Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 12.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3319 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. С. и В. И. С. срещу решение №1440 от 03.07.2015 г. по в.гр.д.№1268/2015 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 19.01.2015 г. по гр.д.№7863/2014 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. и В. И. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на К. М. К., резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, като въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, необходими за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - Гаранционен фонд, заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение №676 от 02.08.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и следва ли да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че естеството и интензитета на претърпените от родителите страдания от загубата на тяхното дете и обстоятелството, че починалият е имал собствено семейство и е живеел в отделно домакинство, като не е бил единствено дете на ищците, факт, който би могъл на компенсира донякъде загубата им, обуславят извод, че сумата от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, представлява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената задължителна практика поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди и в частност на икономическите условия в страната и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие. Отчитайки установените по делото факти, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените от всеки от ищците вреди /обстоятелството, че пострадалият е живеел в отделно домакинство два месеца преди инцидента, както и факта, че не е единствено дете на ищците, не обосновават сами по себе си по-висока или ниска степен на близост между ищците и пострадалия/, е в размер на 140 000 лв. В този смисъл като е отхвърлил исковете на всеки от ищците за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 140 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на всеки от касаторите следва се присъди допълнително обезщетение в размер на по 40 000 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора, решението на САС следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 1 500 лв., а в останалата обжалвана част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касаторите направени разноски пред ВКС в размер на 52 лв., на основание чл.38 от ЗА - заплащане на адвокат Ю. М. на сумата от 2 824 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред ВКС, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1 600 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 800 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 800 лв. Ищците дължат на ответника по касация сумата от 871.20 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1440 от 03.07.2015 г. по в.гр.д.№1268/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение от 19.01.2015 г. по гр.д.№7863/2014 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. и В. И. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 100 000 лв. за всеки от ищците до сумите от по 140 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на К. М. К., резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която е потвърдено решение от 19.01.2015 г. по гр.д.№7863/2014 г. на СГС в частта, с която М. К. С. и В. И. С. са осъдени да заплатя на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното производство над сумата от 1 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ на М. К. С. [ЕГН] и В. И. С. [ЕГН] допълнително суми от по 40 000 лв. за всеки ищец /разлика от сумата от 100 000 лв. до 140 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие смъртта на К. М. К., резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на М. К. С. [ЕГН] и В. И. С. [ЕГН] сумата от 52 лв. разноски пред ВКС. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адвокат Ю. Д. М. АК Д. сумата от 2 824 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред ВКС. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на СГС, сумата от 1600 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 800 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 800 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСЪЖДА М. К. С. [ЕГН] и В. И. С. [ЕГН] да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 871.20 лв., разноски пред ВКС ОСТАВЯ В СИЛА решение №1440 от 03.07.2015 г. по в.гр.д.№1268/2015 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.