9 Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр. София, 29 януари 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова...............................и с участието на прокурора....................Искра ЧОБАНОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1395 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искания на осъдените А. Ж. Т., С. М. С. и В. Ж. Т. за възобновяване на нохд № 868/14г. на районен съд гр. Бургас и внохд № 466/14г. на окръжен съд гр. Бургас. В исканията на А. Ж. Т. и С. М. С. се посочва касационни основаниe по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че наложеното на подсъдимите наказание не е съобразено с наличието на многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Настоява се алтернативно за намаляване на размера на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. В съдебно заседание пред касационния съд искането се поддържа от защитника на осъдения А. Т. - адв. Д. И. само по първата алтернатива за намаляване на наказанието. Защитникът на осъдения С. С. - адв. В. В. също настоява за уважаване на искането и намаляване размера на наказанието. В искането на осъдения В. Ж. Т. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва логическа грешка при оценката на доказателствата от решаващия съд, довела до неправилен извод относно авторството на деянието. Осъждането на В. Т. за деяние, което не е извършил, според вносителя на искането представлява нарушение на закона. На последно място се изтъква явната несправедливост на наложеното наказание, за което не се сочат конкретси съображения. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на осъдения по обвинението. Атернативно се моли за намаляване размера на наказанието. В подаденото допълнително изложение не се съдържат конкретни аргументи по наведените основания, а се възпроизвеждат обстоятелства с характера на обяснения, които касационният съд не може да обсъжда, тъй като в производството за възобновяване, касационната инстанция не събира доказателства. Пред касационния съд искането се поддържа от защитника на осъдения В. Т. - адв. Г. на същите основания. Като допълнителен аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение се изтъква нарушаване правото на защита на осъдения, свързано с неустановяването на действителния размер на причинените щети. Защитникът счита, че делото следва да бъде възобновено и върнато на окръжния съд за назаначаване на съдебно- оценителна експертиза. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че исканията за възобновяване са неоснователни. Намира, че оплакването на осъдения В. Т. за допуснати процесуални нарушения не може да бъде разгледано, доколкото първоинстанционното съдебно производство е протекло по Глава 27 от НПК, а осъденият е реализирал правото си на защита в рамките на признатите и установени фактически положения. С оглед фактите по делото, прокурорът счита, че наложените наказания са справедливи. Осъденият А. Т. представя писмена защита, в която се сочат аналогични доводи за намаляване размера на наказанието, за каквото последният настоява и в последната си дума. Осъденият С. С. моли за намаляване на наказанието и изразява желание за сключване на споразумение. Осъденият В. Т. настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 103 от 08.04.2014г., по нохд № 868/2014г., Бургаски районен съд признал за виновни както следва : 1. Подсъдимият В. Ж. Т. в това, че при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, в периода от 12.01.2013 г. до 13.01.2013г, в [населено място], [улица], от склад на [фирма], в съучастие като извършител с различни лица, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8852,00 лв. (осем хиляди осемстотин петдесет и два лева) от владението на МОЛ Ж. С. П., собственост на [фирма] - [населено място], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от четири години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор; 2. Подсъдимият А. Ж. Т. за виновен: - в това, че на 13.01.2013 г. в [населено място], на [улица], от склад на [фирма], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с други подсъдими по делото, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Форд” модел „Транзит” с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от А. О. А., отнел чужди движими вещи на обща стойност 7302 лв. (седем хиляди триста и два лева), собственост на [фирма] - [населено място], от владението на МОЛ Ж. С. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от четири години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор; - в това, че на 13.01.2013 г. в [населено място], на [улица], в склад на [фирма], в съучастие като извършител със С. М. С., повредил противозаконно чужда движима вещ - Видеорекордер Ddhua (Дахуа) 16-канален с 2 харддиска, на стойност 2419,00 лв. (две хиляди четиристотин и деветнадесет лева), собственост на [фирма] - [населено място], представлявано от МОЛ Ж. С. П., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от една година и четири месеца "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия А. Ж. Т. общо наказание от четири години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор.; 3. Подсъдимият С. М. С. - в това, че на 13.01.2013г. в [населено място], на [улица], от склад на [фирма], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител, с други подсъдими по делото, чрез използване на моторно превозно средство - микробус „Форд”, модел „Транзит” с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от А. О. А., отнел чужди движими вещи, подробно описани в диспозитива на присъдата, на обща стойност 7302 лв. (седем хиляди триста и два лева), собственост на [фирма] - [населено място], от владението на МОЛ Ж. С. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК му било наложено наказание от четири години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор; - в това, че на 13.01.2013 г. в [населено място], на [улица], в склад на [фирма], в съучастие като извършител с А. Ж. Т., повредил противозаконно чужда движима вещ - Видеорекордер Ddhua (Дахуа) 16-канален с 2 харддиска, на стойност 2419,00 лв. (две хиляди четиристотин и деветнадесет лева), собственост на [фирма] - [населено място], представлявано от МОЛ Ж. С. П., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от една година и четири месеца "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия С. М. С. общо наказание от четири години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор. Със същата присъда били осъдени и подсъдимите К. И. Б., С. Х. М., М. Й. К., М. В. С. и С. Н. Я.. Срещу първоинстанционния съдебен акт били подадени жалби от всички подсъдими. С решение № 183 от 14.07.2014г., постановено по внохд № 466 на Бургаски окръжен съд, присъдата била изменена с намаляване наложените наказания на К. И. Б. и С. Н. Я., а в останалата й част - потвърдена. Исканията за възобновяване са подадени в срока по чл.421, ал.3 от НПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По исканията за възобновяване на А. Ж. Т. и С. М. С. В двете искания се излагат идентични съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не взел предвид тежкото материално положение, направеното признание, изразеното съжаление, възстановяването на част от щетата за осъдения Т., а за осъдения С. и тежкото семейно положение. Такива съображения са били изложени във въззивната жалба и обсъдени от окръжния съд, който мотивирано ги е отхвърлил. Извършеното от осъдените не представлява изолирана проява. Напротив, същите са многократно осъждани, като са им налагани ниски по размер наказания, които не са допринесли за тяхното поправяне и превъзпитаване. Тежкото социално и материално положение не може да бъде отчетено в случая като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като противозаконното отнемане на имущество се е превърнало за осъдените в начин на осигуряване на средства за препитание, въпреки, че те са в трудоспособна възраст. Твърденията за тежко семейно положение не са подкрепени с доказателства. Направеното признание на фактите по обвинението е послужило като основание за определянето на отговорността по чл.58а, ал.1 от НК и не може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване, процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител – ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС. В случая такова смекчаващо отговорността обстоятелство е налице само по отношение на осъдения М., който е участвал в следствен експеримент на досъдебното производство, но същото обстоятелство няма характера на изключително. Не са налице и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за двамата осъдени, които да обусловят определянето на отговорността по чл.58, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. По искането на осъдения В. Ж. Т. В искането на осъдения Т. за възобновяване на делото се оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като се твърди, че съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не установил стойността на отнетото имущество предвид липсата на инвентаризация в дружеството – собственик. Възразява се също, че оценката на доказателствата е извършена неправилно, което довело до неверен извод за участие на осъдения В.Т. в извършване на престъплението. Така наведените съображения, сочещи на касационни основания по чл.348,ал.1, т. 1 и т.3, настоящият състав намери, че не може да разгледа по същество. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението, включително вида и стойността на отнетите вещи. Осъденият Т. е признал фактите по обвинението по своя воля, отказвайки се от участие в състезателен процес, срещу което е получил по-благоприятно наказателноправно третиране. Според т.8 от ТР № 1/2009г.на ОСНК на ВКС, първоинстанционният и въззивният съд не могат да събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, а изявленията на подсъдимия след постановяването на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК не могат да бъдат оттеглени. Ето защо претенцията на осъдения за връщане на делото за ново разглеждане и събиране на други доказателства за установяване на различна фактическа обстановка не може да бъде удовлетворена. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не са изложени никакви аргументи, поради което касационният съд счита искането и в тази му част за неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Ж. Т. за възобновяване на нохд № 868/14г. на районен съд гр. Бургас и внохд № 466/14г. на Окръжен съд гр. Бургас. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. М. С. за възобновяване на нохд № 868/14г. на районен съд гр. Бургас и внохд № 466/14г. на Окръжен съд гр. Бургас. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Ж. Т. за възобновяване на нохд № 868/14г. на районен съд гр. Бургас и внохд № 466/14г. на Окръжен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.