О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 58                                            Гр. София  04.02.2010 година                 Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                КАМЕЛИЯ МАРИНОВА     при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА гражданско   дело № 52/2010 год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. И. Н. и М. И. Н. от гр. М., против определение, постановено на 30.12.2009 г. по ч.гр.д. № 470/2009 г. на Окръжен съд – М. , в частта, с която е потвърдено определение от 19.11.2009 г. на Районен съд – М. , по гр.дело № 110/2009 г. и производството по делото е спряно, на основание чл.229 ал.1 т. 5 ГПК. Жалбоподателите поддържат основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, защото считат че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в преюдициалността на присъдата по нохд № 344/2009 г. на Районен съд – М. и значението й за настоящия спор, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 302/4.06.2009 г. по ч.гр.дело № 316/2009 г. на ВКС. Касационният съд счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения: въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, за който приел, че в хода на настоящия процес е установено престъпно обстоятелство, което е от значение за изхода на делото, постановявайки спирането му, до влизане в сила на присъда по нохд № 344/09 год. срещу лица, които не са страни по делото и срещу които е предявено обвинение по чл.311 ал.1 НК. Въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с касационната практика, изразена в цитираното от касаторите касационно определение, в което е изразено обратното становище. Установяването на престъпно обстоятелство, по отношение на лица, които не са страни в настоящия спор за собственост и постановяване на влязла в сила присъда по нохд № 344/2009 г., по обвинение по чл.311 ал. 1 НК няма преюдициално значение за правилното решаване на спора за собственост, относно възникнали реституционни права за касаторите, по силата на ЗСПЗЗ, по реда на който е проведено административно производство. По отношение на това производство съдът може да упражни косвен съдебен контрол, относно валидността на актовете, издадено от органа по поземлената собственост, затова в този случай присъдата няма задължителна сила, съгласно чл.300 ГПК. Водим от горните съображения, касационният съд счита, че е постановен съдебен акт, който противоречи на касационната съдебна практика, по отношение на приложението на процесуалноправната норма на чл.229, ал.1 т.5 ГПК и въззивният съд неправилно спрял производството по делото, потвърждавайки и първоинстанционното определение, в същия смисъл което налага отмяната на съдебния му акт, затова ВКС на РБ, ІІ-о г.о.     О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯВА определение от 30.12.2009 г. по ч.гр.дело № 470 по описа за 2009 г. на Окръжен съд – М. , в частта, с която е потвърдено определение от 19.11.2009 г. по гр.дело № 110/2009 г. на Районен съд – М. за спиране на производството до приключване на нохд № 344/2009 г. по описа на Районен съд – М. и ВРЪЩА делото на Районен съд – М. за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.дело № 110/2009 г. на Районен съд – М.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: