Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 19 юни 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 496 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по протест на Плевенска окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 13 от 10.02.15 г, по ВНОХД № 75/15, с която е отменена присъда на Плевенски районен съд № 237 от 8.04.14, по НОХД № 1999/14, и подсъдимият В. В. Б. е признат за невинен в това, че на 2.12.2013 г в [населено място], е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. В. Б. е признат за виновен в това, че на 2.12.2013 г в [населено място], е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от десет месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от десет месеца. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че изведената от въззивния съд фактическа обстановка почива на невярна интерпретация на доказателствените средства, че изводът за нападение, осъществено от братята И. спрямо подсъдимия, е лишен от доказателствена основа, че неправилно са кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ч., че невярно са анализирани показанията на св. Т., че е вярно становището на първата инстанция за това кой е извадил палката, че не е налице чл. 12 НК, че неправилно е приложен материалният закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата на подсъдимия счита, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Първата инстанция е приела, че подсъдимият е извадил палката и е нанасял удари с нея, който факт почива на невярна интерпретация на гласните доказателствени средства. Окръжният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия Б. и показанията на св. Ч., тъй като е констатирал, че казаното от тях кореспондира на заявеното от св. Т., очевидец на деянието / посоченият свидетел е докарал с такси св. А. И., не познава участниците в спора и е незаинтересован от изхода на делото /. Св. Т. е съобщил, че при слизането на пътника, подсъдимият и св. Д. И. са говорили на висок тон, но не са си разменяли удари. Според свидетеля, лицето, което е докарал / св. А. И. /, и другият, който го е чакал / св. Д. И. / са се нахвърлили срещу мъжа и са започнали да го бият. Вярно е, че св. Д. твърди, че подсъдимият е извадил палката. Не е обсъдена обаче другата част от показанията му: „Когато се сбиха, бях на вратата / на училището /, но не съм гледал към тях”, даваща основание да се приеме, че свидетелят не е наблюдавал задълбочено инцидента. Св. Д. е дал показания, че е видял сбиването, но не знае кой е започнал боя. За разлика от св. Д., св. Д. не твърди, че подсъдимият е извадил палката. Казал е, че „нещо е извадено”, но не може да каже кой го е извадил. Св. Ц. е пристигнал на местопроизшествието в по-късен момент и няма възприятия за лицето, инициирало размяната на удари, поради което показанията му имат само спомагателно значение за правилното решаване на делото. Същественият по делото въпрос: кой от тримата мъже е предизвикал сбиването, е решен правилно от въззивната инстанция. При съвкупната преценка на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Ч., св. Т., св. Д., респективно, обясненията на подсъдимия, окръжният съд е приел, че сбиването е започнало по инициатива на братята И., които са нападнали подсъдимия, а той се е отбранявал и тогава е произвел изстрелите във въздуха с газово оръжие. Този извод почива на вярна интерпретация на доказателствените източници и затова се споделя от настоящата инстанция. Следователно, при анализа на доказателствата въззивният съд е спазил процесуалния закон и не е допуснал порок във вътрешното си убеждение по релевантните факти. При тези фактически положения е изведен правилният извод, че инкриминираното деяние не осъществява състава на престъплението хулиганство. Това е така, защото подсъдимият е бил нападнат от двама мъже, единият от които му е нанасял удари с предмет, а действията, които е извършил / в отговор на нападението /, са защитни по своя характер и попадат в обсега на чл. 12, ал. 1 НК. В този случай, деецът цели да неутрализира нападението и не действа с умисъл да наруши обществения ред. Поведението му не носи белезите на обществена опасност / то е правомерно / и не поражда основание за търсене на наказателна отговорност. Следователно, като е приел, че, в случая, не е осъществен съставът на престъплението хулиганство, отменил е осъдителната присъда на първата инстанция и е постановил оправдателна такава, окръжният съд е приложил правилно материалния закон. С оглед на изложеното, не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като липсват релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и не следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 13 от 10.02.15 г, по ВНОХД № 75/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: