Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 06.07.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …четиринадесети май …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …КИРИЛ ИВАНОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 369 .. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Л. Г. Я. за възобновяване на нохд № 1891/2018 г. на Специализирания наказателен съд, частична отмяна на постановената присъда № 260009/ 21.10.2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на Я. по недоказано обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намери за установено следното: С посочената по-горе присъда Специализираният наказателен съд /СНС/ признал подсъдимия Л. Я. за виновен в това, че в периода от 26 до 29 юли 2016 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал 23-ма чужденци, граждани на Афганистан, от които десет ненавършили 16 години, да пребивават в страната в нарушение на закона, поради което и на основание чл. 281 ал.2, т.4 и т.5 от НК го осъдил на 1 г. и 3 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 8000 лв. Отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдал го по обвиненията за извършени престъпления по чл. 214 ал.2 т.1, вр. чл. 213а ал.2 т.2 и т.4, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал.1 от НК и по чл. 142а ал.4, вр. ал.1 от НК. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 04.11.2020 г. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от оправомощено лице в шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила. Разгледано по същество е основателно. Специализираният наказателен съд е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, довели до ограничаване правото на подсъдимия да разбере въз основа на какви доказателства е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 281 от НК. От съдържанието на мотивите е видно, че съдът е приел за установено, че неизвестни лица се свързали с подс. Я. и той се съгласил да подпомогне пребиваването на незаконно влезлите в страната афганистанци за няколко дни, тъй като разполагал с помещения в имота си на [улица]. Помолил братовчед си, св. З. Я. да ги наглежда и му казал, че отива на море със семейството си, като решил повече да не посещава имота до напускане на чужденците. Афганистанците били транспортирани от неизвестните лица до София и настанени в гаража на имота, пред чиято врата били паркирани плътно л.а. „Опел Синтра“ и таксиметров автомобил. Престояли там при много лоши условия три дни и след като един от чужденците сигнализирал властите на тел. 112, били освободени от полицията със съдействието на св. Я.. Сред така приетите факти поначало отсъстват такива, които да очертават с какви действия Я. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 281 от НК. Произнасяйки се по доказателствената основа на приетата фактология съдът е посочил, че не ползва показанията на всички пострадали афганистански граждани, които е заличил като свидетели поради обективна невъзможност да бъдат призовани за разпит, както и да се ползват показанията им, дадени пред органите на досъдебното производство, защото не са разпитвани пред съдия. Анализирал е показанията на останалите разпитани свидетели, като е отразил, че трима от тях са служители на полицията и възпроизвеждат какво са възприели при пристигането си на адреса след сигнала на тел. 112, други четирима са поемни лица, присъствали на извършените по делото разпознавания, а св. Г. Й. не съобщава да е виждала нито чужденци, нито подсъдимия. На по-подробен анализ са подложени показанията на св. З. Я., но поради констатирани неотстраними противоречия в твърденията му съдът ги е кредитирал само частично- относно разположението на имотите, наличното оборудване за спане в гаража на подсъдимия и локализирането на чужденците там на 29.07.2016 година. Върховният касационен съд намира, че въпреки изложения анализ на събраните доказателства, СНС не е мотивирал въз основа на кои от тях приема, че именно осъденият Я. се е договорил с неизвестните лица да приеме бежанците, че той ги е настанил в гаража на имота си, че е сторил това с цел извличане на имотна облага. След като съдът сам признава отсъствието на преки доказателства за съставомерни действия на подс. Я. и не е изложил съображения за наличие на косвени такива, за искателя и за касационния състав остава неясна волята му относно доказателствената основа на приетите факти и квалифицирането им като престъпление по чл. 281 от НК. Мотивите на присъдата са декларативни и неясни, а обстоятелството, че СНС е оправдал подсъдимия по обвиненията за осъществена чрез сила и заплашване принуда по отношение на двама от чуждите граждани и за противозаконно лишаване от свобода на петима от тях ги прави и вътрешно противоречиви. От една страна, липсата на възможност да се разпитат афганистанските граждани стои в основата на оправдателния диспозитив на присъдата, а в същото време съдът е маркирал на л.5 от мотивите си, че някои от афганистанските граждани са виждали Я. в имота и са го разпознали, видно от приложените протоколи. Това процесуално-следственото действие се извършва когато е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети, предхожда се от разпит на обвиняемия/свидетелите за обстоятелствата, при които са ги наблюдавали и особеностите, по които могат да ги разпознаят. То е органично свързано с възпроизведените от свидетеля при разпита му факти и обстоятелства, които са от значение за делото. След като съдът не е бил в състояние да разпита разпознаващите, не би могъл да установи при какви обстоятелства те са виждали подсъдимия и какво негово поведение са възприели. Остава неясно в какъв контекст са цитирани протоколите за разпознаване и дали съдът ги оценява като косвен доказателствен източник. Невъзможността да се изясни доказателствената основа на приетата фактология и връзката й с правните изводи правят неясна волята на съда относно авторството на престъплението по чл. 281 от НК. Присъдата почива на предположения, поради което следва да бъде отменена по реда на глава 33 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1891/2018 г. на Специализирания наказателен съд. ОТМЕНЯ присъда № 260009/20.10.2020 г. в осъдителната й част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: