Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                       №.690                               гр. София,08.02..2010 год.                        В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                         СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3394 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. П. и А. Г. П. от гр. П., чрез пълномощника им адвокат Вл. Т. , против въззивното решение от 28.05.2008 год. по гр. д. № 1787/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционнното решение от 21.03.2005 год. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 9255/2003 год. С него касаторите са осъдени да премахнат извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна сграда, находяща се във вътрешната северна част на УПИ * – 22, 23 в кв. 32 /нов/, 113 /стар/ по плана на Ц. градска част на гр. П.. К. поддържат становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията им се свеждат до нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. Молят то да бъде отменено и вместо това искът против тях да бъде отхвърлен. Ищецът М. И. К. оспорва жалбата в представения писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 108 от 10.12.2008 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания във връзка с доводите на страните и данните по делото, приема следното: Не е спорно, че касаторите са собственици на дворното място, представляващо УПИ * – 22,23 в кв. 32 /нов/, 113 /стар/ по плана на ЦГЧ на гр. П. и на построената в него едноетажна сграда, а ответникът по жалбата и ищец в производството М. К. е собственик на апартамент на втория етаж в находящата се в същия имот триетажна жилищна сграда и на съответните идеални части от правото на строеж върху него – нот. акт № 49/97 год. Последният е поддържал, че предприетото от ответниците, сега касатори преустройство на едноетажната им сграда в този имот представлява неоснователно действие с оглед допуснатото нарушение на разрешението за строеж, което му създава неудобства и му пречи да упражнява совето право на собственост върху собстевното му жилището с оглед местоположението на надстроеното, разположението на прозорците и терасите и с оглед близкото отстояние от апартамента му, който е и засенчен от това строителство. Искал е премахването на това незаконно строителство, на основание чл. 109 ЗС. За да остави в сила първоинстанционното решение при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, въззивният съд приел, че са установени предпоставките на чл. 109 ЗС – ответниците, въпреки даденото им разрешение за преустройство на таванското помещение на сградата, са надстроили същата в отклонение от одобрения проект, с което са създали неудобства, пречещи на ищеца да ползува пълноценно собственото си жилище. Съдът е обсъдил приетите заключения на техническите експертизи, установяващи допуснато изменение на външното очертание на сградата във вертикално и хоризонтално положение вследствие извършеното преустройство, конструктивните промени с изпълнението на стоманенобетонна носеща конструкция, което е в противоречие с чл. 53 ЗУТ с оглед временния градоустройствен статут на процесната сграда и заключил, че констатираните отклонения от проекта са съществени такива, по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ и е недопустимо последващото им одобряване. Поради това и приел, че е налице едно неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца, чийто имот е в непосредствена близост до сградата на ответниците, сега касатори. Съществуването на незаконно изградената постройка само по себе си създава едно нетърпимо състояние, тъй като ищецът е принуден да търпи ограничения на собствеността си, предвид възможността други лица да строят в близост до имота му, то следва това ограничение да е обвързано със спазване на закона. В случая е налице отклонение от разрешеното строителство, поради което и ищецът не е длъжен да търпи и понася ограниченията от създаденото състояние, което е нетърпимо според закона. Съдът приел, че независимо от липсата на засенчване на апартамента на ищеца и наличие на отстояние между сградите в съответствие с нормативните изисквания, то местоположението на сградата на ответниците до апартамента на ищеца и допуснатите отклонения от строителното разрешение създава у последния състояние на дискомфорт, който представлява неоснователно ограничение на неговото право на собственост и намерил предявеният негаторен иск за основателен. Настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС намира, че релевантният за изхода на спора по предявения по чл. 109 ЗС иск въпрос за наличие на неоснователно действие, изразяващо се в незаконен строеж и доколко то пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, е решен в противоречие с представената от касаторите съдебна практика и на това основание е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. В нея е прието, че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Така, в решение № 7 от 24.02.2000 год. по гр. д. № 1440/99 год. на V г. о. на ВКС е прието, че приложното поле на исковата защита на чл. 109 ЗС не обхваща само случаите на незаконен строеж по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 и 4 ЗТСУ /отм./, а именно – извършен без необходимите одобрени сторителни книжа или в отклонение от тях, а и при съобразяване на строежа с тях, но когато осъществяването му е в противоречие на строителните правила и норми, което легитимира засегнатияг от този стореж да търси защита с предявяване на негаторния иск. Недопустимо е с този иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване на правото на собственост на ищеца –решение № 1* от 5.07.99 год. по гр. д. № 501/98 год. на ІV г. о. на ВКС. И не на последно място, в представеното решение № 316 от 18.02.2005 год. на ВКС по гр. д. № 2746/2003 год. е посочено, че „за да бъде уважена негаторната претенция, не е достатъчно само да се установи, че постройката е незаконна и не се намира на допустимото отстояние от страничната дворищнорегулационна линия. Това е само първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по чл. 109 ЗС”. Както е посочено, “необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик”. Настоящата инстанция намира за правилна тази съдебна практика, намерила израз в цитираните влезли в сила съдебни решения, с която обжалваното въззивно решение не е съобразено. Действително, по делото е установено от многобройните технически експертизи допуснати отклонения от одобрения проект за разрешеното преустройство на собствената на касаторите сграда, изразяващи се в промяна на котите на стоманенобетоновата конструкция, в покривната конструкция, в терасата, които са довели до промени във външните очертания на сградата в хоризонтално и вертикално отношение. Дори и да се приеме, че преустройството е незаконно – извършено в отклонение от проекта и разрешението за строеж или че е извършено при липса на основания за разрешаването му, то не е доказано по делото наличието на другата предпоставка за основателност на предявения иск – извършеното от касаторите преустройство на сградата да пречи, ограничава или смущава притежаваното от ищеца право на собственост върху апартамент, находящ се в съседната жилищна сграда. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. В случая е установено, че е налице нормативно определеното отстояние между двете сгради, апартаментът на ищеца не се засенчва от преустроената сграда на ответниците, а доказателства за създаден дискомфорт не са събрани. Както правото на собственост на ищеца, така и правото на собственост на ответниците не следва да търпи неоснователни ограничения, поради което и при предявеният негаторен иск ищецът е имал доказателствената тежест да установи по несъмнен начин твърденията си. При липсата на доказателства за това, че преустройството на сградата, собственост на ответниците, в състоянието вследствие допуснатите отклонения от одобрения проект, пречи на ищеца по твърдения от него начин да упражнява правото си на собственост върху жилището в съседната сграда, предявеният от него негаторен иск се явява неоснователен. Като е приел обратното, обосновавайки извода си въз основа на констатираните отклонения от одобрения проект за преустройството, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС и същото следва да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което искът се отхвърли. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски поради липса на искане за това от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивното решение № 834 от 28.05.2008 год. по гр. д. № 1787/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К. от гр. П. против А. Г. П. и А. Г. П. от същия град иск за премахване от последните на извършеното надстрояване на съществуващата във вътрешната северна част на УПИ * – 22, 23 в кв. 32 /нов/, 113 /стар/ по плана на ЦГЧ на гр. П. едноетажна полумасивна жилищна сграда.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: