Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София, 18.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 598 по описа за 2016г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Г. П. З. и В. А. Д., двамата от [населено място], област Б. чрез процесуален представител адв. П. К. срещу решение № 2060 от 28.10.2015г. по гр. дело № 2129/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение от 28.11.2014г. по гр. дело № 10786/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-21 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. П. З. и В. А. Д. срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените суми по 52 875 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ц. Г. П., настъпила на 31.07.2012г., ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до окончателното изплащане. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението, не е отчел задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, не е съобразил начина, по който загива пострадалото дете, не е взел предвид лимита на отговорност. Касаторите релевират доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото дете и от страна на бащата З., респективно за съпричиняване в равна степен. Поддържат, че съдебният състав е игнорирал фактическата обстановка непосредствено преди реализиране на ПТП, обстоятелството, че детето не е било само, а с по-голямото си братче и баща им се е намирал срещу тях от другата страна на пътя; не е отчел обстоятелството, че видимостта на водача към пострадалото дете не е била ограничена от други предмети или автомобили; не е съобразил разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, както и факта, че в района на процесното ПТП не е имало пешеходна пътека, поради което е било разрешено на пешеходците пресичане на пътното платно извън обозначените за това места. Касаторите правят евентуално оплакване за необоснованост на приетия голям размер на съпричиняване 50% и излагат съображения, че дори да се приеме съпричиняване, то е в толкова нисък обем, който не следва да се отчита при определяне на размера на обезщетението. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и исковете да бъдат уважени в пълния им предявен размер като на всеки от ищците се присъдят по 47 125 лв. със законната лихва от датата на произнасяне на ГФ – 28.03.2013г. до окончателното им изплащане. Претендират присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Ш. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение - постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Излага съображения, че размерът на обезщетението е определен правилно по справедливост към момента на постановяване на решението, след обсъждане на всички писмени и гласни доказателства, при отчитане на всички обстоятелства относно действителните болки и страдания, отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на детето Ц. П. и нейните родители, нарушаването на правилата за движение на пешеходци, установени с разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, както и нарушаване на задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК. Ответникът моли въззивното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 3 358 лв., изчислено съгласно Наредба № 1/2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Третото лице помагач М. М. К. от [населено място], [община], Б. област не изразява становище по касационната жалба. С определение № 861 от 30.11.2016г. по т. дело № 598/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ по въпроса за предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му; 2/ по въпросите относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ и дали лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ са релевантни за критерия по чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Материалноправните въпроси относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ и дали лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ са релевантни за критерия по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касаторите, са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана в посочените от касаторите и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 141/28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 217/22.12.2016г. по т. д. № 3402/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в посочените от касаторите в изложението, горепосочените и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ във връзка с § 27 ПЗР КЗ. При предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди възприетите нива на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – възрастта на ищците, обстоятелството, че не са преодолели загубата на дъщеря си и че продължават да страдат, характера, интензитета и продължителността на търпените от тях към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в достатъчна и пълна степен преживяваните от ищците негативни емоции, причинени в резултат на смъртта на малолетната им дъщеря. Болката и страданието от смъртта на шестгодишната им дъщеря ще съпътстват ищците през живота им и другите деца не могат да заместят настъпилата загуба. Основателни са и изложените в касационната жалба доводи, че при определяне на размера на справедливите обезщетения въззивният съд не е съобразил лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./ като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. С оглед установените до 11.06.2012г. лимити – 1 000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече пострадали лица, които към момента на настъпване на процесното ПТП са увеличени на 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. при две или повече пострадали лица /чл. 266 КЗ, отм./, следва да се приеме, че приетото от въззивния съд обезщетение на всеки ищец по 110 000 лв. е несъразмерно с тях и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Смъртта на пострадалото дете Ц. П. е била причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.07.2012г. Към този момент пострадалото дете е било малолетно - на 6 години и 3 месеца, а ищците са нейни родители и към него момент са били на 30 години и 3 месеца - бащата и на 29 години и 11 месеца – майката. Според свидетелските показания детето е било здраво, жизнено, родителите са полагали грижи за него и след внезапната загуба продължават да скърбят и страдат за загиналата си дъщеря. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на касаторите /ищци/ ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв. на всеки от тях. Материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. Правилно въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП и е приел, че детето Ц. и неговите родители са допринесли за настъпване на ПТП - детето е започнало да пресича пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, към която препраща ал. 2 – за пресичане на пешеходци извън населени места, които са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, а приносът на родителите се състои в нарушение на задължението по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете. Извън населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, но и в този случай следва да спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. При осъществяване на дължимия родителски контрол, придружаване на детето да пресече пътното платно и спазване на правилата на движение на пешеходците, включително съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП, нито необходимост от намаляване на скоростта и евентуално спиране на лекия автомобил, който се е движел със скорост 81,50 км/час при допустима скорост 90 км/час. Обстоятелството, че делинквентът е възприел загиналата Ц. П. и нейния брат, който не е бил пълнолетен към момента на ПТП, със закъснение, като ударът е бил предотвратим при своевременно възприемане на децата или ако автомобилът се е движел преди произшествието със скорост от 55 км/час или по-ниска, не освобождава пешеходците от задължението им да спазват правилата за движение по пътищата, нито родителите от изпълнение на задължението им по чл. 125, ал. 3 СК. Не може да бъде споделен изводът на решаващата инстанция относно определения принос в степен 50% на пострадалото дете и ищците за настъпване на вредоносния резултат, тъй като съдебният състав не е отчел в достатъчна степен отговорността на третото лице помагач М. М. К. - водач на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по-ниския по степен принос на пострадалото лице. Предвид механизма на настъпване на процесното ПТП, нарушението от страна на детето на правилата за движение по пътищата /чл. 113, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗДвП/ и на задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете, вината на третото лице помагач за настъпване на ПТП-то и завишената му отговорност спрямо тази на пешеходците съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, настоящият съдебен състав приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите е в размер 1/3, а приносът на делинквента – третото лице помагач е 2/3. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите и определеното обезщетение за неимуществени вреди по 120 000 лв. на всеки ищец обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т. е. с 1/3. От дължимото обезщетение по 80 000 лв. на всеки от ищците следва да бъде приспаднато заплатеното извънсъдебно от делинквента /третото лице помагач/ обезщетение в размер общо 4 250 лв., т. е. по 2 125 лв. за всеки ищец. Следователно Гаранционният фонд трябва да заплати на всеки от ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната дъщеря, настъпила при ПТП, причинено от третото лице помагач М. М. К., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ по 77 875 лв. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ - 17.04.2013г., предвид уведомяването на Гаранционния фонд на 16.01.2013г. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете над присъдените размери по 52 875 лв. до 77 875 лв. за всеки ищец и вместо това Гаранционният фонд следва да бъде осъден да заплати на Г. П. З. и В. А. Д. на всеки от тях по 25 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 17.04.2013г. до окончателно плащане на сумите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на двамата направени от тях разноски в размер общо 34,67 лв., изчислени съразмерно на уважената от настоящата инстанция част от исковете – платено в първоинстанционното производство възнаграждение за автотехническа експертиза и преписи на документи от прокурорска преписка, а по сметка на ВКС - държавна такса в размер общо 2 000 лв. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения Гаранционният фонд следва да заплати на адв. П. Д. С. – К. адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер 3 072 лв. с включено ДДС /2 560 лв. + 512 лв. ДДС/, предвид регистрацията на адв. К. по ЗДДС – удостоверение за регистрация от 16.08.2011г. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ касаторите трябва да заплатят на Гаранционния фонд възнаграждение за юрисконсулт в размер по 450 лв. всеки, предвид неоснователната част от касационната жалба. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2060 от 28.10.2015г. по гр. дело № 2129/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение от 28.11.2014г. по гр. дело № 10786/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-21 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. П. З. и В. А. Д. срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените суми по 52 875 лв. до размер по 77 875 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ц. Г. П., настъпила на 31.07.2012г., ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до окончателното изплащане, и вместо това постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Г. П. З. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Б. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ по 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ на всеки от тях, представляващи останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ц. Г. П., настъпила на 31.07.2012г. в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 31.07.2012г. от М. М. К. от [населено място], [община], Б. област при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „З.“ с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Г. П. З. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата общо в размер на 34,67 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер общо 2 000 лв. /две хиляди лева/. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на адв. П. Д. С. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 3 072 лв. с включено ДДС /три хиляди седемдесет и два лева/. ОСЪЖДА Г. П. З. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Б. да заплатят на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ всеки един от тях по 450 лв. /по четиристотин и петдесет лева/ - възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2060 от 28.10.2015г. по гр. дело № 2129/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач М. М. К. от [населено място], [община], Б. област. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.