Р Е Ш Е Н И Е № 474 [населено място], 13.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 693 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 15 от 23.02.2010г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д. № 998/2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение на Районен съд П. по гр.д. № 251/2009г. за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на ПК”И.”-[населено място] против [фирма][населено място] за установяване на собствеността и предаване владението върху търговски обект с площ 35 кв.м., намиращ се в имот пл. № 103 по кад. план на[населено място], а по регулационен план не попада в границите на УПИ І-103 от кв. 21 по плана на селото, а попада в улична регулация, както и иска по чл. 236, ал.2 ЗЗД между същите страни за заплащане на обезщетение за ползване на имота на база полагащия се наем за периода 14.06.2003г. до 31.05.2006г. Жалбоподателят П. кооперация “И.”,[населено място] намира решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът е извършил погрешна преценка на събраните доказателства, която е в противоречие с материалния закон досежно действието на забраната на чл. 86 ЗС спрямо кооперации и досежно предпоставките за придобиване на собствеността по чл.2, ал.3 ЗОбС /сега отм./ . Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Подпомагащата страна [община] не взема становище. С определение № 725 от 07.07.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението в частта му относно иска по чл.108 ЗС по касационната жалба на П. кооперация “И.”,[населено място], [община] на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали може да бъде придобита от кооперация по давност, сграда, построена върху държавна земя, без отстъпено право на строеж, при действието на забраната на чл. 86 ЗС /сега отм./ Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху търговски обект – павилион за закуски с площ 35 кв.м., построен в западната част на УПИ І-103 от кв.21 по плана на[населено място], [община]. Ищецът ПК”И.” поддържа, че е правоприемник на ПК „О.”[населено място] и е собственик по давностно владение на имота; отдал е обекта под наем на ответника, но след изтичане срока на договора той отказал да го освободи. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт № 164, т.І, рег. № 1492, д.№ 146/2005г. ищецът се е снабдил с документ за собственост относно имота въз основа на придобивна давност, като е доказано в производството по издаване на нотариалния акт, че за имота няма съставен акт за държавна или общинска собственост, а такъв има само за терена и за сградата на училището, която е в същия поземлен имот. Събраните гласни и писмени доказателства относно строителството на павилиона сочат, че е построен през 1970 – 1971г. поетапно с доброволен труд на населението и със средства на общината и ПК”О.”,[населено място], както и че е бил стопанисван от ПК „О.” като единствена организация, имаща право да извършва търговска дейност. Съдът е установил правоприемство между ПК „О.”, участвала в строителството и ищцовата ПК”И.”, но е счел, че процесният обект е станал държавна собственост по приращение и не е могъл да бъде придобит от кооперацията по давност с оглед забраната на чл. 86 ЗЗД, действала до 1996г. и продължена след това от §1 от Закона за допълнение на ЗС, според който давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Съдът е посочил, че не дължи произнасяне по наличието на друго основание за придобиване на собствеността, извън давностното владение, тъй като такова не е наведено от ищеца. Същевременно е отбелязал, че евентуална претенция за собственост на основание построяването на обекта със средства на кооперацията съгласно чл. 2, ал.3/сега отм./ ЗОбС би била също неоснователна, понеже в случая сградата не е построена само със средства на кооперацията. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е наличие на противоречива практика по въпроса може ли да бъде придобита от кооперация по давност сграда, застроена в имот – държавна собственост, ако давностният срок е текъл в периода 1970г. – 1990г. с оглед разрешенията на същия въпрос в Решение № 1502 от 17.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 5360/2007г., ІV г.о, Решение № 2145 от 24.01.2006г. на ВКС по гр.д. № 1368/2004г., ІV г.о. и решение № 1143 от 02.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 4507/2007г., V г.о. В първото от тях се приема, че сграда, отделно от земята, може да бъде придобита по давност, както и че абсолютна забрана за придобиване по давност върху вещи „социалистическа собственост” се съдържа в чл. 86 ЗС в редакцията до изменението в ДВ бр. 31/1990г., но разпоредбата не е забранявала придобиване по давност от кооперативни организации. В това решение е налице позоваване на Решение № 2145/2005г. / посочено по-горе/, което също приема, че чл. 86 ЗС не е забранявал придобиване по давност, когато давността се е упражнявала не от граждани срещу държавата, а от кооперативни организации. Третото представено решение приповтаря разрешението в решение № 2145/2005г. Докато в обжалваното решение съдът е приел забраната на чл. 86 ЗС за абсолютна пречка за придобиване по давност на държавен имот, включително и когато владението е упражнявано от кооперация. Настоящият състав, на основание чл. 291, т.1 ГПК намира за правилна практиката в обжалваното решение на Б. окръжен съд. Съображенията са следните: Съгласно чл. 86 ЗС, в редакция преди изменението в ДВ бр. 31/1990г., не може да бъде придобита по давност вещ социалистическа собственост /последната според ЗС се разделя на държавна и кооперативна/. След цитираното изменение разпоредбата гласи, че не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска собственост, а след изменението в ДВ бр. 33/96г. забраната важи за вещи публична общинска или държавна собственост. Видно, че обект на защита са определени вещи – на държавата, на кооперативните и другите обществени организации, като изключването им от приложното поле на придобивната давност е мотивирано със засилената тогава защита на държавната собственост. Съгласно законовата разпоредба забраната е пълна и не търпи отклонения. Поради това не може да бъде възприето стеснителното тълкуване на закона, дадено в посочените по-горе решения на Върховния касационен съд, че забраната се отнася само за граждани. Такова тълкуване, посредством което се обосновават изключения от една абсолютна забрана, е недопустимо. Разпоредбата е ясна и следва да бъде прилагана според точния й смисъл. Поради това следва да се приеме, че недопустимостта да се придобиват по давност вещи, предмет на социалистическа/обществена/ собственост е установена не само по отношение на владелци – граждани, но и по отношение на всички други владелци. Ето защо кооперативна или друга обществена организация не може да придобие по давност държавен имот. В същия смисъл виж „Българско вещно право” – акад. Л. В., изд.1995г., стр. 304, както и Решение № 250 от 21.07.2009г. по гр.д. № 6263/2007г. на ВКС, І г.о, Решение № 208 от 19.05.2009г. по гр.д. № 137/2008г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 1167 от 2.08.1999г. по гр.д. № 2062/10098г. на ВКС, ІV г.о. По основателността на касационната жалба, предвид наведените касационни доводи и приетото по-горе съдът приема следното: Искът за собственост на ПК „И.” е неоснователен. Вярно е, че кооперацията е упражнявала владение върху павилиона чрез кооперациите, чийто правоприемник се явява. В строителството на обекта е участвала ПК „О.”[населено място] и тя е започнала експлоатацията на магазина след изграждането му; впоследствие през 1973г. тази кооперация е обединена с Р.[населено място] в Р.”С.”, а през 1978г. вследствие отделяне на търговските обекти е образувана ПК „И.”[населено място]. Независимо от това, упражняваното владение не може да има за последица придобиването по давност на постройката, която е изградена върху държавна земя, без учредено право на строеж. Предвид абсолютната забрана на чл. 86 ЗС да се придобива по давност, обект държавна собственост, то кооперацията не може да се легитимира като собственик по давност. За периода от 01.06.1996г., откогато забраната важи само за имоти публична държавна или общинска собственост, до завеждане на иска на 07.06.2006г. също не може да бъде обосновано давностно владение, тъй като съгласно §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр. 46/2006г.в сила от 01.06.2006г./ давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Следователно по този въпрос обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и е правилно. Следва да бъдат споделени и изводите, че не е доказана легитимация на собствеността и съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3/сега отм./ ЗОбС, според която сгради, построени със средства на кооперативни организации, завършени до 13.07.1991г., не са общинска собственост. Събраните доказателства относно изграждането на павилиона сочат, че строителството е било осъществено със средства на общината в[населено място], с доброволен труд на населението и със средства на ПК”О.”. В тази насока са приложения отчетен доклад за дейността на ОбНС[населено място] за 1970г. и показанията на разпитаните свидетели В., П., П., К., които изнасят, че приземния етаж /мазето/ е построено от училището, а кооперцията е довършила строителството. Поради това, след като не е доказано изграждане на сградата единствено със средства на кооперацията, не могат да настъпят последиците на визираната разпоредба. При тези изводи постановеното въззивно решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата не е направил разноски за касационното производство и такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 23.02.2010г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д. № 998/2009г. в частта му относно иска по чл.108 ЗС. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.