Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

София, 25.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2024/2022 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. Н. Н., приподписана от адвокат Г. И., против определение № 84 от 22.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20223000500049 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 309 от 25.01.2022 г. по гр. дело № 3112/2021 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Правят се оплаквания, че неправилно е указано от съда да подаде отделни искови молби срещу тримата ответници, като по този начин делото ставало подсъдно на районен съд, а частният касатор иска делото му да бъде разгледано от окръжен съд.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди, че обжалваното определение на Апелативен съд-Варна е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, съгласно приетото в т.9 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК съдържа твърдения и оплаквания, относими към необходимото съдържание на частната касационна жалба. Единственото релевантно оплакване в изложението е относно твърдението, че обжалваното определение е очевидно неправилно.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел за установено, че производството пред Окръжен съд-Варна е образувано по предявени на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД субективно съединени искове от В. Н. Н. срещу М. Н. С., А. К. А.-Б. и Е. К. И. за осъждането им да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие даване на всеки от ответниците в качеството му на вещо лице невярно заключение по тройна САЕ, назначена по НАХД № 2537/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й плащане. С уточнителна молба вх. № 1689/24.01.2022 г. ищецът е посочил, че претендира разделно спрямо всеки от ответниците по 20 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди. С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по съображения, че ищцовите претенции касаят гражданскоправни спорове, предявени в условията на разделност с цена на исковете до 25 000 лв. вкл., с оглед на уточнителната молба, поради което на основание чл. 103 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК, компетентен да се произнесе е Районен съд-Варна. Така предявените искове, съобразно правилата за определяне на цената на иска и на родовата подсъдност на делата, установени в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 104, т. 4 ГПК са родово подсъдни на районен съд. Всеки един от предявените искове е отделен - със самостоятелно правно основание и размер. Възможността за субективно или обективното съединяване и наличието на връзка между исковете е без значение за подсъдността им, която се преценява за всеки един иск с оглед неговата цена /определение № 378 от 10.07.2006 г. на ВКС по ч. гр. д. № 289/2006 г., III г.о./.
В изложението е налице смесване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и тези по чл. 281, т. 2 ГПК. Съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
В настоящия случай в изложението няма формулиран въпрос, съответно не е посочено и някое от основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките по ал.1, съдебният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В конкретния случай въззивното определение е валидно и допустимо. Не се констатира и „очевидна неправилност“ на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Това основание обаче, което е самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, не е обосновано от частния касатор по никакъв начин. Изложените твърдения касаят оплаквания по съществото на спора относно компетентния да разгледа спора съд, т.е. твърденията са за неправилност на изводите на въззивния съд по приложение на разпоредбите на ГПК, касаещи правилата за определяне на цената на иска и на родовата подсъдност на делата. Така изложените съображения в случая са за пороци на въззивното определение, обхванати от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, а основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл.281, т.3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебния акт, постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е постановил акта си въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивния съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице релевираното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 84 от 22.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20223000500049 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 309 от 25.01.2022 г. по гр. дело № 3112/2021 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: