2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. София, 12 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова
Невена Грозева
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №394 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. К. К. срещу решение №32 от 26.01.2017 г., постановено по ВНОХД №1089/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр.София.
С присъда №3198 от 15.06.2016 г., постановена по НОХД №20151200200157/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 20.07.2013 г. около 05:20 часа в [населено място], умишлено умъртвил С. П. П., като на основание чл.115 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци Я. И. П. (действаща в лично качество и като законен представител на дъщеря си М. С. П.) и на В. К. М. обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на 300 000 лева на М. С. П. и по 150 000 лева на останалите граждански ищци, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2013 г. до окончателното изпълнение на задълженията.
С въззивното решение е изменена постановената първоинстанционна присъда, като са отхвърлени предявените граждански искове от всички граждански ищци за сумите над 300 000 лева за М. С. П. и над 150 000 лева за останалите.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
В касационната жалба подсъдимият е посочил всички касационни основания.
Поддържа, че неправилно са анализирани събраните доказателства и доказателствени средства, като решаващите съдилища незаконосъобразно са кредитирали показанията на свидетелите Я., Е. и М. П., Б. и П., като не са отчели, че всички те са близки на пострадалия и като такива са заинтересовани свидетели.
Твърди, че е следвало да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, за това че е бил нападнат от пострадалия С. П.. Моли да бъде отчетено, че те се подкрепят от установени обективни обстоятелства- нанесени му увреждания, които са били причина К. да се лекува в продължение на седмица в болнично заведение.
Като съществено процесуално нарушение се сочи и това, че въззивният съд не е направил собствена интерпретация на доказателствата, като е възприел приетите от първоинстанционния съд факти. Твърди се, че не са дадени убедителни отговори на релевираните от защитата доводи.
Оспорва се и правната квалификация на инкриминираното деяние, като се поддържа, че неправилно същото не е квалифицирано по привилегированите състави на чл.119 НК и чл.118 НК. Моли да бъде отчетено, че между подсъдимия и пострадалия е имало борба, което се установява и от траекториите на произведените изстрели и уврежданията на П..
Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че предходните съдебни състави не са отчели липсата на предходни осъждания на подсъдимия, това, че той има здраво семейство с две деца, за които полага грижи.
Оспорва се и размера на уважените граждански искове, като се поддържа, че те са несъобразени с икономическите и социални условия в страната и са отмерени в размер, многократно надвишаващ присъжданите в останалите съдилища.
На тези основания се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се предлага след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния или въззивния съд или решението да бъде изменено като бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление.
В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Твърди, че незаконосъобразно не е уважено искането за допускане на нова съдебно психиатрична експертиза на К., която да установи психическото му състояние към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Моли да бъде променена правната квалификация на деянието след като бъдат отчетени агресивните действия на пострадалия, изразили се в закани, псуване и нанасяне на удари с дърво.
На тези основания предлага да бъде прието, че действията на подсъдимия са осъществени при условията на неизбежна отбрана.
Алтернативно предлага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на предходните инстанции.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци предлагат касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Поддържат, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствата, като законосъобразно са установили фактите по делото. Твърдят, че избраната от държавното обвинение квалификация по чл.115 НК не следва да бъде заменяна с такава по чл.118 НК или по чл.119 НК, тъй като е установено, че подсъдимият съзнателно и умишлено е взел решение да убие С. П., което впоследствие е и реализирал. Молят да бъде отчетено, че по делото са назначени и приети психиатрични и психологични експертизи, които установяват състоянието на подсъдимия непосредствено преди и по време на извършване на престъплението, като от заключенията им се установява по безспорен начин осъществяването на престъплението и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл.
На тези основания предлагат атакуваното въззивно съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като от събраните по делото доказателствени източници се установява факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия. Твърди, че подсъдимият е възпроизвел от близко разстояние изстрели с бойни патрони, част от които са попаднали в главата и тялото на пострадалия, което е и основание да се прецени, че правилно отговорността му е била ангажирана за извършено умишлено убийство, а не за престъпление с друга правна квалификация.
Моли да бъде отчетено това, че престъплението е осъществено с пряк умисъл, който се установява не само от прострелването на П., но и от това, че К. е продължил да му нанася удари с дърво по падналия пострадал след това, което е индиция, че подсъдимият е целял именно да го умъртви.
По отношение на наложеното на подсъдимия наказание поддържа, че същото е правилно определено около средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.115 НК, като същото е справедливо и съответно на извършеното престъпление. Категоричен е, че по делото липсват основания за определянето на наказанието при приложение на разпоредбата на чл.55 НК.
На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимият К. твърди, че е осъществил престъплението, в опит да спаси живота си. Моли касационната жалба да бъде уважена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Касационният съд прецени, че въззивният съд е направил пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствените материали. Правилно е приел, че от показанията на свидетелите М. П., А. П., М. Г., Г. А., П. П., М. К., К. Т., Д. Б., Г. Т. и И. П. се установява, че преди инцидента, развил се на улицата пред дома на пострадалия П., е имало конфликт между подсъдимия и М. П. пред заведението „21 век“. Този конфликт в началото си е бил словесен, а впоследствие е ескалирал до физически сблъсък между двамата, в който превес е взел П..
Правилно въззивният съд е приел, че непосредствено след неговото приключване подсъдимият К. се е насочил към автомобила си, където е отправил заплахи по отношение на П. (възприети от свидетеля Б.) и веднага след това се е придвижил до дома на пострадалия.
Касационният съд прецени, че правилно са изяснени фактите за действията на подсъдимия К. по време и след осъществяването на инкриминираното деяние. Вярно е установено, че двамата са се срещнали на улицата пред дома на П., че между тях е възникнал конфликт, като след началото му подсъдимият е произвел с намиращия се в него пистолет (зареден от него с бойни боеприпаси) изстрели, които са довели до съставомерните наранявания на П..
При внимателен анализ на наличните доказателствени източници може да бъде направен извод, че липсват гласни доказателствени средства (извън частичните обяснения на подсъдимия), които да съдържат информация за това как е започнал и се е развил конфликта между К. и П.. Въззивният съд е приел, че пострадалият е нанесъл удар с дървен предмет (дървена дръжка от лопата) по К., който е отвърнал като е произвел изстрели, които са довели до увреждането и впоследствие смъртта на П..
Единствените доказателствени източници (извън посочените по- горе частични обяснения), които съдържат информация за наличието на конфликт между двамата, които предхожда произвеждането на изстрели са протокола за оглед на местопроизшествие, скицата и албума със снимки към него и заключенията на изготвените съдебно- медицински експертизи, установили увреждане по тялото на подсъдимия, което може да бъде причинено с намерения на местопроизшествието дървен предмет.
Въззивният съд е приел, че този конфликт се е развил, като първоначално пострадалият е нанесъл удар на подсъдимия, обстоятелство, което според касационната инстанция не е установено от наличните доказателства по несъмнен и категоричен начин, но тази фактическа неточност не може да бъде основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
Това обстоятелство няма съществено значение за правната квалификация на извършеното престъпление, а и същото не може да бъде проверено, тъй като липсват доказателства, които могат да установят и попълнят вече установените факти.
Ето защо и касационният съд намира за безпредметно посочената неточност да бъде коригирана, чрез връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият съдебен състав категорично не възприе оплакването, че въззивният съд неправилно е кредитирал доказателствени средства, като е ценил показанията на свидетелите Я., Е. и М. П., Б. и П. без да отчете, че всички те са близки до пострадалия С. П.. На първо място това обстоятелство не може да бъде основание показания на очевидци на инкриминираното деяние да не бъдат кредитирани, още повече когато те напълно съвпадат помежду си и чертаят една и съща фактическа обстановка.
На следващо място показанията на тези свидетели кореспондират и с показанията на свидетелите К., П. и Д. (последните двама, пристигнали на местопроизшествието в качеството на лекар и полицейски служител), които дават идентична с тази на посочените по- горе свидетели информация за действията на подсъдимия непосредствено след извършването на инкриминираното деяние.
Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са ценили приетите по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като вярно са приели, че същите са относими към предмета на производството и са изготвени въз основа на запознаване на експертите с всички налични доказателствени източници.
В касационната жалба, а и в становището на защитата, изразено при разглеждане на делото в предходните съдебни инстанции, няма конкретно оплакване, свързано с компетентността на експертите или начина на изготвяне на заключението. Очевидно недоволството е свързано с изводите на експертите и отразеното в заключенията становище, че липсва основание да се приеме наличието на афектен умисъл при подсъдимия.
Ето защо и касационният съд прие, че приемането на заключението на изготвената комплексна експертиза и отказа на въззивната инстанция да допусне нова (повторна) експертиза не представлява съществено нарушение на процесуални правила, което да налага отмяната на постановения съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното съдът прие, че в хода на воденото производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствата по делото и няма основание постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен.
По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:
Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че отговорността на подсъдимия К. следва да бъде ангажирана за извършено престъпление по чл.115 НК.
Вярно съдилищата са приели, че средството за извършване на престъплението (огнестрелно оръжие, заредено с бойни патрони), разстоянието, от което са произведени изстрелите, насочеността им и причинените увреждания (в главата и гърдите) на П. сочат на извод, че К. е осъществил от обективна и субективна страна основния състав на престъплението.
В хода на производството не се оспорва авторството на престъплението, начина на извършването му и причинната връзка между нанесените от подсъдимия увреждания и смъртта на С. П..
Основните оплаквания, отразени в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК са за неправилно квалифициране на деянието и отхвърляне възможността за приложение на разпоредбите на чл.12 НК, чл.118 НК и чл.119 НК.
Касационният съдебен състав е категоричен, че по делото липсват доказателства, които да дават възможност осъществените от подсъдимия действия да бъдат ценени като неизбежна отбрана. Както бе посочено по- горе, по делото липсват доказателства, които да установяват осъществяването от страна на П. на активни действия, които предхождат възпроизвеждането на изстрели и които могат да бъдат ценени като нападение. Обстоятелството, че на местопроизшествието е открита дървена дръжка от сечиво, както и установените наранявания по тялото на подсъдимия не могат да обосноват извод за това, че пострадалият пръв е осъществил нападение, което е обусловило последващите действия на К.. Дори да е съществувал конфликт между двамата, то липсват доказателства, които да установяват как той е протекъл, какви са били използваните средства и кой го е инициирал. При липсата на установено противоправно нападение от страна на пострадалия няма как да бъде приложена и разпоредбата на чл.12 НК.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че инкриминираното деяние е осъществено пред дома на П., към който подсъдимият се е насочил с цел саморазправа (видно от показанията на свидетеля Б.). Възможността да бъде възприета квалификация по чл.12 НК следва да се отхвърли и въз основа на установеното, че преди да пристигне пред дома на П. подсъдимият е взел огнестрелното си оръжие (което не е носил до момента) презаредил го е, като е отстранил обичайния пълнител, съдържащ и стоп патрони, и е поставил този, в който е имало само бойни патрони. Тези негови действия, сочат на извод, че причина за инцидента не е било осъществено неочаквано за К. противоправно поведение от страна на пострадалия, а напротив предварително убеждение на подсъдимия, че след като достигне къщата на П. там ще възникне конфликт.
Касационният съд не може да възприеме и оплакването, че наличието на увреждания по тялото на подсъдимия, сочат на осъществено срещу него нападение и то от пострадалия С. П.. По делото е установено, че К. е участвал във физически сблъсък преди и след осъществяването на инкриминираното деяние. Той се е бил с брата на пострадалия- М. П. преди прострелването на С. П., а и е получил удари от него непосредствено след това. Тези факти дават основание да се приеме, че установените увреждания (без това, получено с дървен предмет) са причинени от тези сбивания, а не от действията на пострадалия.
В заключение следва да бъде посочено и това, че правилно решаващите съдилища са приели, че подсъдимият е отишъл до дома на П. (рано сутринта) не се цел да се разплащат по фактури, а в следствие на развилия се между него и М. П. конфликт. Вярно въззивният съд не е възприел и обясненията на К. по отношение на това, че е бил ударен внезапно от пострадалия С. П. в челото с дървената дръжка, както и това, че той го е чакал предварително маскиран пред дома си, тъй като по иззетата маска няма следи от прострелване или кръв, което установява, че същата не е била носена от пострадалия, както и липсват увреждания по посочените от подсъдимия части на тялото (неговото чело), които да кореспондират с обясненията му в тази им част.
Предвид всичко изложено касационният съд прие, че правилно въззивната инстанция е преценила, че липсват основания за приложението на института на неизбежна отбрана.
По същите съображения съдът правилно е отхвърлил и възможността да бъде квалифицирано деянието по чл.119 НК, тъй като по делото липсват данни за осъществено от страна на пострадалия нападение.
Касационният съд прецени, че липсват основания инкриминираното деяние да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.118 НК, тъй като от заключенията на приетите съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е видно, че К. е осъществил престъплението като е действал с пряк, а не с афектен умисъл. Липсват и материално правните предпоставки за приложение на този законов текст, тъй като дори да се приеме, че подсъдимият е претъпял увреждания, то без съмнение те са му нанесени от брата на пострадалия М. П., а не от простреляния С. П..
Правилни са и изводите на въззивния съд, че изминалия сравнително дълъг период от време от сбиването между М. П. и К. пред заведението „21 века“ и началото на осъществяването на инкриминираното деяние изключва възможността действията на подсъдимия да бъдат преценени като осъществени при т.нар. афектен умисъл.
Ето защо касационната инстанция прие, че предходните съдилища правилно са квалифицирали инкриминираното деяние по основания състав на престъплението и законосъобразно са ангажирали отговорността на подсъдимия. Липсват основания постановения въззивен съдебен акт да бъде коригиран, като бъде преквалифицираното осъщественото от К. престъпление.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Наказанието на подсъдимия е отмерено, като са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, семейното му положение и направените частични признания, а като отегчаващи лошите му характеристични данни, действията му, осъществени непосредствено преди извършване на престъплението, изразили се в агресивно поведение по отношение на трети лица и това, че престъплението е осъществено със служебно оръжие при грубо нарушаване на правилата за съхранението му.
Касационният съд прие, че правилно наказанието е отмерено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно то е определено на петнадесет години „лишаване от свобода“, като вярно са отчетени не само спецификите на извършеното от подсъдимия, но и данните за неговата личност.
Правилно съдът е приел, че наказание от такъв вид и размер е съобразено с обществената опасност на извършеното и тази на подсъдимия и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.
Правилно въззивният съд е приел, че няма основание наказанието да бъде определяно при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото липсват доказателства за съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а и предвиденото в разпоредбата на чл.115 НК минимално наказание не е несъразмерно тежко.
Настоящият съд прецени, че в касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 НПК, като единствено е изразено общо недоволство от наложеното наказание. При липсата на такива оплаквания за съда не съществува и задължение да излага пространни мотиви по това касационно основание, като следва единствено да се посочи това, че то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.
По гражданските искове:
Касационният съд прие, че правилно съдът е преценил предявените граждански искове за основателни и ги уважил в размер на 300 000 лева- този предявен от М. М. С. П. и за 150 000 лева- тези предявени от граждански ищците ищци Я. П. и В. П..
Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.52 ЗЗД за ангажиране на отговорността на подсъдимия К..
Основното оплакване в касационната жалба е свързано с размера на уважените искове, като се поддържа, че същите са несъответни на претърпените вреди и на обичайните обезщетения, присъждани в националните съдилища.
Касационният съд приема, че уважените искове в посочените по- горе размери са съответни на претърпените неимуществени вреди и съобразени с установените в хода на производството обстоятелства- липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, неговата възраст, наличието на силна семейна връзка между него и гражданските ищци и възрастта на пострадалата М. М. П..
Този съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда оплакването за несъразмерност и прекомерност на присъдените обезщетения в сравнение с други, присъждани в сходни производства, развили се пред националните съдилища, тъй като уважаването на предявена претенция за обезвреда от конкретно престъпление (включително и по отношение на размера й) не може да бъде повлияно от изхода на дело, различно от разглежданото в рамките на която е предявен иска. Не на последно място следва да се посочи и това, че не може, а и не бива да бъде извеждан национален стандарт за дължимо обезщетение, респективно няма както твърди защитата той да бъде надхвърлен.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че касационната жалба е неоснователна и в тази и част не следва да бъде уважена, тъй като въззивният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение и по отношение на предявените граждански искове.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №32 от 26.01.2017 г., постановено по ВНОХД №1089/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |