 24 694.22лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, главница по договор 08/531305/0044536 от 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., както и 3 906.96лв./три хиляди деветстотин и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв./триста двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д.№ 864/2017г.на РС Добрич. ОСЪЖДА Н. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: [населено място], [улица] сумата от 2 055лв. /две хиляди петдесет и пет лева/, направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.