РЕШЕНИЕ № 363 гр. София, 17.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 676/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. П. Х., защитник на подс. Р. С. Б. срещу решение № 32/25.04.2023 г. по ВНОХД № 31/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас № 56/23.11.2022 г. по НОХД № 468/2022 г. е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че допуснатите съществени процесуални нарушения се изразяват в това, че както на досъдебната фаза на процеса, така и в съдебната, са били отхвърлени немотивирано или формално мотивирано исканията на защитата за допускане на нови доказателства, свързани с предмета на доказване, а именно да се изиска от производителите на автомобилите пълни и всеобхватни данни за техните технически характеристики и да се назначи повторна АТЕ, тъй като са възникнали основатели съмнения в правилността на приетата повторна тройна АТЕ. Изтъква се и че не са положени усилия за призоваване и провеждане на разпит в съдебно заседание на св. А., която е свидетел – очевидец, а нейните показания от ДП са били приобщени по делото. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи, че в резултат на описаните съществени процесуални нарушения, се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон, а именно до осъждането на подс. Р. Б., при положение, че са налице законовите предпоставки за оправдаваното й. Развиват се и доводи, че свидетелските показания са интерпретирани само в светлината на обвинението и така са направени изводи, обслужващи единствено обвинителната теза. Изтъква се, че фактическата обстановка по делото не е изяснена обективно, всестранно и пълно. По повод на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се излагат съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и неоснователно не е приложил разпоредбата на чл. 55 НК. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение по ВНОХД № 31/2023 г. на Апелативен съд – Бургас и за връщане на делото за ново разглеждане на съответната инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, за отмяна на решението и присъдата изцяло и за постановяване на нова оправдателна присъда или за намаляване на размера на наложените наказания, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подс. Р. С. Б. и защитникът й – адв. П. Х. не се явяват, редовно призовани. Не се явяват и частните обвинители Ж. С. С., С. И. Б., К. И. Б. и Й. Ж. Б., редовно призовани. Не се явява и техния повереник – адв. К. К., редовно призован. Не се явяват и подс. Н. Т. М. и защитникът му – адв. Ж. Н., редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подс. Р. Б. да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Изтъква, че не са налице посочените в жалбата касационни основания и излага съображения, че въззивният съд е постановил обоснован и подробен съдебен акт въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приел, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 56/23.11.2022 г. постановена по НОХД № 468/2022 г. Окръжен съд Бургас е признал подсъдимия Н. Т. М. с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 06.04.2017 г., около 13:25 часа, в [населено място], на ПП 1-6, км.489+900 м., посока от [населено място] към [населено място], при условията на независимо съпричиняване с Р. С. Б. с ЕГН [ЕГН], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/: чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак", във връзка с чл.47, ал.З от ППЗДв.П, пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената" - при означена скорост 90 км/ч., като управлявал автомобила с превишена скорост, над определената максимална стойност, а именно със 113 км/ч, в резултат на което допуснал ПТП с движещото се пред него друго превозно средство - товарен автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] и по непредпазливост причинил смъртта на Й. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], пътник на предна дясна седалка в товарния автомобил, настъпила в 18:00 часа на същата дата в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) при УМБАЛ - Бургас, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П, вр. чл. 47, ал. З от ППЗДв.П и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК, вр. с чл. 37, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия Н. Т. М. от правото му да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, Окръжен съд Бургас е признал подсъдимата Р. С. Б. с ЕГН [ЕГН] за виновна в това, че на 06.04.2017 г., около 13:25 часа, в [населено място], на ПП 1-6, км.489+900 м., посока от [населено място] към [населено място], при условията на независимо съпричиняване с Н. Т. М. с ЕГН [ЕГН], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/: чл.42, ал.1 - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, като от дясна пътна лента предприела маневра „изпреварване" на движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] , без да се убеди, че не я изпреварва в лява пътна лента лек автомобил марка "марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] , в резултат на което допуснала ПТП с лек автомобил марка "марка", модел „модел", с рег. [рег.номер на МПС] и по непредпазливост причинила смъртта на Й. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] - нейна майка, пътник на предна дясна седалка в управлявания от нея товарен автомобил, настъпила в 18:00 часа на същата дата в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) при УМБАЛ - Бургас, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДв.П и чл. 54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК, вр. с чл. 37, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимата Р. С. Б. от правото й да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, съдът се е произнесъл и досежно вещественото доказателство - 1 бр. плик, съдържащ 1 бр. диск марка „марка", с надпис „10584р-927/18.04.2017 г.", като е постановил същото да остане на съхранение по делото. На основание чл. 189, ал. З от НПК с присъдата подсъдимите Н. Т. М. и Р. С. Б. са били осъдени да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски. С решение № 32/25.04.2023 г. по ВНОХД № 31/2023 г. Апелативен съд – Бургас е потвърдил Присъда № 56/23.11.2022 г. , по НОХД № 468/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е частично основателна – относно явната несправедливост на наложеното наказание по отношение на подс. Р. Б.. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, първоинстанционният и въззивният съд са достигнали до идентична фактическа обстановка и са направили верни правни изводи. И двете инстанции са направили прецизен анализ на доказателствените източници. Въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Въззивната инстанция не е подходила безкритично към обясненията на двамата подсъдими – Б. и М. и показанията на свидетелите С. С., М. К., Е. А., Д. К., Й. И., М. А. и Х. Н.. На обясненията на подсъдимите Р. Б. и Н. М., с оглед на двояката им природа - на доказателствено средство и средство за защита, е отделено специално внимание и тяхната достоверност е проверена. Отговорено е в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра, тъй като са в противоречие с други доказателствени източници. След задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и заключенията на приетите по делото експертизи и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, датата на смъртта на пострадалата, причината за смъртта и авторството на деянието. Поначало въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. В тази връзка неоснователно се твърди от защитата на подс. Р. Б., че гласните доказателствени средства са оценени единствено в светлината на обвинителната теза. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивната инстанция. Що се отнася до това, че не са положени нужните усилия за провеждане на личен разпит на св. Е. А. в съдебно заседание, то това възражение на защитника на подс. Р. Б. е неоснователно. Видно е от материалите по делото, че първостепенният съд е направил опит да призове и разпита св. Е. А.. От друга страна именно по инициатива на адв. Х., защитник на подс. Б. и с негово съгласие и съгласието на другите страни в процеса показанията на св. Е. А. от ДП са били прочетени и приобщени по делото в съдебно заседание на 20.09.2022 г. /стр. 4 от съдебния протокол/. Оплакването на защитника на подс. Б., че не са уважени искания на защитата за събиране на нови доказателства, които са важни за предмета на доказване, също е несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 НПК съдът събира доказателства по напрените от страните искания, а по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът обаче не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните. Той е длъжен да уважи единствено тези, които са пряко свързани с предмета на доказване и биха довели до по-пълноценно изясняване на фактологията по делото. Ако съдът не уважи някои доказателствени искания на страните, той е длъжен разбира се, да изложи съображения за това. Такъв е бил и подхода на съда в конкретния случай. Видно е от определенията, постановени в съдебно заседание, че съдът е изложил нужните съображения и аргументирано е отказал да уважи направените от защитата доказателствени искания. В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че съдът немотивирано или формално мотивирано е отказал да уважи направените доказателствени искания. По делото не е налице доказателствен дефицит. С оглед на изложеното Върховният касационен съд не установи при разглеждането на делото да са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон касационната инстанция намира, че с основание въззивният съд е приел, че подс. Р. Б. на 06.04.2017 г., около 13:25 часа, в [населено място], на ПП 1-6, км.489+900 м., посока от [населено място] към [населено място], при условията на независимо съпричиняване с Н. Т. М., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „марка", модел „модел", е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, като от дясна пътна лента предприела маневра „изпреварване" на движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка „марка", модел „модел", без да се убеди, че не я изпреварва в лява пътна лента лек автомобил марка "марка", модел „модел", в резултат на което допуснала ПТП с лек автомобил марка "марка", модел „модел" и по непредпазливост причинила смъртта на Й. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] - нейна майка, пътник на предна дясна седалка в управлявания от нея товарен автомобил. Така е реализирала от обективна и субективно страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Не са налице законоустановените предпоставки за оправдаване на подс. Р. Б., тъй като ПТП е настъпило в резултат на едновременните и независими едни от други обективни действия на двамата подсъдими – Р. Б. и Н. М. и те общо са допринесли за настъпване на вредните последици. Така по делото безпротиворечиво е установено, че е налице независимо съпричинителство между двамата подсъдими по отношение на престъпния резултат. Настъпилата смърт на пострадалата Й. С. е в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на всеки един от двамата подсъдими, което се установява от заключенията на приетите по делото съдебномедицинска експертиза на труп, повторната тройна и допълнителната повторна тройна автотехнически експертизи. Върховният касационен съд намира, че принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Р. С. Б. не са били спазени. Въззивната инстанция е приела като отегчаващи отговорността на подс. Р. Б. обстоятелства сравнително високата степен на обществена опасност на този вид престъпления и драстичния и груб характер на допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение по пътищата. Нужно е да се отбележи, че поначало степента на обществена опасност на всяко едно престъпление намира отражение в санкционната част на нормата и законодателят я е взел предвид. В конкретния казус не се констатира някаква извънмерна обществена опасност, която да не е намирали своя израз в законовия регламент. От друга страна въззивният съд неправилно е приел, че допуснатото от подс. Р. Б. нарушение на правилата за движение по пътищата, е драстично и грубо своя характер. И това е така, защото нарушаването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП е едно от типичните нарушения, залегнали в закона и по своя характер не е по-драстично или по-грубо. Ето защо по отношение на подс. Р. Б. касационната инстанция не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна въззивният съд, въпреки че е отчел множество смекчаващи отговорността обстоятелства, не е съобразил, че те поначало са многобройни. Въззивната инстанция е взела предвид като смекчаващи отговорножстта обстоятелства по отношение на подс. Р. Б., необремененото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, семейната и трудова ангажираност, оказаното от нея съдействие по време на цялото наказателно производство, изразеното искрено съжаление за извършеното. От друга страна въззивният съд не е отчел с нужното внимание и е подценил обстоятелствата, че през дългогодишния си стаж като шофьор, подсъдимата е едни изряден водач и има ниска степен на лична обществена опасност, че страда от тежко заболяване, както и че пострадалата от престъплението е нейната майка, а това допълнително се отразява негативно върху подсъдимата. Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, неправилно въззивният съд е приел, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на подс. Р. Б. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55 НК. С оглед конкретиката на казуса Върховният касационен съд приема, че наказанията по отношение на подс. Р. Б., при наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така наложеното на подс. Р. Б. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, следва да бъде намалено на една година „лишаване от свобода”. Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” също следва да бъде намалено от две на една година. С оглед спецификите на конкретния случай и сравнително завишената степен на обществена опасност на този вид престъпления, касационната инстанция не намери основание за приложението на чл. 55, ал. 3 НК, каквото искане е отправено в касационната жалба В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта относно наложените на подс. Р. С. Б. наказания, като същите се определят при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ решение № 32/25.04.2023 г. по ВНОХД № 31/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК: НАМАЛЯВА размера на наказанието ”лишаване от свобода” от 2 /две/ години на 1 /една/ година „лишаване от свобода”, по отношение на подс. Р. С. Б.. НАМАЛЯВА размера на наказанието ”лишаване от право да управлява МПС” от 2 /две/ години на 1 /една/ година „лишаване от право да управлява МПС”, по отношение на подс. Р. С. Б.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/25.04.2023 г. по ВНОХД № 31/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.