Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
С., 28.06. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 909 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. и С. Х. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-П., против въззивно решение № 39 от 15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа за 2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 62 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 420/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. И. У. и М. Х. П., и двамата от [населено място], срещу П. Х. П. и С. Х. П., субективно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение, материализирано в нот. акт № 17 от 07.08.2008 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Плевен, по силата на което П. И. У. и М. Х. П. са дарили на своя син Х. П. У. собствения си недвижим имот апартамент № 9, находящ се в [населено място], в Ж. „Мебел”, [улица] ет. 3, състоящ се от две спални, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна, перално помещение и коридор с площ от 97,88 кв.м., заедно с принадлежащо му избено помещение № 3 от 7,6 кв.м., таванско помещение № 9 от 10,85 кв.м. и гараж на втори външен сутерен от 21,50 кв.м., заедно с 1/15 част от общите части на сградата и 7/837 % ид. части от правото на строеж на сградата върху държавна земя, представляващо имот № 1441 в кв. 305 по плана на [населено място], при граници: изток – магазин, запад – двор, север – блок на СК „Електроснабдяване”, юг – [улица]. С обжалваното решение исковете са уважени.
Ответниците по касационната жалба П. И. У. и М. Х. П., чрез пълномощника си адв. Й. Я. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба като неоснователна.
С определение № 142 от 04.02.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно - задължението на дарения да дава издръжка на дарителите става ли задължение на неговите наследници по силата на наследствено правоприемство и трансформира ли се то от морално в правно задължение при наличието на дадени предпоставки затова.
По поставения въпрос касаторите сочат, че наследниците на надареното лице не са страни по облигационната връзка, поради което те могат да са носители на правното задължение само ако издръжката е била поискана приживе на наследодателя и той е отказал да я даде на дарителите, т.е. фактите трансформиращи моралното задължение на дарения в правно такова следва да са реализирани като основание за възникване на правното задължение за издръжка преди откриване на наследството, за да премине това задължение по силата на наследственото правоприемство към наследниците на надарения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД като е отменил дарението, материализирано в нот. акт № 17 от 07.08.2008 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Плевен, по силата на което П. И. У. и М. Х. П. са дарили на своя син Х. П. У. собствения си недвижим имот апартамент № 9, находящ се в [населено място], в Ж. „Мебел”, [улица], ет. 3. Приел е, че надарения е починал на 11.01.2009 г. и е оставил като свои законни наследници – ответниците по делото/касатори/, които по силата на наследственото правоприемство са придобили както надарения имот, така и задължението да дават издръжка на дарителите. И тъй като при наличие на нужда от издръжка и поискване на такава от страна на дарителите, наследниците на надарения не са им престирали нужната издръжка, исковете за отмяна на дарението са уважени.
По поставения материалноправен въпрос е постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с която е даден еднозначен отговор на този въпрос. Така в решение № 894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, решение № 1031 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 4849/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС и решение № 96 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
Върховният касационен съд в настоящия си състав възприема напълно даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с искове за отмяна на дарение по реда на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. В исковата си молба ответниците в касационното производство сочат, че на 07.08.2008 г. дарили на сина си Х. П. У. собствения си апартамент и гараж в [населено място], той починал на 11.01.2009 г. и оставил за свои наследници двамата ответници – негови деца, които наследили и дарените от тях апартамент и гараж. Тъй като са възрастни хора и здравословното им състояние се влошило, а получаваният от тях доход се оказал крайно недостатъчен, за да покрие нуждите им, след смъртта на надарения си син, те отправили до ответниците на 12.03.2009 г. нотариална покана, получена от тях на 15.03.2009 г., с която ги уведомили, че се нуждаят от издръжка и ги поканили да им заплащат общо 600 лв. месечна издръжка от получаване на поканата, в противен случай ще поискат разваляне на дарението. Тъй като ответниците не се отзовали на поканата, не престирали исканата издръжка, за тях възникнал правният интерес да поискат отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че надареното лице – син на ищците и баща на касаторите, починал на 11.01.2009 г. С нотариална покана, получена от касаторите на 15.03.2009 г., ищците ги поканили да им заплащат общо 600 лв. месечна издръжка и заявили, че в противен случай ще предприемат действия по разваляне на договора за дарение. Исковата молба е подадена на 30.04.2009 г. Установено е, че ответниците не са престирали поисканата издръжка от ищците, които предвид напредналата си възраст, вложено здравословно състояние и недостатъчни доходи са се нуждаели от такава.
Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос и безспорното обстоятелство, че ищците не са поискали издръжка от надареното лице приживе, следва да се приеме, че касаторите не са встъпили в правното задължение да предоставят издръжка на лицата, дарили имот на покойния им баща. Касаторите са поддържали възражението, че приживе не е искана издръжка от надареното лице, техен праводател, поради което след неговата смърт за тях не е възникнало правното задължение да дават такава на дарителите. Т.е. недаването на издръжка на дарителите от наследниците на надарения след неговата смърт, не представлява неизпълнение на правно задължение, преминало към тях със смъртта на наследодателя им, в случаите при които приживе от него не е поискана издръжка от дарителите.
По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, бъде постановено друго от настоящата инстанция, с което предявените при условията на субективно съединение искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, на касаторите следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 2 149,52 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 39 от 15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа за 2010 г. на Великотърновския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. И. У. и М. Х. П., и двамата от [населено място], срещу П. Х. П. и С. Х. П., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение, материализирано в нот. акт № 17 от 07.08.2008 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Плевен, по силата на което П. И. У. и М. Х. П. са дарили на своя син Х. П. У., б.ж. на [населено място], собствения си недвижим имот апартамент № 9, находящ се в [населено място], в Ж. „Мебел”, [улица] ет. 3, състоящ се от две спални, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна, перално помещение и коридор с площ от 97,88 кв.м., заедно с принадлежащо му избено помещение № 3 от 7,6 кв.м., таванско помещение № 9 от 10,85 кв.м. и гараж на втори външен сутерен от 21,50 кв.м., заедно с 1/15 част от общите части на сградата и 7/837 % ид. части от правото на строеж на сградата върху държавна земя, представляващо имот № 1441 в кв. 305 по плана на [населено място], при граници: изток – магазин, запад – двор, север – блок на СК „Електроснабдяване”, юг – [улица].
ОСЪЖДА П. И. У. и М. Х. П., и двамата от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, да заплатят на П. Х. П. и С. Х. П., и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените по делото разноски в размер на 2149,52/две хиляди сто четиридесет и девет лв. и 52 ст./ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |