Р Е Ш Е Н И Е
№ 50135 Гр.София, 26.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.667/22 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №20/20.10.21 г., постановена от Софийски градски съд /СГС/, НО, 13 състав по Н.Д.2558/21 г., подсъдимият О. О. З. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1,пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.А НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, търпимо при първоначален строг режим. Зачетено е времето на задържане под стража, постановено спрямо дееца по настоящото производство, считано от 29.12.20 г.
С решение №141/23.05.22 г.,постановено от Софийски Апелативен съд /САС/, НО, 2 състав по В.Н.Д.85/22 г.,присъдата е потвърдена.
Срещу този съдебен акт е постъпила лична жалба от подсъдимия, допълнена от няколко такива. В тях не са изложени касационни основания, а собствени разяснения от самия касатор. Разчита се и недоволство от събраните и оценени доказателства. Най-общо казано може да се заяви, че се оспорва авторството на деянието, налагащо постановяване на оправдателна присъда от страна на ВКС.
Постъпила е жалба и от служебния защитник на подсъдимия, в която са заявени трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се решението на САС да бъде отменено и или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или деецът да бъде оправдан, тъй като от установените от въззивния съд факти не може да се направи извод за извършено престъпление; или алтернативно- да бъде определено наказание лишаване от свобода в по-нисък размер.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично поддържа искането си за оправдаване. Неговият служебен защитник настоява жалбата му с изразените в нея аргументи и искания да бъде уважена.
Частният обвинител М. Х., редовно призован, не се явява и не заявява становище.
Представителят на ВКП моли решението на САС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях възражения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по възраженията,на които върховната съдебна инстанция по наказателни дела може и е длъжна да отговори, тя очевидно трябва да даде определени пояснения относно пределите на проверка и собствените си правомощия.
Поначало ВКС е съд по правото /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5, изр.2 НПК,която в случая не е налице,тъй като делото се разглежда за първи път пред тази инстанция/ и като такъв следва да бъде сезиран с възражения, относими към приложението на процесуални и материалноправни институти в светлината на конкретното наказателно производство. Просто казано, той отговаря на аргументация за допуснати процедурни грешки при извеждане на съответната фактология, приета от решаващата контролирана инстанция и/или за незаконосъобразно подвеждане на последната под някой материалноправен текст, свързан с повдигнатото обвинение. ВКС не се занимава с преценка на доказателствата по същество и в частност при приемане на тяхна годност, с обмисляне на кредибилност или не на доказателствените източници. Това е дейност на съдилищата по фактите и в тяхната суверенна преценка влизат цитираните обстоятелства, стига, разбира се, да е изготвена надлежна мотивация за приетата от съда теза, подчинена на процесуалните правила и на формалната логика.
Ето защо при първо и второ редовно разглеждане на делото пред него по правило ВКС не може да преразглежда доказателствената съвкупност и въз основа на нея да извежда различни фактически положения от приетите от контролирания съд. Директно оправдаване от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е възможно в случаите на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, само когато въззивният съд е възприел непрестъпна в рамките на вменените фактически положения по обвинителния акт и респективно след изменение на обвинението пред първия съд фактология,но въпреки това подсъдимият е осъден. Всичко това е известно от близо четвъртвековното прилагане на правилата за касационната инстанция, но въпреки това като неразбрано, се нуждае от поредно разяснение.
Казаното дотук не е и самоцелно. То иде да покаже, че настоящата инстанция няма да отговаря на никакви възражения, относими към съществото на доказателствата и оплаквания за тяхна достоверност или не, особено след направен личен анализ на предлагащата ги страна, на която съответните съдебни изводи не се харесват. Съобщено другояче, необосноваността и недоказаността не са предмет на преглед от ВКС, тъй като не представляват касационни основания по смисъла на чл.348,ал.1 НПК. Освен това този съд е в състояние да разчита правилно и всякакви аргументи, които макар и наречени съществени процесуални нарушения, явно или прикрито извеждат заключение за оплаквания за необоснованост. На такива той не дължи отговор.
Изложеното, пренесено към процесното производство, установява невъзможност ВКС да вземе отношение по оплакванията на самия подсъдим в касационната му жалба и множеството допълнения към нея, които представляват някакви обяснения и лични виждания, неотносими към касационен преглед. Същото се отнася и за голяма част от заявленията в жалбата на служебния защитник, в които се прави собствен за страната преглед на доказателствени източници, с настояване за изводимост на тяхна недостоверност- откровено се говори кое и в кои части трябва да бъде кредитирано. Затова се и иска възприемане от страна на ВКС на тези доводи и оправдаване на дееца, макар и да се твърди, че З. следва да бъде оправдан по обвиненията, „за които дори въз основа на установените от САС факти не може да се направи извод за извършено престъпление.“ Исканото би могло да стане,след като ВКС сам обсъди доказателствата и приеме нова фактология, което е недопустимо. А и най-простият прочит на атакувания съдебен акт установява, че приетите от контролирания съд фактически положения категорично насочват на престъпна деятелност.
По отношение на възможните за преценка от настоящата инстанция възражения, доколкото този съд е в състояние да ги обобщи, е необходимо да се изтъкне следното:
Твърди се на първо място,че САС не е изложил собствени мотиви по съществени фактически и правни въпроси, а само е изразил съгласие с изложението на първостепенния съд. Казаното не отговаря на видимата процесуална действителност. Наистина, въззивната инстанция се е солидаризирала с приетите от СГС положения,но тя освен това,като втора първа инстанция е изложила и собствени заключения по приетите фактология, годна доказателствена съвкупност, приложение на правото и определяне на наказанието. Обратно на казаното в жалбата, твърде ясно се разчита „какво собствено приема апелативният съд за установено от фактическа и правна страна“. И дума не може да става за твърдяната практическа липса на мотиви, която,ако бе налице, би предпоставила съдбата на настоящото производство с отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
На второ място, според защитата нямало мотиви по редица изложени от нея съображения и доводи, както в открито съдебно заседание пред ПОС /по-вероятно е да се има предвид САС, тъй като той е второстепенния съд/, така и във въззивната жалба. Най-вече казаното се отнася до депозираните от пострадалия М. Х. показания и кокретно относно алкохолното му опиянение, неговата заинтересованост и нанесените му увреждания. Това не отговаря на истината. Видно от въззивната жалба и от казаното от защитата в ход на съдебни прения пред САС, обсъдимите аргументи са намерили място в контролираното решение. Що се касае до показанията на свидетеля М. Х. и сочените от защитата пороци, то прочитът на съдебния акт-стр.9-11- е живо потвърждение за отговор на поставените въпроси. Заинтересоваността на този свидетел като частен обвинител не го прави негоден да споделя определени обстоятелства, преценяеми в светлината на приетото за установено негово пияно състояние и отнесени към останалия доказателствен материал.
На трето място, все във връзка с недоволството от оценката на свидетелски показания, уличаващи подсъдимия, в най-голяма степен се оспорват заявленията на В. Х.. Именно той е човекът, познаващ дееца и познал го като намиращ се до пострадалия /въпреки облеклото и поставената на лицето му санитарна маска/ от една страна. От друга, действително той е повярвал на потърпевшия за отнетите пари. Показанията му подробно са обсъдени на стр.11 и 12 от атакуваното решение и са съпоставени с останалия доказателствен материал. И при него, както и при М. Х., възраженията практически са свързани с недоволство от преценката им по същество, а не с претенция за определена тяхна негодност- изцяло или в определена част. Това се отнася и до веществените доказателства, поради което на възражението спрямо тях няма да бъде обърнато мотивно внимание.
На четвърто място, според защитата още в обвинителния акт не били изложени факти относно това как З. е упражнил сила спрямо М. Х., за да отнеме вменената му сума пари, а това било решено само на основа на предположения. Като оставим настрана, че ВКС се занимава не с обвинителния акт, а със съдебни грешки, свързани с него по постановен съдебен акт, към каквито няма препращания в жалбата, прочитът на обвинителния инструмент-л.3,абзац 7-доказва неправотата на отправения укор.
На пето място, изписани са общи възражения за това,че вътрешното убеждение на САС е формирано при нарушение на процедурните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените материали-чл.чл.13,14,18,107, 305,ал.3 НПК, и по този начин били допуснати съществени нарушения, ограничили процесуалните права на подсъдимия, в частност правото му на защита; както и че не били изяснени обстоятелства от решаващо значение за предмета на делото, поради което произтичащите правни изводи били непълни и неправилни. Изложени са и общи постановки за принципите за разчитане на доказателствен материал. Не присъства конкретика какво точно се има предвид по отношение на процесното производство, за да се отправят тези упреци към САС. Изложената теза, която би могла да бъде наречена „конкретика“, както е отразено в самата жалба представлява „конкретни доводи по обвинението“, а не по атакувания съдебен акт, предмет на проверка от ВКС. В тях при това се прави анализ на доказателствата по същество, необсъдим от този съд.
Ето защо, генерално погледнато /което дава отговор и на основното възражение на самия подсъдим, че той не е автор на инкриминираното му деяние/ може да се заяви,че при процедурно правилен доказателствен разбор са изведени верни постановки по фактологията на престъпната деятелност на З. и правилно е приложен материалният закон спрямо него.
Що се касае до оплакването за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, буквално възпроизведени, изявленията са следните „С оглед неясните, непълни и противоречиви по никакъв начин не се налага извода, че следва да се наложи наказание ЛОС в присъдения размер. В тази насока неправилни са съображенията както на СГС, така и на въззивната инстанция.“ Какви са съображенията за тази оценка, не е ясно. Неяснотата не е разсеяна и в съдебно заседание пред ВКС, особено като се има предвид, че със съответни мотиви на З. е наложено почти минималното, предвидено в санкционната част на нормата на чл.199,ал.1 НК наказание лишаване от свобода, и не се излага нито едно съображение за наличие на предпоставки на чл.55 НК /макар и да е относим към нарушение на материалния закон, доколкото касае намаляване на наказанието, довод за това би бил обсъдим в настоящата част/.
Водим от изложените съображеиня и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №141/23.05.22 г.,постановено от Софийски апелативен съд, НО, 2 състав по В.Н.Д.85/22 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |