О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 775 С., 13.11.2013 г. Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2232 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и било възобновено след спирането му по реда на чл. 229, ал. 1, т 4 ГПК-до произнасянето на ОСГКТК на ВКС с решение по тълк. дело № 6/2012 г. по въпросите с пор. №№ 12 и 13. Същото първоначално е било образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4005 от 21.ІV.2012 г. на Н. П. Д. от С., подадена против определение № 752 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 3.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1149/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от 2.ІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 4475/2012 г.: за отхвърляне на искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство пред САС. Оплакванията на частната касаторка Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за освобождаването й от заплащане на държавна такса, дължима съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, независимо от обстоятелството, че същата – в пълнен размер - своевременно е била внесена по с/ка на САС от другия въззивник в процеса. Ответниците по касация [фирма]- С., както и Е. П. М., Ц. П. Н., Мариана П. Г., Г. Г. Г. и А. Г. Г. – всички от [населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, развити в частната касационна жалба на Н. П. Д.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на Н. П. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази жалба е неоснователна. С решението си от 6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., на два от правните въпроси, а именно тези с поредни №№ 12 и 13, са били дадени следните отговори: 12/ Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането; 13/ Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото. В настоящия случай това произнасяне на ОСГКТК на ВКС с цитираното тълкувателно решение налага извод, че обжалваното определение на САС по чл. 83, ал. 2 ГПК, потвърждаващо отказ на първостепенния съд да освободи частната касаторка от заплащане на държавна такса за въззивното пр-во, не е процесуално невалиден съдебен акт. Напротив, потвърденото с него първоинстанционно разпореждане е било постановено от законен състав по смисъла на чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗСВ, щом в производствата по граждански дела разглеждането им като първа инстанция е поверено на един съдия. Последният, а не административният ръководител на СГС, е бил този, притежаващ компетентност да се произнесе по въпросното искане. Съдията от СГС, председателстващ състав І-3 от неговата ГК обаче, независимо че е бил сезиран с уточняваща молба с вх. № 8631/27.І.2012 г. по гр.д. № 3066/08 г. , подадена от молителката Н. П. Д., отнасяща се до обстоятелството, че въззивната й жалба срещу постановеното по същото дело първоинстанционно решение от 30.VІІІ.2011 г. е всъщност съвместна: подадена заедно със солидарно осъдените с нея три ответници Е. П. М., Ц. П. Н. и Мариана П. Г., поради което дължимата за въззивното обжалване д.т. е била платена изцяло, „но без нейно участие в това”, е оставил искането без уважение: на основание факта на пълното внасяне на дължимата за въззивното обжалване д.т. в размер на 6 547 лв. по с/ка на САС. Този решаващ извод на администриращия въззивната жалба с вх. № 88154/7.Х.2011 г. съдия от ГК на СГС ще следва да бъде споделен – независимо от твърде пестеливата му обосновка. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК държавни такси, /както и разноски по производството/ „не се внасят” от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Възможността за самостоятелно обжалване на определение за отказ от освобождаване на страна по дело от внасяне на държавна такса, вкл. и по касационен ред, се обуславя единствено от това, че се препятства упражняване на правото на защита. Но в хипотеза, когато е внесена дължима държавна такса преди още администриращият жалбата съд /бил той първоинстанционен или въззивен – в случаите на касационно обжалване/ да се произнесъл по искането на физическо лице за освобождаване от внасянето й, важи предположението, че същото лице е разполагало със средства, за да я заплати. Ако при подадена съвместна жалба внасянето на цялата дължима като д.т. сума е извършено със средства на останалите жалбоподатели, които не са подавали молба за освобождаване от внасяне на такси и разноски, това обстоятелство е от значение само за вътрешните отношения между подалите съвместната жалба лица, но не и за съда, имащ задължението да я администрира. Правно неприемливо - в противоречие с присъщия на жалбата деволутивен ефект, би било последващо разрешение, при което лице, което счита, че не дължи държавна такса защото е неплатежоспособно, да претендира от долния съд връщане на внесената такава от другиго, посочен в банковото бордеро като „наредител”, действащ в качеството си на процесуален представител по пълномощие на една от останалите три въззивници. В процесния случай, при своевременното представяне на вносната бележка по делото относно цялата дължима по с/ка на САС държавна такса за въззивно обжалване, настоящата частна жалбоподателка е действала чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК адв. Дарена А., а последната – съвместно с „наредителя” адв. П. М. от САК, като пълномощник на въззивницата Е. П. М.. Следователно, при наличието на валидно пълномощно, така извършеното процесуално действие, представляващо отстраняване на нередовност на въззивната жалба, е неоттегляемо. В заключение, обжалваното въззивно определение е правилно /законосъобразно/, не противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 5 от действащото и понастоящем ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС и поради това ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 752 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 3 април 2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1149/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2