Р Е Ш Е Н И Е № 60134 гр. София, 02 юли 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 488 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. П. - адв. И. Т., против въззивно решение № 44/22.04.2021 г., постановено по внохд № 60/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са наведени всички касационни основания чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Твърди се, че разделянето на материалите по делото в три отделни наказателни производства, в нарушение на чл.38 от НПК, е довело до невъзможност да установи, че всъщност се касае за спор за лични вещи между наследниците на починалата майка на подсъдимия и починалия следствие на трудово злополука пострадал С. Н., които са бивши съпрузи. Според защитника незаконосъобразната преценка на показанията на двама от свидетелите се дължи на предпочетеното от съда чисто аритметично съотношение, вместо да се съобрази кои показания са повлияни от определен користен мотив и емоционален интерес. На тази основа не са формирани отговарящи на обективната истина фактически изводи, че пострадалият пастрок на подсъдимия не би се възпротивил на еднократно използваната от П. кредитна карта, предвид близостта по между им, полаганите грижи и осъществяваното покровителство от С. Н. над подсъдимия. Предходните инстанции не са отчели, че изтеглената сума е изцяло възстановена, т.е. деянието няма негативни правни последици, следствие на което не само неправилно е отказано приложението на чл.9, ал.2 от НК поради явно незначителната му обществена опасност, но е наложено и едно явно несправедливо, включително и определеното на основание чл.25, ал.1 от НК общо най-тежко наказание. При условията на алтернативност се претендира се да се отмени обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, подсъдимият да бъде оправдан, тъй като обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна или да се намали размера на наложеното наказание, както и на определеното общо най-тежко такова. В съдебно заседание подсъдимият Х. П. и защитникът адв.Т., редовно призовани, се явяват, като пледират да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият моли за справедлива присъда. Представителят на ВКП е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна в частта относно оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Счита, че с оглед извършеното от подсъдимия деяние, са налице основания за допълнително намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, въпреки приложението на чл.55 от НК от предходните инстанции. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 70/14.12.2020 г. по нохд № 219/2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново подсъдимият Х. Е. П. е признат за виновен в това, че на 03.12.2017 г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство, чрез действията на невиновното лице В. Ф. от същия град, на АТМ - устройство е използвал платежен инструмент – кредитна карта „Виза“, тип „Бяла карта“, без съгласието на титуляря С. Н., като е изтеглил сумата от 400 лв. от сметката му, поради което и основание чл.249, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.25, ал.1 от НК на П. е определено едно общо наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, измежду наложеното му с настоящата присъда, наложените му наказания - пробация по нохд № 1769/2019 г. и глоба по нохд № 1970/2019 г., и двете на ВТРС, към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1 000 лв. и е приспаднато изтърпяното наказание пробация, като два дни от него са зачетени като един ден лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на П. наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода по нохд № 717/2015 г. на ВТРС, което е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяването му. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 163,58 лв. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 60/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Касационният състав не споделя направените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разделянето на делото на три отделни самостоятелни наказателни производства, като в резултат на затруднената по този начин доказателствена дейност неоснователно е отказано да се приеме, че случаят касае спор за наследство. Действително следствие случилото се на инкриминираната дата, на основание чл.216, ал.2 от НПК, са образувани три паралелни досъдебни производства, водени срещу подсъдимия за престъпления: по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК, по чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 с чл.194, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.249, ал.1 от НК, като първите две от тях са приключили с одобрени споразумения, като на П. са наложени наказания съответно - глоба в размер на 1 000 лв. и пробация, с двете задължителни пробационни мерки, с продължителност от две години. В тази връзка, следва да се посочи, че разделянето на делото по реда на чл. 216 от НПК, а и обединяването на дела - при наличието предпоставките на чл.217 от НПК, в хода на досъдебното производство, както преценката срещу кои лица и за какви престъпления да започне наказателно преследване, е изключително правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл в конкретния случай по никакъв начин не са ограничени процесуалните права на подсъдимия, както се твърди от защитата. При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав не констатира да са допуснати и останалите твърдени в жалбата процесуални нарушения. Въззивната инстанция е оценила събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите относно извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние. Не може да бъде споделено възражението, че инстанциите по същество са кредитирали приоритетно показанията на сестрата на пострадалия – св. Н. И. и на приятелката му – св.Е. Х., които имали субективно негативно отношение към подсъдимия, вместо заявеното св.И. С. Н. - единственият наследник, на починалия собственик на финансовия инструмент. Показанията на тримата свидетели са детайлно анализирани, съпоставени са както помежду им, така и с обясненията на самия подсъдим, като следва да се отбележи, че в тях няма каквото и да било разминаване относно фактите, включени в предмета на доказване, които са от значение при преценката за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. В този смисъл, в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК, контролираният съд по никакъв начин не е нарушил правилата на формалната логика, не е тълкувал превратно доказателствените източници и не им е придал съдържание, което те нямат. При отсъствието на съществени процесуални нарушения правилно е приложен и материалният закон с признаването на Х. П. за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление по чл.249, ал.1 от НК, тъй като от доказателствените материали по делото е установено, че той е осъществил действия, насочени към използване на чужд платежен инструмент, без съгласието на титуляра. Напълно ирелевантни за престъпната съставомерност на деянието се явяват твърденията на защитата, че пострадалият не би се противопоставил на изтеглената от доведения му син сума ако бе жив, още повече, че това се явява едно предположение, предвид безспорно установеното по делото тежко здравословно състояние на С. Н., следствие на трудова злополука, като от 18.10.2017 г. до смъртта му на 11.12.2017 г. той е бил в тежко коматозно състояние – неконтактен и неадекватен. Неоснователна е и претенцията за приложение на чл.9, ал.2 от НК към инкриминираното деяние, тъй като неговата обществена опасност не е явно незначителна. Искането е поддържано и пред предходните инстанции, които правилно са го отхвърлили като неоснователно, като изложените аргументи са съобразени с утвърденото в съдебната практика разбиране. Установените в конкретния случай фактически положения, дори и при последвалото възстановяване на щетите, въпреки че престъплението по чл.249, ал.1 от НК е формално, т.е. за осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние, без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици, не сочат на малозначителност на деянието. Действително данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали обществената опасност на деянието е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. Факт е, че подсъдимият е осъждан за други престъпления преди инкриминираната дата, т.е. поведението му по настоящото дело не е негова инцидентна проява. Нещо повече - действията му следва да се характеризират като изключително укорими, доколкото П. е злоупотребил с доверието на своя изпаднал в кома пастрок, за който твърди, че са били изключително близки до края на живота му. В случая предвид тежкото здравословно състояния на пострадалия, подсъдимият е решил да се облагодетелства финансово по престъпен начин, като по никакъв начин не би могло да се говори за каквато и да била делба на наследство. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички обстоятелствата, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда, но е подценена относителната тежест на взетото предвид изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което налага допълнителната корекция на определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода. Според касационния състав в недостатъчна степен са отчетени добрите отношения между подсъдимия и пострадалия преди, а и след след смъртта на майката на П., изминалите повече от три години и половина на провеждане на наказателното производство, което не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност, които обстоятелства не са рефлектирали в достатъчна степен по отношение отмерения размер на наказанието. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема, че наложеното наказание следва допълнително да се намали - до абсолютния минимален, предвиден в закона размер от 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Така определената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. С оглед необходимостта от извършване на корекция на въззивното решение в частта относно наказанието за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, следва да бъде коригирано и определеното на основание чл. 25 от НК общо най-тежко наказание за извършените от П. други две престъпления, а именно – на три месеца лишаване от свобода. Така намаленият размер на наказанието лишаване от свобода не води до промяна на правилно определения първоначален „общ“ режим на изтърпяването му. Предвид наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК законосъобразно е активирано и ефективното изпълнение на наказанието по предходното осъждане на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.4 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 44/22.04.2021 г., постановено по внохд № 60/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Х. Е. П. за извършеното от него престъпление по чл.249, ал.1 от НК, както и определеното му при условията на чл.25, ал.1 от НК, наказание от девет на три месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: