1 Р Е Ш Е Н И Е № 622 гр.София, 31 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1872/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия Р. Т. Р. от [населено място], подадена срещу решение № 140 от 11 юли 2013 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 230/2013 година, с което е изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 18 от 09 май 2013 година на Хасковския окръжен съд, постановена по нохд № 17/2013 година. В жалбата формално са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прочитът й дава основание за извода, че в тяхна подкрепа не са посочени конкретни доводи и съображения. Налице са общи твърдения за неустановеност на земеделските площи, за които е отказана субсидия, на отделните суми от предоставените финансови средства и тяхното предназначение, за необоснованост на част от експертното заключение относно закупено дизелово гориво. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното следствие или намаляване на размера на наложените му наказания, вкл. и на срока по чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят – подсъдим Р. Р. и защитникът му адвокат Д. Р. от АК – [населено място], не участват лично, редовно призовани. Не са представили допълнителни съображения или писмени бележки в подкрепа на възраженията в жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Р. Т. Р. за това, че: - през м. април 2007 година, в [населено място], като председател на З. „Т.” – [населено място], която кооперация управлявал и представлявал, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС) и предоставени от ЕС на българската държава, представил пред Държавен фонд (ДФ) „Земеделие” – Разплащателна агенция – Хасково, неверни сведения относно 43. 64 ха естествени ливади и 57. 29 ха лозя, необработвани от кооперацията, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и 5000 лева глоба; - през периода от 10. 03. 2008 година до 30. 06. 2008 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – председател на З. „Т.”, в нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), използвал не по предназначение получени от кооперацията финансови средства от фондове, принадлежащи на ЕС и предоставени от ЕС на българската държава, в размер на 22 285.12 лева, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК за тези две престъпления на подсъдимия Р. е определено общо наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Р.. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия Радев, е постановено атакуваното сега по реда на касационното обжалване решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена само в санкционната й част, като наложените на подсъдимия наказания за всяко от престъпленията са намалени на по една година лишаване от свобода, а глобата – на 2000 лева. Съответно на това е изменено и определеното общо наказание по чл. 23 от НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева, а изпитателният срок по чл. 66 от НК е намален на три години. ВКС намира жалбата на подсъдимия Р. срещу осъждането му за частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Общо формулираните твърдения на подсъдимия Р. в касационната жалба за незаконосъобразност (материална и процесуална) на постановеното решение и явна несправедливост на наложеното му наказание всъщност не са подкрепени с конкретни доводи и съображения за съдържанието на допуснати от предходните съдебни инстанции нарушения на материалния и процесуалния закони. Заявената неизясненост на фактическата обстановка по делото сочи по-скоро на оплакване за необоснованост на залегналите в присъдата и решението фактически положения, което не е предмет на касационна проверка и няма как да бъде обсъждано от третата инстанция, ако се държи сметка за естеството и характера на нейната проверка. Доколкото все пак подадената жалба съдържа твърдения, от които могат да се установят причините за оспорването на въззивния съдебен акт, ВКС извърши проверка по възраженията, основаващи се на оплакване за ненадлежна доказателствена основа, довела до осъждане на подсъдимия Р. за недоказано и несъставомерно деяние. На първо място, възражението за неизясненост на обстоятелствата относно размера на предоставената субсидия (по-малък от претендирания), за кои точно площи и в какъв размер за всяка от тях, не е коректно, защото не държи сметка за наличните по делото писмени доказателства за тези обстоятелства и за констатациите на съдебно-счетоводните експертизи (експерт Р.). Така, в писмо на ДФ „Земеделие” от 13. 01. 2010 година (на л. 56, т. 4 от ДП) подробно са посочени схемите и мерките, за подпомагане по които през 2007 година е подадено заявлението от З. „Т.” в рамките на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Самото заявление е изготвено и подписано от подсъдимия и е приложено на л. 48, т. 4 от ДП. В писмото е посочено също поради какви причини, в какъв размер, на основание какви регламенти и по какъв механизъм върху подаденото заявление е наложена санкция за „наддеклариране”, която е в размер на 9.34% от площта по СЕПП и в размер на 33.8% - по Схемата за национално доплащане за площ (СНДП), като в последния случай (при наддеклариране над 30%) не се изплаща субсидия за тази Схема. Подробни разяснения по тези въпроси – принципно и за конкретните субсидии за З. „Т.”, са дадени и в писма от 18. 04. 2011 година и от 29. 03. 2011 година на ДФ „Земеделие” (т. 3, л. 129 и л. 132 от ДП). Същите въпроси са били обект и на експертно изследване и заключение от 12. 06. 2011 година, т. 1 и Таблица 5 от Приложението към експертизата, изготвено от експерт Р., депозирано на ДП (т. 5, л. 80 от ДП), защитено в съдебно заседание на 09. 05. 2013 година и прието от съда, без да е оспорено от страните (протокол на л. 72 от нох дело). На следващо място, не намират опора в данните по делото твърденията за ненадлежна доказателствена основа на фактическите изводи на съда за състоянието на част от площите, инкриминирани по делото, за които е поискана субсидията и доколко те са били действително обработвани и реално ползвани от кооперацията в интерес на член-кооператорите. На стр. 3 – 4 от решението си, въззивният съд е изложил съображенията си относно формираните от него изводи по фактите и е посочил доказателствените източници, поставени в основата на тези изводи. Въззивният съд не е формирал собствени фактически изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, на базата на доказателствата по делото, поради което не е бил длъжен да излага в решението си всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, още повече, когато тези мотиви са аналитични и убедителни, какъвто е настоящият случай (с. 3 - 6 от мотивите на присъдата). Разборът, анализът и оценката на гласните доказателствени средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Изводите по фактите са основани на обективен доказателствен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници, като: - показанията на свидетелите Г., П., М., Г., П. Г., С., М., Р., Р., П., К., М. (протоколи от съдебни заседания на л. 43 – 48 и л. 57 от нох дело), които са категорични и безпротиворечиви за това, че естествените ливади (вкл. посочените в заявлението 43. 64 ха) са раздадени на собствениците им още през 90-те години и всеки сам се грижи за тяхното косене, събиране и балиране на сеното, транспортиране на балите и пр. В потвърждение на заявеното от свидетелите е и отразеното от самия подсъдим Р. в подаденото от него заявление за подпомагане, че кооперацията не развива животновъдство, поради което не се нуждае от източници и дейности за изхранване на животни, съответно от поддържане и обработване на естествени ливади. Посочените свидетели изясняват също така, че заявените от подсъдимия пред Разплащателната агенция – Хасково 57. 29 ха лозя, намиращи се „под пътя” са занемарени и изоставени още от 2002 – 2003 година, но окончателно – след опожаряването им през 2004 година. Точното местонахождение на тези лозя и идентичността им със посочените в заявлението са установени несъмнено от експертното заключение на експерт Р. от 26. 04. 2012 година (т. 6, л. 31 от ДП); - заключенията на ССчЕ (експерт Р.) от 09. 03. 2011 година (т. 5, л. 77 от ДП), от 26. 04. 2012 година, посочено по-горе, коментираната вече експертиза от 12. 06. 2011 година - всички приети от съда като пълни, ясни и обосновани; - показанията на другата група свидетели - Ю., Р., Д., Я., З., Т., Р. (протоколи от съдебни заседания на 48 - 49 и л. 69 -71 от нох дело) съдилищата са обсъдили надлежно и по действителното им съдържание. Съображенията си за отказа да кредитират за достоверност заявеното от тези свидетели, двете предходни съдебни инстанции са изложили подробно и убедително на с. 5 - 6 от мотивите на присъдата и на л. 4 от решението. Безспорно е установен по делото и начинът на изразходване от подсъдимия на получената на два транша субсидия, доколкото извършените от подсъдимия Р. парични преводи в полза на Агенцията за държавни вземания (АДВ) – РД – Пловдив, са доказателствено обезпечени с три банкови документа (за превод на 12000 лева, на 3280 лева и на 2000 лева), както и с банкови извлечения за месеца, констатирани и отразени в ССчЕ от 29. 10. 2012 година (т. 9, л. 11 от ДП). При изложените съображения относно доказателствената дейност на въззивния съд, ВКС намира, че тя не страда от недостатъци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Изводите му по фактите са резултат от надлежна проверка на доказателствените източници относно тяхната достоверност и относимост, взаимосвързаност и противоречивост. Така че, на базата на надлежна доказателствена основа по делото е установено, че подсъдимият Р. е декларирал в подаденото от него заявление за подпомагане по ЗПЗП като обработваеми от управляваната от него кооперация в [населено място], земеделски площи (естествени ливади и лозя), които в действителност не са били обработвани, а отдавна разпределени между член-кооператорите или занемарени и изоставени и въз основа на неверните сведения е получил инкриминираната сума като субсидия, а впоследствие я е разходвал за погасяване на стари задължения на кооперацията към АДВ и НАП. При така установените по делото факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК, материалният закон е приложен правилно относно престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК, вкл. и при съобразяване на настъпилите законови промени (ДВ, бр. 26/2010 година) и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, защото съответствието между надлежно установените по делото факти и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт в тази му част. Що се касае до осъждането на подсъдимия Р. за престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК, ВКС намира инкриминираните в рамките на това обвинение действия на подсъдимия за несъставомерни по тази норма на закона. Тя инкриминира действия, чрез които деецът използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава. В конкретния случай става въпрос за извършени от подсъдимия разпоредителни действия със сумите от предоставената субсидия – веднага след получаването на 18. 02. 2008 година на първия превод от субсидията в размер на 15 439. 82 лева, на 10. 03. 2008 година подсъдимият превел на Агенцията за държавни вземания – РД – Пловдив, сумата 12000 лева с цел погасяване на стари задължения на кооперацията от 2006 година, а на 11 и 12. 03. 2008 година превел още 3280 лева и 2000 лева със същата цел. По идентичен начин подсъдимият се разпоредил и с втората част от субсидията в размер на 6845.30 лева – три дни след получаването й, на 30. 06. 2008 година, с шест парични превода, подсъдимият Р. погасил стари задължения на кооперацията към НАП. Обстоятелства във връзка с постъплението и движението на получените като субсидии средства, са несъмнено установени и са отразени като констатации и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 09. 03. 2011 година (експерт Р.). Няма спор, че получените средства за подпомагане на дейността на земеделската кооперация са изразходвани от подсъдимия Р. не по предназначение и в разрез с разпоредбата на чл. 12 от ЗПЗП, регламентиращ за какви точно цели се предоставят паричните средства от ДФ „Земеделие”, вкл. по СЕПП в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, като между тях със сигурност не е погасяването на стари задължения към АДВ и НАП. Нормата на чл. 254б от НК инкриминира използването не по предназначение на финансови средства, получени от дееца от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, за подпомагане на дейности по програми с точно определено съдържание и цели, между които и такива по прилагане на СЕПП в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 1, т. 6 от ЗПЗП). Тези дейности са конкретно посочени в чл. 12 от същия закон, а безвъзмездно предоставените финансови средства за подпомагането им са винаги целеви. Те обаче следва да са правомерно получени и нецелево изразходвани, за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 254б от НК. Получаването им в резултат на представени от дееца неверни сведения, ангажира наказателната му отговорност по чл. 248а, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК (а след 2009 година и по по-тежко квалифицирания състав на ал. 5), като за съставомерността на деянието начинът на изразходването на средствата е напълно ирелевантен. При положение, че произходът на средствата е криминален, начинът на тяхното изразходване може да се цени на плоскостта на реализираната отговорност за неправомерното им претендиране (по ал. 1-3 на чл. 248а от НК) и получаване (по ал. 5, но след създаването й през 2009 година). Предвид изложеното, ВКС намира, че подсъдимият Р. следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 254б от НК, при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и в рамките на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. При този изход на делото, по отношение на подсъдимия Р. са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК и това е така, защото: - за престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК, в редакцията на нормата в ДВ, бр. 75/2006 година, действаща към момента на извършването му и представляваща по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, е предвидено наказание до три години лишаване от свобода и глоба от 2000 до 5000 лева; - подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК; - инкриминираните по делото действия на подсъдимия са довели до получаване на измамливо претендираните от него финансови средства, но в конкретния случай това е извънсъставомерен резултат по посочените вече причини, а от престъплението по чл. 248а, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за което той е осъден, не са причинени имуществени вреди, доколкото престъплението не е от категорията на резултатните; - предвид оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 254б от НК, в случая са неприложими ограниченията на чл. 78а, ал. 7 от НК, защото не е налице множество престъпления. Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължително, когато са налице предпоставките на чл. 78а от НК за това, какъвто е настоящият случай, а прилагането на института от ВКС е в рамките на правомощията му по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК и в съответствие със задължителната му практика, намерила израз в ТР № 1/25. 10. 2011 година. Предвиденото административно наказание, приложимо в случая съобразно действащата норма към момента на извършване на престъплението и при преценка по чл. 2, ал. 2 от НК, е от 500 лева до 5000 лева. Отчитайки конкретиката на извършеното, данните за подсъдимия, както и обстоятелствата, че неправомерно претендираните финансови средства са получени, а освен това и нецелево изразходвани (които обстоятелства няма как да бъдат вменени на подсъдимия), ВКС намира, че административното наказание следва да бъде определено при максимално предвиденото – в размер на 5000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 140 от 11 юли 2013 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 230/2013 година, като: о т м е н я същото и изменената с него присъда № 18 от 09 май 2013 година на Хасковския окръжен съд, по нохд № 17/2013 година, в частта, касаеща осъждането на подсъдимият Р. Т. Р. за престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК и в частта по чл. 23, ал. 1 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, го о п р а в д а в а по това обвинение, о с в о б о ж д а в а подсъдимия Р. Т. Р., на основание чл. 78а от НК, от наказателна отговорност за престъплението по чл. 248а, ал. 3, във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и му налага административно наказание в размер на 5000 (пет хиляди) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.