Р Е Ш Е Н И Е
№ 434 Гр.София, 22.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Г.ИВАНОВА и
в присъствието на прокурора Б.ДЖАМБАЗОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 806/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс.Н. Н., подадена чрез защитника му адв.Ж. срещу въззивно решение № 108 от 20.07.2023г. на Апелативен съд-гр.Варна, постановено по ВНОХД № 354/2022г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК. Съществени нарушени на процесуалните правила касаторът съзира в начина на аргументиране волята на съда относно приетите за установени факти. Освен това счита, че доказателственият анализ е противоречив, непълен, приравняващ се на липса на мотиви. При наличието на тези пороци се е стигнало и до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия по недоказано обвинение, което е нарушение на материалния закон. Депозирано е и допълнение към касационната жалба от адв. Т., в която се оспорва процесуалната законосъобразност на приобщени гласни доказателства и се акцентира върху допуснати нарушения на материалния закон. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивния акт и да върне делото за ново разглеждане, с цел отстраняване на посочените съществени пропуски или да оправдае подсъдимия, алтернативно да намали наложеното наказание.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Н.- адв.Т. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея, с направените в тях оплаквания и искания.
Подсъдимия Н. поддържа доводите на защитника си, а в последната си дума моли за справедливо решение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, нито за нарушения на материалния закон. Намира наказанието за справедливо отмерено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 35 от 07.06.2022г. постановена по НОХД № 544/2021 год. по описа на Окръжен съд- гр.Варна, подсъдимият Н. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.5, вр. чл.4, вр. чл.3,т.2, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК, затова че в периода от 27.06.2019 г. до 03.07.2019 г. в гр.Варна и гр.Добрич, в съучастие като съизвършител с А. В./спрямо когото наказателното производство е прекратено/, при условията на посредствено извършителство, осъществено чрез лицата Г. Н. и Т. Н., на три пъти получил имущество - парични суми на обща стойност 125 998, 25 лева, постъпили в „Ю. Б." АД по еврова сметка на дружество „А. **" ЕООД, от извършен валутен превод в размер на 65 000 евро, от сметка номер ************************* на дружество G. G. F. D. G. със седалище в Княжество Монако, за които предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл.212а, ал.1 от НК и полученото имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и „глоба“ в размер на 14 000 лева.
С присъдата подсъдимият е бил оправдан да е осъществил деянието при квалифициращия признак по ал. 3, т. 1, предложение 1 на чл. 253 от НК.
На основание чл. 253, ал. 6 от НК подс. Н. е бил осъден да заплати в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението.
На основание чл.59 НК е зачетено времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест" и на основание чл. 189 от НПК със същата присъда на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
С решение № 108 от 20.07.2023г. по ВНОХД № 354/23г. по описа на Апелативен съд-гр.Варна, присъдата е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК:
Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ще се разгледат приоритетно с оглед на определящото им значение по отношение на останалите две касационни основания. Значителна част от възраженията се обединяват в твърдението, че въззивният съдебен акт страда от съществен процесуален порок- липса на мотиви. Към липсата на мотиви защитата причислява и противоречивите такива, както и твърденията за игнориране или невярна интерпретация на доказателства / свидетелски показания, експертни заключения/ .
В рамките на посоченото оплакване се твърди, че липсват мотиви към въззивното решение относно гласни доказателства събрани в полза на защитата, а именно – не са обсъдени показанията на св.Г., М. и К.. Оплакването има своя резон, доколкото показанията на посочените свидетели не са били във фокуса на внимание на въззивната инстанция. Но изразеното съгласие от страна на апелативния съд с доказателствения анализ на първата инстанция, включващ обсъждане на показанията на св.К., наред с липсата на направени възражения от страна на защитата срещу интерпретирането им, удовлетворява стандартите въведени в чл.339 НПК. Що се отнася до показанията на останалите двама свидетели – М. и Г., то действително, както първият така и вторият съд не са им обърнали изрично внимание. С това е допуснато нарушение на процесуалните правила, което следва да се прецени доколко е съществено, респективно засяга ли правата на подсъдимия, за да стане повод за опорочаване на въззивния акт, до степен водеща до отмяната му. Касационната инстанция не оспорва задължението на съдилищата да обсъдят доказателствата, които са събрали, но съществеността на пропускът да сторят това трябва да се отнесе към значимостта на фактите, към които тези доказателства се отнася.
Св.М. и Г. са допуснати до разпит по искане на защитата, но не за установяване на обстоятелства, които са били относими пряко към предмета на доказване, а с цел събиране на данни за личността на основния свидетел В., явяващ е съучастник на подсъдимия. Свидетелствали са относно познанството си със св.В., който имал отношение към дружествата, които те регистрирали- правели това по негова молба и срещу заплащане. Констатации в същата насока се съдържат и в мотивите на въззивното решение, с които се приема за установено, че св.В. „използвал за банкови операции множество дружества на подставени лица, в качеството на упълномощено лице“. Така въззивният съд, без да е отделил специално място на показанията на тези двама свидетели, всъщност е приел за установени факти, които не са в противоречие със същите, макар и въз основа на други доказателствени източници. С оглед на изложеното, касационната инстанция не оценя допуснатото нарушение на процесуалните правила за съществено, тъй като естеството му не накърняват правата на подсъдимия.
Не се споделя възражението, че въззивният съд не е обсъдил важни противоречия между показанията на св.В., Н. и Н., при което е направил фактически изводи в нарушение на изискванията за обективност, както и че не е интерпретирал вярно същите. Твърди се, че този пропуск има съществено отношение към изясняване на въпросите дали подсъдимият лично е посещавал клона на „Ю. Б.“ АД, офис „Д.“ в гр.Варна и кой е предоставил двата договора за закупуване на етерични масла– този от 05.12.2018г. и от 27.06.2019г. Визираните от защитата въпроси са били на вниманието на въззивната инстанция, като в приетите за установени от нея факти не се констатира личното участие на подсъдимия в предаването на двата договора на банковите служители. Посочена е ясно схемата, по която документите са се оказали в банката, а именно представени при посещение на св.Г. Н. /собственик на дружество „А.-**“ЕООД / и св.Н.. Така че не може да се приеме за основателно твърдението за превратно интерпретиране на доказателства и за приети за установени съществени факти при доказателствен дефицит. Отделен е въпросът, че съдът след направен пълен, точен и коректен доказателствен анализ е приел, че договорите са предоставени на свидетелите от подсъдимия, който има пряко отношение към съставянето им.
Не могат да се оценят като процесуално недопустими дадените от св.Г. Н. и Т. Н. показанията. Фактът, че са посредствени извършители на деянието, не компрометира тяхната законосъобразност и същевременно процесуалната им роля не е оставена без нужното внимание от въззивната инстанция с оглед преценка достоверността на заявеното . Ролята на двамата свидетели в осъществяването на деянието е отчетена и е предприет правилен и аналитичен подход при обсъждане на показанията им винаги във връзка с останали гласни и писмени доказателства, като същите не са надценени, нито пък игнорирани.
Не страда от процесуални пропуски доказателственият анализ свързан с показанията на св.Т. Н., касаещ произхода на инкриминираните парични средства, причината за получаването им по негова лична сметка и последвалото ги предаване в брой на подсъдимия. Това, че апелативният съд не е кредитирал част от тях е въпрос на негово вътрешно убеждение, което касационната инстанция не може да ревизира. Волята на въззивната инстанция да не им се довери изцяло е мотивирана и надлежно аргументирана след съпоставянето им с останалите доказателства, основно със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и почерковата експертиза. Обстоятелството, че управляваното и представлявано от св.Т. Н. дружество се е занимавало с търговия с лавандула и етерични масла, правилно не е дало повод на въззивния съд безкритично да приеме за установено, че договорът от 27.06.2019г. обективира действителни търговски отношения и че е сключен от св.Т.Н..
Упрек се отправя от страна на касатора относно процесуалната допустимост на показанията на св. А. В.. Обстоятелството, че той е сключил споразумение по реда на гл.29 НПК и се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за съучастническа дейност с подс.Н. се интерпретира от защитата като препятствие да депозира показания в процеса, воден срещу подс.Н.. Касационната инстанция не споделя оплакването на адв.Т.. Разпоредбата на чл.118, ал. НПК очертава кръга на лицата, които не могат да бъдат свидетели, а именно това са участниците в същото наказателно производство в друго процесуално качество. В три последователни точки са изведени изключенията от правилото, като в т.1 изключение прави обвиняемият, спрямо когото наказателното производство е прекратено или завършило с влязла в сила присъда. Безспорно е установено, че срещу св.В. се е водело наказателно преследване и то за съучастническата му дейност в настоящото деяние заедно с подс.Н. . Производство спрямо него е приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК - със споразумение, като той се е признал за виновен по повдигнатото обвинение, наказан е и производството срещу него е прекратено, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК не е съществувала законова пречка той да бъде разпитан в качеството на свидетел в продължилото по отношение на подс.Н. наказателно производство. Ето защо, действията на съда във връзка с проведения разпита на А. В., не са в нарушение на закона, а събраните доказателства, правилно са ценени като надлежно приобщени редом с всички останали .Цитираното от защитата решение на ОС Бургас по ВНОХД № 216/2015г. е изведено извън контекста на настоящото разискване, относно процесуалната допустимост на показанията.
Отделен е въпросът за достоверност на показанията на В., която също се оспорва в касационната жалба. Суверенно право на съдебните инстанции по фактите е да кредитират дадени доказателства, а други да не ценят с доверие. Волята на съдилищата по фактите не може да се коригира от касационния съд, стига тя да е формирана въз основа на законосъобразно събрани и приобщени доказателства, които са вярно интерпретирани. Доколкото не са налице нарушения на процесуалните правила касаещи показанията на св.В. и не се установява тяхното превратно обсъждане, решението на въззивния съд да им се довери не може да се ревизира. С оглед спазване принципите на чл.14 НПК, касационната инстанция трябва да отбележи, че апелативният съд е подложил на внимателна преценка фактите, изложени от свидетеля, като не е пренебрегнал обстоятелството, че е бил съпричастен към престъпната деятелност. Изводите да се довери на заявеното от свидетеля относно участието на подс.Н. в схемата по „пране на пари“, инициативата, която подсъдимият е проявил, ангажирането на сина му- св.Т. Н. и използването на легалния му бизнес като прикритие, са надлежно проверени от контролни доказателства и вярно аргументирани. Поради това не могат да се споделят оплакванията в касационната жалба за проявена безкритичност и необективност.
Защитата изразява недоволство и по отношение на вярната интерпретация на кредитираната от съдилищата по фактите съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира се на твърдението за реалността на осъществяваната от св.Т. Н. / син на подсъдимия/ търговска дейност по търговия с лавандула и етерични масла, чрез дружеството „Н. к. **“ ЕООД. Аналитичната дейност на въззивния съд по обсъждане на експертното заключение не търпи критика. Не се споделя мнението за противоречие на заключението с останалите доказателства и игнориране на същите от съда. Всъщност такива противоречия не съществуват, а касаторът излага аргументи по същество срещу експертното заключение, излизащи извън обхвата на касационната проверка. Апелативният съд се е спрял пространно на въпросите, предмет на експертен анализ, като е ценил същите в унисон с останалия доказателствен материал. Без да отрича обстоятелството, че синът на подсъдимия – св.Т.Н. е търгувал с лавандула и етерични масла, този факт правилно е оценен като надеждно прикритие, избрано от подсъдимия за получаване на недължима сума с мнимо основание, резултат от предшестващи измамни действия. Не е останал пренебрегнат от съда отговорът на експертизата, че част от инкриминираната сума, получени по лична сметка на свидетелят Т. Н., след банков превод от сметка на дружество „А. **“ЕООД, с управител св.Г.Н., не е била заприходена по сметка на „Н. к. **“ ЕООД и няма данни с тях да се е осъществила търговска дейност, както и че количества лавандула / с които подсъдимият е искал да оправдае невъзможността да върне парите/ са закупуване не през лятото на 2019г., когато са се развивали процесните събития.
В рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК се излагат доводи относно липса на безпристрастност и демонстрирана предубеденост от съда, които защитата черпи от разсъжденията на въззивната инстанция относно данните за осъществено от подсъдимия деяние по чл.309 НК. Действително апелативният съд е отбелязал в мотивите си, че договорът между „А. - **“ ЕООД и „Н. к. **“ ЕООД не е подписан от св.Т.Н., както е посочено в документа, а от подсъдимия ,което е установено въз основа на надлежно приета почеркова експертиза. Представянето му от подсъдимия, чрез свидетелите св.Г.Н. и Н., на банковите служители в „Ю.“АД, офис Д. в гр.Варна, за да се удостовери валидно правно основание за прехвърляне на част от инкриминираната сума по сметка на сина му, е дало повод на въззивния съд да изкаже мнение, че са били налице данни и за разследване по повод извършено от подсъдимия престъпление по чл.309 НК. Отчитайки точно правомощията си, съдът се е задоволил единствено да маркира този факт, а не е проявил пристрастност, предубеденост или тенденциозност, която да опорочава начина на вземане на решения по вътрешно убеждение. Посоченото обстоятелство е отчетено от въззивния съд правилно като отегчаващо отговорността на подсъдимия при индивидуализиране на наказанието.
Внимателният прочит и анализ на въззивното решение не дават основание на касационния съд да отправи критика към пълнотата, убедителността и правдивостта на изложените мотиви, които отговарят на стандартите на чл.339 НПК. Нужното внимание е обърнато на предикатното престъпление, като това е сторено не произволно, а въз основа на законосъобразно приобщени и правилно обсъдени доказателства /стр.9-11 от решението/, очертаващи ясно и конкретно измамни действия, станали повод за извършване на паричен превод от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION със седалище в Кралство Монако не към бизнес партньор в Дубай- „SEHAR INVESTMENT LTD“, а към дружеството „А. - **“ ЕООД, собственост на св.Г.Н. с помощта на неустановено лице- хакер, интервенирало в кореспонденцията между двете чуждестранни дружества от имитиращ имейл адрес. Мотивиран е изводът за наличие на частична осведоменост на подсъдимия за тези обстоятелства, изведени от показанията на св.В., св.Г.Н., св.Т. Н. и не на последно място от заключението на ССЕ. Въззивният съд е интерпретирал правилно материалите по съдена поръчка изпълнена от властите в Княжество Монако установяваща липсата на договорни отношения с българско дружество.
Предвид всичко изложено, въззивният съд е достигнал и до правилния извод, че следва да отхвърли тезата на подсъдимия за действителност на сделките, по които е получено плащане по валутната сметка на фирма „А. **“ ЕООД, част от които той е получил в брой от св.Г.Н., а друга е преведена по лична сметка на сина му. Правилно са съпоставени обясненията му и с наличието на специален режим за международна търговия с лавандулово масло и липсата на разрешение за осъществяване на износ от страна, а както на „А. **“ ЕООД, така и на „Н. к. **“ ЕООД.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК:
Въз основа на вярно установени факти и материалният закон е приложен правилно, с една забележка, която ще се направи по-долу. С нужната категоричност въззивният съд е изградил заключението си, че реални договори между регистрираното в Княжество Монако дружеството GFG Group Financier De Gestion и „А. **“ЕООД, собственост на св.Г.Н. не е имало, че в представеният договор от 05.12.2018г. е поставен сканиран подпис на представителя на монакското дружество, че в същия е посочена еврова сметка на „А. **“ЕООД открита месеци след датата посочена в договора, че преведените по сметка на „А. **“ ЕООД пари не са били от реално осъществена търговска дейност, а са получени в резултат на измама, както и че последващият превод на част от сумата по лична сметка на св.Т.Н. не е било плащане по действителен договор, сключен между свидетелите с дата 27.06.2019г. Инкриминираната сума от 65 000 евро / от която са приспаднати банкови такси/ е получена от подсъдимия, чрез св.Г.Н. и чрез св.Т.Н., които се явяват посредствени извършители на деянието.
Убедителни са аргументите на апелативния съд относно информираността на подсъдимия за начина, по който инкриминираната сума се е оказала в сметката на дружеството, собственост на св.Г.Н. и съществуването най-малко на подозрение за измамния им произход. Те са изведени на базата на достатъчна доказателствена обезпеченост, касаеща безспорно установените факти за неистинските и с невярно съдържание два договора, представени в банката, с цел оправдаване произхода на постъпилите по сметка на „А. **“ЕООД средства, съпричастността на подсъдимия към подписването на втория договор, „сключен“ между „Н. к. **“ и „А. **“ ЕООД, връзката на подс. Н. и св.В. с неизвестното лице интервенирало в имейл кореспонденцията межда GFG Group Financier De Gestion и Sehar Investment Limite.
Изпълнителното деяние е точно посочено и не съществуват противоречия във волята на съда относно същото. Подсъдимият на три пъти е получил пари – на 27.06.2019г. в гр.Варна и на 02.07.2019г. и 03.07.2019г. в гр.Добрич ,като е предполагал към момента на получаването, че имуществото е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.212а, ал.1 НК. Адв.Т. акцентира на използвания от съда на стр.18 от мотивите фраза „прикриване произхода на средствата“, за да аргументира възражението си за противоречие във формите на изпълнителното деяние, посочено и като „получаване“. Проследяването на логическата постройка на мотивите на апелативния съд не подкрепя тезата на защитата. Действително на стр.18 на въззивното решение е използван изразът „прикриване произхода на средствата“, но същият е в контекста на описанието, което съдът е дал на цялостната престъпна деятелност на подсъдимия. Изразът не описва изпълнително деяние, а целта, която се преследва с „прането на пари“- придаване легитимност на имущество, придобито чрез престъпление, включването му в оборота, по начин затрудняващ проследяването на произхода му.
Не може да се подкрепи тезата на защитата, че е допуснато нарушение на материалния закон, с квалифициране на деянието по чл.253, ал.3,т.2 НК, вместо да се приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК. Принципно е вярно твърдението, че „прането на пари“ може да се осъществи при условията на продължавано престъпление и квалифициращият признак на чл.253, ал.3,т.2 НК не го изключва. Но в настоящия случай се касае за едно деяние, в рамките на което подсъдимият е получил на три пъти инкриминираната сума, придобита по престъпен начин, а не са изпълнени критериите на чл.26 НК изискващ наличие на две или повече деяния, осъществени при специалните изисквания на чл.26,ал.1 НК.
Сред възраженията направени по повод правилното приложение на материалния закон са и тези относно приетата форма на съучастие между подс.Н. и св.В., както и осъществяване на деянието чрез посредственото извършителство. Прави се съпоставка между обстоятелствената част на обвинителния акт, в която било посочено, че деянието е извършено при предварителен сговор и диспозитива, визиращ съучастие между подс.Н. и св.Въчев. Следва да се посочи, че подсъдимият е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението по чл.253, ал.3,т.1 НК – деянието да е осъществено от две или повече лица сговорили се предварително, като наказателната му отговорност е реализирана при условие на съучастие със св.В., с което е поставен определено в по-благоприятно процесуално положение, имащо като резултат отпадане на един от квалифициращите признаци на деянието.
Що се отнася до ролята на св.Т.Н. и Г.Н., то оплакванията на защитата, че се смесва ролята им на съучастници и посредствени извършите, както и че обвинението не е конкретизирало кои са лицата, чрез които са получени сумите от подсъдимия, не намират подкрепа в изложените от въззивния съд мотиви. Ясно е разграничена съучастническата дейност на подс.Н. и св.В. и посредственото извършителство чрез св.Т. Н. и Г.Н. . В нито един момент последните двама не са третирани от съда като съучастници. Не буди съмнение обстоятелството, че именно чрез тях са получени инкриминираните суми. Действително двамата свидетели не са невменяеми, както развива доводи защитата и това е обстоятелство, по което не се спори. Наказателната неотговорност принципно може да се дължи не само на невменяемост или малолетие / определено свидетелите по делото са пълнолетни/, но е възможно лице да е наказателно отговорно по начало, но да действа невиновно, какъвто е конкретният случай. Свидетелите са въвлечени в престъпната схема по „пране на пари“, без да имат реална представа за това и са използвани като оръдия от подсъдимия и св.В.. В нито един момент ролята на свидетелите не е представено като дейност на съучастници, поради което и не може да се сподели тезата на защитата за незаконосъобразност при приложението на материалния закон. Следва да се отбележи, че контролът, който осъществява касационната инстанция е по отношение на въззивното решение, а пропуските, които защитата търси в обвинителния акт / стр.17-18 от допълнението към жалбата/, относно конкретиката в дефиниране ролята на посочените свидетелите, не е предмет на оценка и ревизия, доколкото не рефлектира върху законосъобразността на решението.
Не могат да се споделят възраженията на касатора, относно липса на субективна страна на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен. Съществуващото в съзнанието на дееца предположение за престъпния произход на средствата постъпили по сметка на “А. **“ЕООД и частично преведени впоследствие по лична сметка на св.Т. Н., към момента на получаването им, са дали основание на въззивния съд да направи законосъобразни изводи за наличието на умисъл у подс. Н. за извършване на престъплението „пране на пари“ в хипотезата на чл.253, ал.2 , пр.2 НК. Отделен е въпросът, че предположението в представите на подсъдимия в конкретния случай до голяма степен се припокрива със знание, но това няма да се анализира от настоящия съд, с оглед по-благоприятното третиране на извършителя в хипотезите на предположение, както е и формулирано обвинението му. По-подробни мотиви свързани със субективната страна на деянието бяха вече изложени по повод предикатното престъпление и ангажираността на подсъдимия с откриване на нарочна валутна сметка, представянето на оправдателни документи пред банката, които са установено като неистински и с невярно съдържание. В рамките на настоящото деяние не подлежи на изследване въпросът как са реализирани впоследствие средствата, придобити от извършителя, в каквато насока има наведени доводи от защитата. Въпреки това съдът е изследвал и възраженията на касатора, че сумата е вложена в легитимни сделки с лавандула, като е отхвърлил като недостоверна тезата му на базата на логически и последователен анализ на доказателствата, сред които и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Относно възраженията на защитата касаещи наличието на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери и особено тежък случай“ обусловили и правната квалификация по чл.253, ал.5 НК, трябва да се отбележи следното: инкриминираното имущество- пари безспорно е в особено големи размери. За да е налице квалифициращият състав по ал.5, освен това е нужно случаят да е особено тежък. Критерии за определянето му са въведени в чл.93,т.8 НК - "особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Самото деяние, настъпилите вредни последици, другите отегчаващи обстоятелства и личността на подсъдимият не бележат признаците на изключителност, отличаваща престъплението и извършителя от останалите подобни случаи, в каквато насока са и твърденията на защитата, с които настоящата инстанция се съгласява. Всяко „пране на пари“ представлява сложна схема от предварителни и съпътстващи действия от страна на дееца и трети лица. Това е престъпление изискващо по принцип предварителна подготовка, която не включва единствено извършване на предикатно престъпление. Стремежът на извършителите да легализират имущество с престъпен произход и да го включат в легалния оборот предполага усложнена организация и рискова реализация на престъпното деяние. Така че обстоятелството, че подсъдимият Н. е въвлякъл няколко лица / съучастникът си св.В., сина си Т. Н. и св.Г. Н./ в осъществяване на деянието, както и използването на неистински документи като привидно правно основание , по които са получени плащания, са част от действията, водещи до постигане на престъпния резултат. Определянето на подсъдимия от въззивния съд за бенефициент на инкриминираната сума, всъщност очертава белезите на изпълнителното деяние по чл.253, ал.2 НК - „получил“ парична сума и няма основание да се интерпретира като друго отегчаващо обстоятелство по смисъл на чл.98, т.8 НК. Неубедителни са доводите на въззивния съд относно изключителната обществена опасност на личността на подсъдими. Същият е реабилитиран и като такъв се счита за неосъждан, обстоятелството, че срещу него се водят досъдебни производства за домашно насилие и данъчни престъпения, не могат да се експонират като такива в ущърб на подсъдимия, за да се очертае личността му в изключително негативен план, доколкото крайният резултат от тези производства не е гарантирано отрицателни за него.
Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че правилното приложение на материалния закон изисква оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл.253,ал.5 НК, тъй като случаят не бележи признаци на особена тежест. В тази насока доводите на защитата за нарушение по чл.348, ал.1,т.1 НПК са основателни.
Като последица от описаните процесуални действия, наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира в границите, предвидени в разпоредбата на чл.253, ал.4 НК – от 3 до 12 години „лишаване от свобода“ като се отчете правилно установените от въззивния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с които настоящата инстанция се съгласява напълно , налагащи индивидуализиране на наказанието в размер близък до минимума, а именно- 4 години „лишаване от свобода“. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдено минало на подсъдимия, социалното и семейно положение- полагащ грижа за непълнолетно дете и болен родител, данните за недобро здравословно състояние, а като отегчаващи отговорността за приети участието на подсъдимия в съставянето на неистински документ, послужил за оправдателно основание за направен банков превод в хода на осъществяване на престъпното деяние. Към последните следва да се добави и особено големите размери на получената сума, които отпадат като квалифициращо обстоятелство по чл.253, ал.5 НК, но няма пречка да се оценят при индивидуализиране на наказанието. Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства налага и определяне на наказание „лишаване от свобода“ в посочения размер.
Относно кумулативно предвиденото наказание „глоба“, касационната инстанция констатира следното: разпоредбата на 253, ал.5 НК предвижда редом с наказанието „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и налагане на наказание „глоба“ в размер от 10000лв. до 30000лв. В разпоредбата на чл.253, ал.4 НК освен специалния минимум и максимум на наказанието „лишаване от свобода“ – от 3 до 12 години, наказанието „глоба“ е предвидено в граници от 20000лв. до 200000лв. Очевидно определеното до момента наказание „глоба“ от 14000лв., индивидуализирано в рамките на чл.253, ал.5 НК се явява по-благоприятно за подсъдимия с оглед минимума от 20000лв. фиксиран в чл.253, ал.4 НК. Ръководейки се от обстоятелството, че е сезирана единствено с касационна жалба на подсъдимия и съобразявайки се със забрана за reformatio in pejus настоящата инстанция не може да вложи положението му, като наложи било и то и минималния размер на предвиденото наказание по чл.253, ал.4 НК тъй като той винаги ще е по-голям от определената в присъдата глоба от 14000лв. За това корекция на наказанието ще се осъществи само по отношение на „лишаване от свобода“, което касационната инстанция намалява на 4 години. Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.3 ЗИНЗС, подлежи на корекция и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, който следа да е „общ“.
По изложените съображения, съдът намира касационната жалба на подсъдимия за частично основателна, поради което и на основание чл.354, ал.2,т.1 и 2 , вр. чл.348, ал.1,т.1 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 108 от 20.07.2023г. на Апелативен съд-гр.Варна, постановено по ВНОХД № 354/2022г., като преквалифицира извършеното от подс.Н. П. Н. престъпление в такова по чл.253, ал.4, вр.ал.3, т.2, вр. ал.2 , вр. чл.20, ал.2 НК, като намалява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на 4 / четири/ години, които на основание чл.57, ал.1,т.3 ЗИНСЗС да се изтърпят при първоначален „общ“ режим. Оправдава подсъдимия по обвинението по чл.253, ал.5 НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението с останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: