4 Р Е Ш Е Н И Е № 495/11 г. гр. София, 30.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА И. дело № 494/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 783 от 09.08.2011 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 438 от 13.01.2010 г. по в.гр.д. Nо 646/09 г. по описа на Окръжен съд – Хасково по касационна жалба на Г. Й. Т. и И. Р. Т. . Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос, за допустимостта на исковото производство по чл.53 ал.2 ЗКИР при липса на проведена административна процедура ,за отстраняване непълноти и грешки в кадастралната карта, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна – Н. А. Р. и П. Т. Р. ,чрез пълномощника си адв.Д.Б. оспорва основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски. Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение за да се произнесе по жалбата съобрази следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че спорът за неотразяване на граница между двата съседни имота,който по съществото си е спор за материално право е допустим без да е необходимо да е извършена административна промяна в кадастралната карта преди да се разреши спора по исков ред.Въпреки,че не е доказано от страна на ищците-сега ответници за уредени сметки по регулация съдът е приел,че те са установили владение върху придаваемото място от 1971 год.,поради което предходната регулация от 1977 год. на плана от 2006 год.следва да се счита за приложена и границата между имотите следва да бъде нанесена,така както е била отразена в регулационния план от 1986 год. Предмет на доказване по иска с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план.Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена,както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници.Провеждането на административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ/отм./ и чл.53, ал.2 ЗКИР,в който смисъл е налице вече и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,която се споделя от настоящия състав./решение № 15 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3499/08 г. на ВКС, II г.о. и решение № 776/15.11.2010 г. по гр. д. № 982/09 г. на I ГО на ВКС./ Съобразявайки изложените доводи настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,допустимо и правилно. Релевираните касационни доводи за недопустимост,необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон са неоснователни.Доказателствата по делото са ценени задълбочено и всестранно. Съдът е проследил статута на имота и е приел, позовавайки се както на първоначалното,така и на допълнителното заключение отстраняващо пропуските на първоначалното,след извършена обстойна проверка ,че при действието на регулационния план на [населено място] от ..... год., закупеният от Р. и П. Т. парцел....,в кв...... с площ от ..... кв.м.,отреден за дворище е бил с неуредени регулационни сметки.Към този момент ответникът – сега касатор е бил собственик на урегулирано дворно място с площ от 540 кв.м.,за което е отредено парцел....,в кв.......От имота на ответниците/касаторите/ №..... се придават 84,9 кв.м.към парцела на ищците .....,а по плана от .... год. и ..... год.се придават .... кв.м.През 1977 год. е бил одобрен регулационния и кадастралния план на района ,в който се намират имотите на страните по спора,а последващият регулационен план от 1986 год. е идентичен с този от .... год. и спорното място е било с площ от 166 кв.м.От изготвената от вещото лице извадка на плана от..... год.е безспорно,че е съществувала граница ,която към настоящия момент не е налице, между двата съседни имота-собственост на ищците – парцел ...... и парцел ......-собственост на ответниците,за което е индиция и наличието на останал кол в точка F.С дворищно регулационния план собствеността на придаваемите места се трансформира,но тя става безусловно придобивно основание,от деня,в който е приложена.Съдът с оглед доказателствата е приел,че въпреки наличието на протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ от ..... год.,с който е извършен оценката на придаваемите се места към парцела на ищците,не е налице уреждане на регулационните сметки,тъй като липсват доказателства за заплащане на придаваемите места.От съвкупната преценка на гласните доказателства,съдът е приел,че през .... год.са били поставени колчета за обозначаване на границата между двата имота по регулационния план към този момент.И тъй като този план се приповтаря с последващите промени през ..... год. и .... год.съдът е приел,че ищците са установили владение от .... год.,поради което предходната регулация от 1977 год. на плана от 2006 год. следва да се счита приложена и границата между съседните имоти следва да бъде нанесена,така както е отразена в регулационния план от ..... год. Изводите на съда са съобразени с ТР № 3/93 год. на ОСГК на ВС, което има отношение и към спорове по чл.53,ал.2 ЗКИР,съгласно разпоредбите на § 6,ал.2 и § 8,ал.1 и ал.2 от ПРЗУТ,т.е. да се съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от 10 години от собственика на парцела, към който те се придават. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи за основателност на иска по чл.53 ,ал.2 ЗКИР са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. При този изход на делото касаторите следва да заплатят направените от ответниците разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда /лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 438 от 13.01.2010 г. по в.гр.д. Nо 646/09 г. по описа на Окръжен съд – Хасково . ОСЪЖДА Г. Й. Т. и И. Р. Т. да заплатят на Н. А. М. - Р. и П. Т. Р. направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1000/хиляда/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: