О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367 гр. София, 23.06.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 677 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби, подадени от Б. А. М. – ответник по иска и третите лица, [фирма] и К. П. К., срещу определение № 1737 от 04.09.2014г., постановено по ч. гр. д. № 1031/2014г. от Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на определение от 27.08.2014г. по т.д. № 611/2014г. на Окръжен съд - Пловдив, е допуснато, на основание чл.389 вр. чл.391 ГПК, обезпечение на предявените при условията на чл.134 ЗЗД от С. А. Б., А. С. Б. и П. А. Д., от свое име, но за защита правата на [фирма], искове за осъждане на Б. А. М. да заплати на [фирма] сумата от 214 000 лева, представляваща договорена обща цена, дължима по сключен на 09.01.2014г. договор за покупко-продажба на 5 недвижими имота, удостоверен с нотариален акт № 1, т.1, рег. № 56, н.дело № 1/ 2014г. на нотариус С. Х., вписан в СВ-Пловдив под №76, т.1, дело № 41/2014г. чрез налагане на възбрана върху имотите: самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.7; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1302.1.3; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1164.1.8 и поземлен имот с идентификатор 56784.505.356, самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.9, за заплащане на обща цена от 214 000 лева. Частният жалбоподател, Б. А. М. – ответник по иска, поддържа, че определението е неправилно, с оглед на което иска отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата. Жалбоподателят, [фирма] твърди, че преди вписване на възбраната на 08.09.2014. е придобил на 29.08.2014г. по силата на договор за продажба от ответника по иска, Б. М., имоти: самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.7; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1302.1.3; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1164.1.8 и поземлен имот с идентификатор 56784.505.356, предмет на обезпечението. Сочи, че доколкото към момента на възбраната тези имоти не са собственост на ответника, а на него, в качеството му на трето лице, то те не могат да служат за обезпечаване на иска по чл.134 ЗЗД срещу бившия им собственик. Жалбоподателят, К. П. К., също твърди, че има качеството на трети лице, действителен собственик на имот, придобило собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.9, поради вписване на възбраната, поради което иска отмяна на обезпечението по отношение на този имот. Ответниците по частната жалба, С. А. Б., А. С. Б. и П. А. Д., счита, че липсват наведените основания за допускане на касационния контрол по отношение на обжалваното определение, съответно последното е правилно. Поддържат, че частните касационни жалби на третите лица са недопустими, поради липса на правен интерес от обжалването, тъй като възбраната не ограничава правата на действителните собственици. По партидата на жалбоподателя няма вписване на наложената с обжалваното определение възбрана. В. е вписана и действаща само по отношение на ответника, Б. М., но няма действие спрямо жалбоподателите – трети лица и е обезсмислена с прехвърляне на имотите на третите лица преди вписване на възбраната. Поддържа се, че в касационното производство не могат да се представят доказателства, вкл за собственост на имотите. Твърди се, че действителният собственик не може да обжалва съдебен акт с частна касационна жалба, а има право да обжалва в сроковете на ответника допуснато обезпечение „възбрана” преди и извън касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните касационни жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно даденото разрешение в т.6 от Тълкувателно решение № 6 / 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска е и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, като в съобразителната част на решението е изведено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителната мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяна е и действителният собственик на имота, неправилно посочен като собственост на ответника. Неоснователно е твърдението на ответниците по касацията, че това разрешение не е приложимо при касационно обжалване на допуснатото от въззивния съд обезпечение, тъй като въпреки касационния характер на производството, в него е допустимо представяне на доказателства относно за активната легитимация по жалбата, в случая изводима от правото на собственост върху възбранените имоти. С тълкувателното решение, задължително и за настоящия състав, изрично е признато правото на жалба на действителния собственик на възбранения имот, поради което неоснователно е възражението за недопустимост на частните жалби на третите лица- собственици на имоти, върху които е наложена обезпечителната мярка, поради липса на правен интерес. Въззивният съд е допуснал по искане на процесуалните субституетни по иска по чл.134 ЗЗД обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти, собственост на трети лица В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК касаторът, Б. А. М., твърди, че обусловилите изхода на спора правни въпроси, разрешени от въззивния съд са: „/1/ Следва ли при допускане на обезпечение съдът да преценява допустимостта на предявения иск и свързания с него въпрос, допустим ли е иск по чл.134 ЗЗД и налице ли е правен интерес от предявяването му, ако е налице имущество на длъжника, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора и ако кредиторът вече е избрал от кое имущество да се удовлетвори, обезпечавайки вземането си или имат ли молителите правен интерес от воденето на косвен иск при положение, че имуществените им интереси не са застрашени, тъй като вземането, обуславящо качеството им на кредитори по косвения иск вече е обезпечено?; /2/ Налице ли е качеството кредитор на ищците по иск по чл.134 ЗЗД с вземания по чл.125, ал.3 ТЗ, чието възникване зависи от разрешаване на висящия спор по отмяна решенията на ОС за изключването им като съдружници и свързания с него въпрос, налице ли е правен интерес от предявяване на косвен иск, при положение че ищците в момента на предявяването му все още не са придобили качеството на кредитори за вземанията им по чл.125, ал.3 ТЗ, предвид на висящ спор за прекратяване на членственото им правоотношение? След като вземанията на ищците по чл.125, ал3 ТЗ, легитимиращи ги като кредитори по косвения иск, не са възникнали към момента на предявяването му, поради наличие на висящ спор за прекратяване на членственото им правоотношение, налице ли е правен интерес от предявяване, съответно налице ли е интерес от обезпечаване на косвения иск?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, и т.2 ГПК. Касаторите [фирма] и К. П. К. сочат като значими за изхода на спора следните правни въпроси: /1/ Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки в производството по обезпечаване на иск, ако със същите се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора?; Когато с обезпечителната мярка се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора, същата може ли да се счита за подходяща мярка по см. на чл.397, ал.1, т.3 ГПК?; /2/ Ако обезпечителната мярка „възбрана” е наложена върху имущество, което не принадлежи на ответника по иска, може ли налагането й да доведе до целените благоприятни правни последици за молителя по обезпечението и следва ли да се направи преценка от съда, дали налагането й не ограничава правната сфера на трето за процеса лице. Жалбоподателите релевира селективните критерии на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съдът намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по конкретизирания съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос, допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот, ако е собственост на трето лице, и налагането й води ли до благоприятни за молителя по обезпечението правни последици, тъй като въпросът е обуславящ изхода на спора и по отношение на него е осъществено не само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед противоречие на обжалвания акт с постановките на т.6 от Тълкувателно решение № 6 / 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото основание в него, поради което е призната активна легитимация на третото лице - действителен собственик да обжалва допуснатото обезпечение в обезпечителното производство, без лицето да е страна по исковото производство, е именно правото му на собственост върху имотите, върху които е наложена възбрана като обезпечителна мярка, поради което по същество е прието, че не е допустимо налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот, ако е собственост на трето лице, и налагането й не води до благоприятни за молителя по обезпечението правни последици. Ето защо, при жалба на третото лице, съдът следва да извърши преценка само, дали е вярно твърдението, че третото лице е собственик на възбранения по-късно имот, като наличието на този факт е достатъчно основание за отмяна на обезпечението. В случая, обезпечителната мярка е наложена върху имоти, собственост на трети лица, факт който не се оспорва от ответниците по касацията – процесуални субституенти по иска по чл.134 ЗЗД, поради което допуснато обезпечение следва да се отмени, а молбата за обезпечение, чрез налагане на възбрана върху имотите – се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1737 от 04.09.2014г., постановено по ч. гр. д. № 1031/2014г. от Апелативен съд – Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 1737 от 04.09.2014г., постановено по ч. гр. д. № 1031/2014г. от Апелативен съд – Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Б., А. С. Б. и П. А. Д. за допускане на обезпечение на предявените при условията на чл.134 ЗЗД от С. А. Б., А. С. Б. и П. А. Д., от свое име, но за защита правата на [фирма], искове за осъждане на Б. А. М. да заплати на [фирма] сумата от 214 000 лева, представляваща договорена обща цена, дължима по сключен на 09.01.2014г. договор за покупко-продажба на 5 недвижими имота, удостоверен с нотариален акт № 1, т.1, рег. № 56, н.дело № 1/ 2014г. на нотариус С. Х., вписан в СВ-Пловдив под №76, т.1, дело № 41/2014г. чрез налагане на възбрана върху имотите: самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.7; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1302.1.3; самостоятелен обект с идентификатор 56785.506.1164.1.8 и поземлен имот с идентификатор 56784.505.356, самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1164.1.9, за заплащане на обща цена от 214 000 лева, и ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 1031/2014г. от Апелативен съд – Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.