Р Е Ш Е Н И Е № 468 София, 22 декември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 416/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на м-р Н. Н. прокурор при Военно-апелативна прокуратура на Република България против въззивно решение № 40 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 30/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че при установените по делото факти материалният закон е приложен неправилно с оправдаването на подсъдимите по обвинението. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображение, че са налице предпоставките на чл. 9 ал.2 НК и на това основание въззивното решение следва да бъде потвърдено. Подсъдимите молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 388 от 7.04.2010 год. постановена по НОХ дело № 388/2009 год. Софийският военен съд е признал подсъдимия Б. Я. Я. за невинен в това на 20.12.2004 год. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си, в съучастие като съизвършител с Е. Б. В., да е съставил неистински официален документ “Доклад на комисия, назначена със Заповед № 2419/ 15.11.2004 год. на И. директор на ИА Държавна собственост на МО”, като се подписал вместо членовете на комисията С. Й. и Е. Д., с цел да бъде използван този документ пред И. директор на ИА “Държавна собственост - МО”, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.310 ал.1т.1 във вр. с чл. 308 ал.1 и чл. 20 ал.2 НК. Признал е подсъдимата Е. Б. В. за невинна в това на 20.12.2004 год. в гр. София, в съучастие като съизвършител с Б. Я., да е съставила неистински официален документ “Доклад на Комисия назначена със заповед № 2419/ 15.11.2004 год. на И. директор на ИА”Държавна собственост на МО”, като се подписала вместо члена на комисията Т. Т., с цел да бъде използван този докумест пред И. директор на ИА” Държавна собственост- МО”, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 308 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С въззивно решение № 40 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 388/2009 год. Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил присъдата на първата инстанция. Доводът за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ар.1т.1 НПК, който се мотивира в касационният протест с неправилна квалификация на установените по делото факти, се подкрепя от данните по делото и е основателен. Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора срещу постановена от Софийски военен съд оправдателна присъда, с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Проверката за правилността на присъдата е извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателсва. При нея въззивният състав изцяло е възприел фактическите констатации на решаващия съд, че И.т директор на И. агенция “Държавна собственост на МО” издал заповед, с която назначил комисия, която да извърши проверка на наемно- договорните отношения на недвижимите имоти на военния жилищен фонд на МО и да изготви протокол, който да му бъде предаден за утвърждаване, че комисията започнала своята работа, прегледала и анализирала наемните договорни преписки и в определения срок изготвила протокол на магнитен носител, че той бил предаден на под. Я. в качеството му на председател на комисията, че той изготвил доклад, който се различавал по съдържание от представения му протокол, върху който положил своя подпис и със запетайка подписал членовете на комисията Й. и Д., които били в отпуск, че със запетайка вместо члена на комисията Т. доклада бил подписан от подсъдимата В., която го замествала в административната работа, че доклада бил подписан с особено мнение от члена на комисията А., която не била съгласна с направените от подсъдимия Янчулов корекции, че с полагането на всички подписи на документа бил придаден завършен вид и бил предаден на органа, който го изискал. При тези фактически констатации, които не се оспорват и в настоящата инстанция, е възприела и правния извод на решавания съд, че съставът на престъплението не е осъществен, защото двамата подсъдими, поставяйки собствените си подписи със запетайка върху инкриминирания доклад не са съставили “неистински документ”, на който да са придали вид че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е подписало. Този извод е направен след като съдилищата са изложили подробни теоретични разсъждения в съответствие и с указанията дадени от Пленума на ВС в пост. № 3/82 год. за същността на документните престъпления, но погрешно са изтълкували разпоредбите на закона и не са подвели под тях установените по делото факти. Ако бяха изпълнили тези свои задължения би могло да достигнат до различни изводи за съставомерността на деянието като документно престъпление. По делото законосъобразно е прието, че инкриминираният доклад е официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 НК. Той обаче е неистински официален документ, защото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Законът не допуска изготвяне на официалния документ по заместване от друго лице, което не е оправомощено и съответно подписването му от такова лице, макар и със запетайка, вместо лицето, посочено като негов издател. На поименно посочените в заповедта на И. директор на И. агенция “Държавна собсвеност на МО” длъжностни лица, в кръга на службата им е възложено да извършат опредЕ. проверка, да отразят резултата от нея в писмен документ, да го подпишал и след като по този начин му придадат завършен вид, да го представят за ползване. Изготвеният доклада на комисията, представлява изявление на конкретно посочените в него лица, за фактите, които са констатирали при извършената проверка. Затова и всяко от лицата, които са участвали в проверката е било длъжно да го подпише лично, за да произведе своето правно значение. По делото това не е направено, поради което съставеният документ е неистински. Подсъдимите са положили своите подписи, макар и със запетайка, без да са оправомощени за това с изричен нормативен акт или нарочна заповед и без знанието и съгласието на лицето, от чието име се полага подписа. По този начин са му придали вид че е изготвен от лицата, които са посочени като автори в него. С представянето му за ползване изпълнителното деяние е довършено. Налице е виновно поведение защото са съзнавали, че не са оправомощени да извършат проверката и съответно да подпишат изготвения доклад, но въпреки това са го подписали. Като са приели противното решаващите съилища са допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователен е довода на представителя на Върховната касационна прокуратура, който не е аргументиран със конкретни съображения, че съставът на престъплението формално е осъществен, но поради своята малозначителност обществената му опасност е явно незначителна, поради което са налице основанията по чл. 9 ал.2 НК и оправдателната присъда следва да бъде потвърдена на това основание. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления при установеното, че документът не само е съставен с цел да бъде използван, но и е използван. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал. 1 т.1 НК и е основание за отмяна на постановеното въззивно решение на Военно-апелативния съд на Република България. То може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от въззивния съд, поради което делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото отново следва да бъде обсъдена цялата доказателствена съвкупност и да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 40 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 39/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 388 от 7.04.2010 год. по НОХ дело № 388/2009 год. на Софийски военен съд. Връща делото на Военно-апелативния съд на Република България за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: