Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр.София, 02 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1376/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно чнд № 333/2010 год. на Търговищкия окръжен съд и отмяна на решение № 5/26.01.2011 год. на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото и законосъобразно прилагане на чл.25-чл.23 НК по отношение на осъдения Г. П. Г.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото подробно мотивирано основание. Осъденият Г. П. Г. лично и чрез служебния си защитник оспорват основателността на искането по съображения, че ново групиране на наказанията ще е по-неблагоприятно и ще утежни положението му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Търговищкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно чнд № 333/2010 год. потвърдил изцяло протоколно определение № 376/08.12.2010 год. по чнд № 399/2010 год. на Поповския районен съд, с което оставил без уважение молбата на осъдения Г. за определяне на общо наказание по отделни влезли в сила присъди, подробно описани в обстоятелствената част. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на осъдения Г. за групиране на наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 388/2008 год. и нохд № 134/2010 год. – и двете на Поповския районен съд. Видно от приложените по делото и приети от съда справка за съдимост и бюлетини за съдимост, издадени на името на осъдения Г., по отношение на него са постановени осъдителни присъди по 15 дела за извършени в периода м.август 2004 год.-м.февруари 2010 год. престъпления от общ характер. По нохд № 393/2004 год. е освободен от наказателна отговорност и са му наложени възпитателни мерки, тъй като е извършил престъпление по чл.346 НК като непълнолетен. Последните влезли в сила присъди са за извършени престъпления от общ характер – по нохд № 267/2009 год. – през периода м.12.2008 год.-04.09.2009 год. по чл.195 НК и по нохд № 134/2010 год. през периода м.11.2009год.-07.10.2010год. по чл.196 НК. Наказанията съответно 6 месеца лишаване от свобода и 2 години лишаване от свобода следва да бъдат изтърпени отделно, защото не могат да бъдат включени в никаква съвкупност предвид времето на извършване на престъпленията и на влизане на присъдите в сила. С определението по чнд № 41/2008 год. Поповският районен съд е приложил чл.25 вр.чл.23 НК по отношение на 12 от наложените с влезлите в сила присъди наказания. По отношение на констатациите в тази му част същият съд с определението по чнд № 399/2010 год. е приел за законосъобразно определените общи наказания по двете образувани съвкупности, включващи в първата наказанията по нохд № 470/2006 год., 275/2006 год., 552/2006 год., 242/2007 год., 3888/2007 год., а във втората по нохд №№ 536/2005 год., 15/2006 год., 241/2006 год., 322/2006 год., 382/2006 год. и 388/2006 год. да са съответно 6 месеца лишаване от свобода и 10 месеца лишаване от свобода с присъединеното наказание обществено порицание, постановено по нохд № 194/2003 год., но не е изложил съображения защо е приел, че е направено пълно и цялостно групиране на наказанията. Налице е основание за извода, че е допуснато нарушение на закона, защото не всички престъпления, включени в първата съвкупност по чнд № 41/2008 год., са в отношение на съвкупност помежду си. Престъплението по нохд № 242/2007 год. – чл.195 вр.чл.28 НК е в отношение на рецидив с престъпленията по нохд №№ 470/2006 год., 275/2006 год. и 552/2006 год., а едновременно с това и в отношение на съвкупност с това по нохд № 388/2007 год., т.е. налице е усложнена форма на множество престъпления, когато някое от тях е едновременно в отношение на съвкупност и на рецидив с други. В този случай определянето на общото наказание следва да се извърши при спазване на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание /П № 4/1965 год. на ПлВС/, каквото в конкретния случай може да стане при образуването на три съвкупности: първата следва да включва наказанията по нохд №№ 536/2005 год., 15/2006 год. и 241/2006 год. с общо наказание 10 месеца лишаване от свобода, към което да се присъедини наказанието обществено порицание; втората – нохд №№ 470/2006 год., 275/2006 год. и 552/2006 год. – общото наказание да бъде пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 и т.6, а третата съвкупност да включва наказанията по нохд №№ 388/2007 год. и 242/2007 год. с общо наказание 6 месеца лишаване от свобода. За наказанията по нохд № 267/2009 год. и по нохд № 134/2010 год. в съответните им размери следва да бъде постановено отделното им изтърпяване. Следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията, както и да се определи режима и вида на затворническото заведение при спазване изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд въпреки допуснатото нарушение на закона, без да изложи някакви правни съображения. Мотивите му са бланкетни и съдържат само немотивирани констатации и изводи, поради което не може да се направи никакъв извод какви са били съображенията му да постанови потвърдителния съдебен акт. Приложението на чл.25-23 НК не може да бъде съобразено с искането на осъдения да изтърпи по-малко наказание от това, което е възможно при правилното приложение на закона. Изложените съображения,че друго, различно от възприетото от инстанциите по същество и съобразено с искането на главния прокурор, ще утежни положението му, противоречи на изискването за правилно приложение на закона, когато се определя общо наказание според изискванията по чл.25-чл.23 НК. Предвид изложеното и като намира, че искането по съображенията за нарушение на материалния закон е основателно, Върховният касационен съд намира, че определението следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно чнд № 333/2010 год. на Търговищкия окръжен съд; ОТМЕНЯ определение № 5/26.01.2011 год., постановено по отношение на осъдения Г. П. Г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за законосъобразното приложение на чл.25-чл.23 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: