Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141/15.04.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1282 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 60351/07.12.2021 г. по гр.д. № 3479/2021 г. в частите, с които Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане молбите на Л. Ц. М. за освобождаване от извършване на обезпечението по чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по искането за спиране на изпълнението и за отмяна на влязлото в сила решение № 251173/22.10.2019 г. по гр.д. № 60290/2017 г. на Софийски районен съд и
Определението се обжалва от Л. Ц. М. с доводи, че е неправилно поради съществено нарушение на чл. 309 и чл. 307 ГПК, последица от неправилно приложените чл. 83 ГПК и т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че в първата обжалвана част на определението предходният, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК състав на ВКС правилно е приел за недопустимо (несъответстващо на изискванията и по чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, и по чл. 83, ал. 2 ГПК) искането на жалбоподателя да бъде освободен от извършване на надлежно обезпечение. Извършеното надлежно обезпечение, така както го предвижда чл. 180 – чл. 181 ЗЗД в размера на пресъдената сума, е необходимото условие, за да спре Върховният касационен съд изпълняемото влязло в сила решение, чиято отмяна се иска по реда на глава ХХIV ГПК. Обезпечението не е държавна такса, от внасянето на която молителят може да бъде освободен.
Втората обжалвана част на определението съответства на нормативното тълкуване по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Със задължителна за всички съдилища сила се прие, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). В молбата си за отмяна жалбоподателят е заявил основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а предходният състав на Върховният касационен съд е съобразил всяко твърдение и довод, с които е обосновано. Настоящият състав споделя, че по своето естество всички заявени обстоятелства са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, относими към инстанционния контрол, но обективно несъотносими към заявеното основание и към всяко друго основание за отмяна на влязлото в сила решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 60351/07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3479/2021 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.