Р Е Ш Е Н И Е   № 937   гр. София, 21.12.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и деветата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2958 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Х. Д. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 384 от 10 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 191 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 26 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. В хода на съдебното производство касаторът е починал и на негово място е конституиран синът му Н. Р. Д.. Касационният контрол е допуснат при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. По поставения въпрос касаторът сочи, че искът е предявен след смъртта на прехвърлителя от съпругата му, поради което искът за разваляне на двата процесни договора следва да се отхвърли частично до размер от ½ идеална част от процесните имоти – частта на починалия прехвърлител. Ответницата Б. Т. Р. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Н, в съдебното заседание пред касационния съд сочи, че не е налице противоречиво разрешаване по поставения въпрос, а в соченото решение и обстоятелствата са различни, защото твърдяното неизпълнение не било доказано. С решението си въззивният съд приел, че, предвид естеството на дължимата престация, всеки от кредиторите има право да иска развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане изцяло; длъжникът не установил при условията на пълно и главно доказване изпълнението на договора, а само частично такова, поради което двете процесни сделки следва да бъдат изцяло развалени; задължението за издръжка продължавало да съществува към момента на подаване на исковата молба, поради което в периода на пълно неизпълнение на задължението давността не е изтекла. Според решение № 1* от 28 октомври 1998 г. по гр.д. № 135 по описа на ІІ ГО на ВКС за 1998 г., посочено като противоречива практика на възприетото в атакуваното решение, както и в решение № 35 от 23 март 1999 г. по гр.д. № 966 по описа на ІІ ГО на ВКС за 1998 г., искът е бил предявен след смъртта на прехвърлителя от неговата съпруга, която твърдяла, че договорът не бил изпълняван и по отношение на нейния покоен съпруг, но твърдението за неизпълнение спрямо покойния не било доказано, поради което договорът следвало да бъде развален само до частта на преживялата съпруга. При условията на чл. 291 от ГПК касационният съд намира, че първото от посочените решения разрешава детайлизиран вариант на основното възприето разбиране – за това, че задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по характер, така и поради намерението на страните, когато задължението е поето към повече от едно лице, без да е сторено разграничение във волята на страните как да се осъществява изпълнението на договора спрямо всеки един от прехвърлителите. Неделимите задължения предпоставят даването на дължимата престация на всички кредитори, поради което неизпълнението по отношение на дори един от тях може да доведе до разваляне на сделката. В случай на прекратяване на договора със смъртта на някой от прехвърлителите обаче, задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга неделимостта на задълженията, от което и по аргумент на чл. 128 ал. 2 от ЗЗД, възниква правото за всеки от преживелите кредитори – наследници на починалия, освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив. Затова, със смъртта на прехвърлителя, неговите наследници, включително и съпругата му, придобиват правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния наследник права. Като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 290 ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното: Касационната жалба е частично основателна. Предявен е иск с правно основание по чл. 87 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба ответницата по касация Б. Т. Р. сочи, че с покойния й съпруг Г прехвърлили на сина на ищцата – касаторът Р. Х. Д. и съпругата му Д. Х. Д. два недвижими имота – дворно място през 1988 г. и апартамент през 1989 г., срещу задължението купувачите да поемат пожизнено цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите, като по втория договор предвидили даването на грижите и издръжката да може да става лично или чрез трето лице. Година след прехвърлянето на имотите обаче Д. престанал да се грижи за прехвърлителите и да ги посещава, като това поведение продължило и преди, и след смъртта на Г. Р. , а ищцата разчитала на помощ от познати. Касаторът сочи в жалбата си касационното основание по чл. 281 т. 3 от ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно допуснато от съда разваляне на договорите за частта на прехвърлителя Г. И. Р. , починал на 11 февруари 1992 г. По това оплакване в отговора по реда на чл. 287 от ГПК, в писмени бележки на адв. Х, както и в съдебно заседание, се сочи, че е безспорно установено неизпълнение и по отношение на Г. Р. Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че процесните договори следва да бъдат развалени, тъй като приобретателите по тях не са установили пълно и ежедневно изпълнение по отношение на прехвърлителите. Предвид здравословното състояние на прехвърлителите, както и възрастта на ищцата, е несъмнено, че и двамата прехвърлители са се нуждаели от полагане на непрекъснати грижи. Спорадичните прояви на грижа и подпомагане не посрещат изискването грижите за прехвърлителя да бъдат осъществявани постоянно и непосредствено, за да се осъществи уговореното в сделките приобретателите да поемат пожизнено цялостната издръжка и гледане, както и да осигурят на прехвърлителите спокоен и сносен живот, какъвто са водили и до момента на сключването на сделката. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите. Съобразно правата на ищцата в наследственото имущество на покойния Г. Р. , като се вземе предвид, че негови наследници са тя, в качеството й на преживяла съпруга и И. Г. Р. – син на покойния (удостоверение за наследници, приложено на л. 5 от досието на първоинстанционното дело), ищцата може да претендира развалянето на половината от притежаваната от покойния й съпруг част в прехвърлените имоти. Затова въззивното решение е неправилно до ¼ идеална част за двата имота. Изводът за размера на основателността на претенцията би бил различен с оглед стореното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за частта на Г. Р. , но това възражение е преклудирано с оглед липсата на основание да се допусне касационния контрол по поставения в касационната жалба процесуалноправен въпрос, както съдът прие в определение № 104 от 9 февруари 2009 г. по настоящото дело. Като краен резултат искът следва да бъде отхвърлен за частта над 7/8 идеални части от двата имота. Това е така, защото въззивницата Д. Х. Д. – длъжник по двете атакувани сделки, е починала в хода на въззивното производство – след постановяването на въззивното решение. Нейните наследници са конституирани като страни в процеса с разпореждане на въззивния съд от 4 юли 2008 г. и са били уведомени за постановеното решение, но касационна жалба от тях срещу въззивното решение не е подадена пред съда. Ето защо за наследниците на Д. Д. решението е влязло в сила. Искът следва да бъде отхвърлен само в частта на правата по касационната жалба на Р. Д. Нито една от страните не претендира разноски по реда на чл. 78 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 384 от 10 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 191 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 3* от 26 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. за развалянето на договорите над 7/8 идеални части от имотите и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. “В”, бл. 49, вх. 1, ет. 2, ап. 5, предявени против Р. Х. Д. , починал на 1 септември 2009 г. и Д. Х. Д. , починала на 14 април 2008 г., заместени по реда на чл. 227 от ГПК от наследниците им Н. Р. Д., с адрес в гр. В., ул. “. № 2* с адрес в с. О., обл. Варна и Я. Т. С., с адрес в гр. В., бул. “. № 1* ет. 3, ап. 7, за разваляне на сключения между Б. Т. Р. и Г. И. Р. и Р. и Д. Д. договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка по нотариален акт № 4, т. ХІV, дело № 4421/1988 г. на нотариус при районния съд в гр. В., по силата на който Б. Т. Р. и Г. И. Р. прехвърлят на Р. Х. Д. и Д. Х. Д. придобитото по време на брака чрез делба дворно място с площ от 800 кв.м., намиращо се в с. О., общ. Аксаково, обл. Варна, съставляващо парцел **** в кв. 2 по плана на селото, срещу задължението да поемат пожизнено цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите, както и за разваляне на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по нотариален акт № 10, т. ХVІІ, дело № 5844/1989 г. на нотариус при районния съд в гр. В., по силата на който Б. Т. Р. и Г. И. Р. , чрез пълномощника си Б. Т. Р., прехвърлят на Р. Х. Д. и Д. Х. Д. придобитият по време на брака апартамент № 5, намиращ се в гр. В., ж.к. “В”, бл. 49, секция 1, 2, 3 и 4, на втори жилищен етаж, с площ от 46,95 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, килер-баня, антре, балкон, при граници: апартамент № 4, апартамент № 6, собственост на А. А. А. , бл. 47 и стълбище, заедно с припадащата се изба № 18, с площ от 2,94 кв.м., при съседи: изба № 19 на Н. Д. К. , бл. 46 и бл. 47 и коридор, построени в държавно дворно място във втори микрорайон, заедно с 0,8654 % идеални части от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС в това число и от правото на строеж върху държавното място, срещу поетото от тях задължение за гледане и издръжка докато Б. и Г. Р. са живи, като им подсигурят един спокоен и сносен живот до края на живота им, какъвто са водили и до сега, лично или чрез трето лице, за частта над 7/8 (седем осми) идеални части от двата имота. В останалата част ОСТАВЯ решението В СИЛА.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: