Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 09.06.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5054 по описа за 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молбата на Б. И. М. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Г. Г., за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2014 год. по гр. д. № 136/2014 год. на Русенския окръжен съд. С него е отменено частично първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлен предявения от молителката против Й. И. Т. и С. М. И. от [населено място] иск за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане над сумата от 410.33 лв. до 1 133.13 лв, а в частта, с която искът е уважен до размер от 410.33 лв. и са присъдени разноски до 63 лв. решението е потвърдено. В молбата се поддържа, че молителката не е била редовно призована за заседанието пред въззивния съд вследствие нарушаване правилата по призоваването й и не е участвала при разглеждане на делото във възивното производство, както и не е била надлежно представлявана. Поради това счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира и заплащане на направените разноски по делото. Ответниците по молбата С. М. И. и И. Й. Т., чрез особения им представител адв. Кр. Т., оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Въззивното производство по гр. д. № 136/2014 год. на Русенския окръжен съд е образувано по подадената от И. Т. и С. И. въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което същите са били осъдени да заплатят на основание чл. 45 ЗЗД на Б. М. сумата 1 133.13 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2013 год. до окончателното плащане. Препис от въззивната жалба е получен от Б. М., чрез упълномощения й процесуален представител адв. Г. Г., подаден е и писмен отговор, чрез него. Призоваването на настоящата молителка за насроченото пред въззивния съд открито заседание за 4.03.2014 год. е предприето отново чрез пълномощника й адв. Г. Г., на адрес на упражняване на дейността му, като видно от разписката връчването е на посочено от връчителя лице З. Е., с отбелязване на длъжността му. Въззивният съд приел за редовно това призоваване и дал ход на делото по същество в проведеното открито заседание. Твърдението на молителката за нередовно призоваване пред въззивния съд е свързано с обстоятелството, че същата е призована чрез лице, което не работи в кантората на адв. Г., нито връчителят е удостоверил самоличността му, поради което и са нарушени разпоредбите на чл. 44, ал. 1, чл. 46, чл. 51, ал. 1 ГПК. Този довод се потвърждава от данните по делото – призовката за пълномощника на страната по делото е връчена на посоченото лице З. Е., без връчителят да е удостоверил неговата самоличност и качеството му на лице, служител при адв. Г. Г., пълномощник на страната, както изисква разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 44, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, като в настоящия случай липсва удостоверяване от връчителя на начина на извършеното връчване, както и всички действия, свързани с него. От съдържащите се по делото по повод извършената административна проверка данни за изпратени на същата дата – 11.02.2014 год. от Окръжен съд – [населено място] призовки по други дела /до Б. М., настоящата молителка и до НАП ТД Русе и НАП ТД Варна, офис Русе/, връчването от връчителя Й. Д. е извършено по всички тях на същото лице З. Е., което обстоятелство обосновава извода, че призоваването на молителката Б. М. за заседанието пред окръжния съд на 14.03.2014 год. е нередовно, при допуснати нарушения на правилата по призоваването й. Поради това същата е била лишена от възможността да участва в делото лично и чрез упълномощения й процесуален представител, което обуславя извод за основателност на молбата за отмяна на въззивното решение изцяло, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. След отмяната делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като същото следва да започне от насрочването му в открито заседание с призоваване на страните. Относно претендираните от молителката разноски следва да се съобрази т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която същите следва да се присъдят с решението по същество на спора, а не в настоящето производство. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение от 17.03.2014 год. по гр. д. № 136/2014 год. на Русенкия окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от насрочването му в открито заседание и призоваване на страните. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: