Р Е Ш Е Н И Е № 289 гр. София, 26.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КР. ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТ. ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1038/2017 г. по описа на ВКС, ІІ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор в Софийска градска прокуратура срещу присъда от 23.05.2017 г. на Софийския градски съд (СГС), постановена по ВНОХД № 1189/2017 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В допълнително изложение към протеста са изложени твърдения, че атакуваното решение на СГС било постановено при съществени нарушения на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК – липса на обективна, всестранна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в доказателствените източници информация. Прокурорът счита, че въззивната инстанция превратно изтълкувала показанията на очевидците Ц. и Ш., които кореспондирали с доказателствата, събрани в хода на извършения оглед и с показанията на свидетелите В., Ш. и А.. Без да изложи мотиви, съдът приел, че предметът на престъплението не бил установен по безспорен начин. В тази връзка били подценени показанията на пострадалия, както и заключението на приетата физико-химическа експертиза. СГС нарушил и разпоредбата на чл. 14,.ал. 2 от НПК, приемайки, че инкриминираното гориво в резервоара на св. Ш. е следвало да бъде източено и измерено. С оглед тези съображения представителят на СГП приема, че липсата на обективно и изчерпателно обсъждане на наличните по делото доказателства и неизлагането на ясни и пълни мотиви по отношение на приетите нови фактически положения не позволявали да бъде извършена проверка на вътрешното убеждение на въззивния съд, което нарушение можело да бъде отстранено само чрез отмяна на постановената присъда и провеждане на ново въззивно производство. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в допълнението към него съображения. Подсъдимият Г. К. и неговият защитник адв. С. застъпват становище, че протестът следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 30.11.2016 г., постановена по НОХД № 12732/2014 г., Софийският районен съд (СРС), НО, 109 състав, е признал подсъдимия Г. В. К. за виновен в това, че на 31.12.2013 г. в [населено място], в условията на съучастие като извършител с неустановено лице, използвайки технически средства (маркуч и 2 броя пластмасови туби), направил опит да отнеме от паркиран лек автомобил м. „М.” с ДК [рег.номер на МПС] чужди движими вещи – 40 литра дизелово гориво с цена за литър 2,66 лева, на обща стойност 106,40 лева, от владението на Б. И. Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от дейците причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършване на опит за кражба на дизелово гориво в количеството, надвишаващо 40 литра. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на подсъдимия К. по НОХД № 1316/2013 г. по описа на Пернишкия районен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски в размер на 130 лева. С присъдата на СРС подсъдимият Ц. В. К. на основание чл. 304 от НПК е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Въззивната присъда е била постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, включително в частта относно осъждането на подсъдимия Г. К.. По протест на прокурор при СРП срещу първоинстанционната присъда в оправдателната й част по отношение на подсъдимия Ц. К. и по жалба на подсъдимия Г. К. срещу осъдителната част на присъдата е било образувано ВНОХД № 1189/2017 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав. С атакуваната пред настоящата инстанция нова присъда от 23.05.2017 г. въззивният съд е отменил съдебния акт на СРС по отношение на подсъдимия К. и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е постановил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото да останат за сметка на държавата, а оправдателната част на присъдата по отношение на подсъдимия Ц. К. е потвърдил. Касационният протест срещу въззивната присъда е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Същественият спорен въпрос по делото касае авторството на инкриминираното деяние, на който въпрос двете инстанции по фактите са дали противоположни отговори. Обвинителната теза, споделена от първоинстанционния съд и застъпена в особеното мнение на председателя на въззивния състав, се основава на съвкупната преценка на приетите за установени обстоятелства, че: подсъдимият К. е присъствал на местопроизшествието; осъществявал е заедно със своя неустановен съучастник противоправни действия по отнемане на дизеловото гориво от автомобила на св. Ш. посредством помощното средство – маркуч, с който съдържанието на резервоара е било прехвърляно в откритите на местопрестъплението две пластмасови туби (бутилки от минерална вода); при появата на полицейските служители Ц. и Д. той предприел опит за бягство; при оттеглянето си от местопроизшествието успял да изхвърли носената от него бутилка от минерална вода, частично пълна с дизелово гориво, и маркуча, които били поставени в плик с надпис „К.”; впоследствие след преследване е бил заловен от полицейските служители и върнат на местопроизшествието. В мотивите на въззивната присъда (л. 3 – л. 4) за безусловно установени са счетени само фактите, че на 31.12.2013 г. около 02:30 – 03:30 ч. подсъдимият К. заедно с неустановено лице са се намирали на паркинг пред бл. ** в[жк]; по същото време свидетелите Ц. и Д., обхождайки маршрута си, забелязали на паркинга две лица, които побягнали; полицейските служители успели да настигнат и задържат подсъдимия К.; при връщането си на паркинга установили, че е счупена капачката на резервоара на паркирания там лек автомобил м. „М.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на св. Ш.. Фактическите положения, че подсъдимият К. е прехвърлял дизелово гориво от автомобила на св. Ш. в намерените на местопроизшествието пластмасови туби с помощта на маркуч, както и че при бягството си е изхвърлил плик с надпис „К.”, в който били поставени една бутилка от минерална вода, частично пълна с дизелово гориво, и маркуч, въззивният съд приел за недоказани. Внимателният прочит на подробния анализ на доказателствените източници, залегнал на л. 4 – л. 6 от мотивите на атакувания съдебен акт, не подкрепя основното възражение на прокурора, подведено под касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – за липса на всестранен и обективен доказателствен анализ на доказателствените материали. Напротив, възприетите от СГС фактически положения за авторството на инкриминираното деяние са изведени при липса на съществени процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените материали не са допуснати логически грешки. Въззивният съд е взел предвид комплексно всички събрани по делото доказателствени материали и ги е анализирал коректно, обективно и аргументирано, стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без да допуска превратна интерпретация и без да игнорира или пресилва значението на оправдателните доказателства за сметка на обвинителните. Аналитичната дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се констатират съществени пороци, които да обуславят съмнителност на оправдателните изводи на съда. В частност не е допуснато претендираното от прокурора превратно тълкуване на показанията на очевидците А. Ц. и М. Д. (в допълнението към протеста очевидно поради техническа грешна св. Д. неправилно е посочена като „Ш.”). Показанията на тези свидетели, наред с останалите доказателствени източници, са били изчерпателно и обстойно обсъдени в мотивите на въззивния съдебен акт, били са внимателно проверени чрез съпоставка помежду им, както и с другите събрани по делото доказателства (съдържащи се в показанията на свидетелите Б. Ш., К. В., А. А., К. Г.). Съдът е констатирал, че показанията на свидетелите Ц. и Д. съвсем не са еднопосочни, както счита представителят на обвинителната власт, нито пък кореспондират с показанията на останалите свидетели. Както в депозираните пред първоинстанционния съд показания (съдебно заседание на 23.09.2015 г., гърба на л. 158 – л. 159 от НОХД № 12732/2014 г. на СРС), така и в показанията си от досъдебното производство (л. 7 от ДП), прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, св. Д. не е твърдяла, че е възприела пряко и непосредствено конкретни действия на подсъдимия К. и съучастника му по източване на гориво от автомобила на пострадалия Ш., както и изхвърляне на вещи по време на бягството на подсъдимия. Тя е изяснила, че е зърнала на паркинга около автомобила на пострадалия две лица от мъжки пол, които побягнали, когато забелязали патрулния автомобил. Видяла е „какво е станало” – че резервоарът на автомобила бил отворен, около него имало локва гориво, а до трафопоста на паркинга се намирала 10-литрова туба с парче зелен маркуч – едва при завръщането им на паркинга след преследването и задържането на подсъдимия К.. При разпита си в съдебно заседание на 23.09.2015 г. (л. 159 от НОХД № 12732/2014 г. на СРС) св. Ц. е пояснил, че е видял лицата да бягат от паркинга, като след връщането им там заедно със задържания подсъдим установил отворена капачка на резервоара на „М.”-а и стърчащ оттам маркуч, както и „туби от вода с някаква течност в тях”. В показанията си от досъдебното производство (л. 31 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК свидетелят обаче е разказал, че още в самото начало е възприел поставен маркуч в отвора на резервоара на колата, който влизал в плик с надпис „К.”. При преследването подсъдимият изпуснал плика и маркуча на около 10 м. от колата, а след връщането на местопроизшествието заедно със задържания подсъдим, свидетелят установил, че в плика имало зелен маркуч с дължина около 2,5 м. и пластмасова 10-литрова бутилка от минерална вода, покрити с течност с мирис на нафта. За отстраняване на посочените несъответствия в показанията на свидетелите Д. и Ц. въззивният съд е предприел щателна проверка на достоверността на съдържащата в обсъжданите доказателствени средства информация в контекста на констатациите в съставения протокол за оглед на местопроизшествие от 31.12.2013 г. (л. 3 – л. 4 от ДП) и показанията на свидетелите К. В. (л. 214 и гърба му от НОХД № 12732/2014 г. на СРС) и А. А. (л. 215 от НОХД № 12732/2014 г. на СРС), поемни лица при огледа на местопроизшествие, и св. Б. Ш. (гърба на л. 157 – л. 158 от НОХД № 12732/2014 г. на СРС), собственик на лекия автомобил м. „М.” с ДК [рег.номер на МПС] . Тези свидетели не са изяснили в по-голяма степен обстоятелствата дали подсъдимият е източвал гориво от автомобила на св. Ш. и дали при бягството си е изхвърлил плика с надпис „К.” и намиращите се в него вещи. Те обяснимо не са имали впечатления от първоначалния етап на инцидента, тъй като са се озовали на местопроизшествието по-късно – към момента на съставяне на протокола за оглед, когато подсъдимият е бил върнат на паркинга след залавянето му от свидетелите Д. и Ц., а на местопроизшествието били пристигнали екипи от МВР. И тримата свидетели Ш., В. и А. в съзвучие са възпроизвели сходни детайли от заварената обстановка на паркинга – че капачката на резервоара на колата на св. Ш. била разбита, от гърловината висял маркуч, краят на който бил вмъкнат в намираща се непосредствено до автомобила 10-литрова пластмасова туба, пълна до половината с гориво, а на десетина метра от колата, до контейнери за смет, имало друга подобна туба, изцяло пълна с течност. Съставът на СГС с основание не е игнорирал наличието на съществени различия между описаната от свидетелите обстановка на местопроизшествието и отбелязаните в протокола за оглед констатации. В него е било отразено, че капачката на резервоара за гориво на пострадалия била открита отворена, с деформации; на около 20 м. от автомобила до контейнери за смет била открита прозрачна пластмасова бутилка с обем около 10 литра, пълна до половината с жълта течност с мирис на нефтопродукт; на 10-12 м. от колата до източната страна на трафопост бил открит полиетиленов плик с надпис „К.”, съдържащ 11-литрова прозрачна пластмасова бутилка и зелен гумен маркуч с дължина 2,4 м. Противоречията относно местонахождението на иззетите като веществени доказателства обекти – 10-литрова пластмасова бутилка, пълна до половината с жълта течност, 11-литрова пластмасова бутилка, гумен маркуч и полиетиленов плик с надпис „К.” – не са убягнали и от вниманието на първоинстанционния съд. В мотивите си (л. 221 от НОХД № 12732/2014 г. на СРС) съдебният състав е признал, че съдържанието на протокола за оглед не отразява достоверно обстановката на местопроизшествието към момента на провеждане на действието по разследването. Приел е обаче, че това обстоятелство не дискредитира изцяло доказателственото средство, тъй като промяната в разположението на обектите била „резултат от намеса на неоторизирано за промяна на фактическата обстановка преди огледа лице с цел да илюстрира действията на извършителите, а именно бутилката и маркуча са преместени от мястото, където са били изоставени от подсъдимия К. до автомобила на свидетеля Ш., като маркучът е поставен в гърловината на резервоара и в отвора на бутилката, за да се илюстрира предходното им положение”. При въззивната проверка на първоинстанционната присъда СГС е подложил на основателна критика незаконосъобразните заключения на СРС. Убедително и издържано в процесуален план е аргументирано становището, че всяка намеса, съществено променяща заварената на местопроизшествието обстановка, опорочава извършените процесуално-следствени действия. ВКС споделя изложената теза, като се солидаризира и с извода, че в разглеждания случай установената интервенция върху обстановката на местопроизшествието е довела до пълна негодност на съставения протокол за оглед. Съгласно чл. 155, ал. 1 от НПК целта на огледа е да се разкрият, изследват и запазят по установения в НПК ред следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В разглеждания случай протоколът за оглед по съдържание изначално не е годен да възпроизведе интересуващи процеса факти и не изяснява обективната действителност относно обстоятелствата във връзка с разположението и въобще с наличието на местопроизшествието на иззетите като веществени доказателства предмети. Отразените в документа констатации не разкриват правдиво и достоверно обективната действителност, а създават привидно впечатление, че непосредствено преди да бъдат изненадани от служителите на полицията и да побегнат, извършителите са осъществявали действия по източване на горивото от автомобила на св. Ш. Недопустимо е съдът да кредитира доказателствени материали със съдържание, несъответстващо на обективната действителност, още по-малко може да обосновава с тях осъдителните изводи на присъдата си. Въззивният съд е изследвал с професионална вещина цялостната доказателствена съвкупност, за да установи дали съдържа други доказателствени източници, които биха могли да изяснят въпросите относно намиращите се на местопроизшествието обекти, тяхното разположение и досега на подсъдимия К. с тях. Изводът за липса на сигурна информация относно тези обстоятелства е мотивиран с логични и състоятелни съображения. На стр. 6 от мотивите съставът на СГС е анализирал детайлно показанията на св. Д. и св. Ц., като стриктно съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК е отхвърлил твърденията на св. Ц., че в отвора на резервоара на „М.”-а е имало маркуч, влизащ в плик с надпис „К.”, както и че при бягството си подсъдимият К. е изпуснал плика с намиращите се в него маркуч и пластмасова туба. В заключение може да се обобщи, че в процесуалната дейност на втората инстанция не могат да бъдат съзрени едностранчивост или селективност, нито превратност при анализа на доказателствените материали. Щом такива недостатъци на оценъчната дейност на съда не са налице, касационният съд няма правомощия да променя суверенното вътрешното убеждение на инстанцията „по фактите” относно достоверността на доказателствената съвкупност. Страните също не могат да оспорват и заместват законосъобразно изведените от съда заключения със собствената си субективна интерпретация на доказателствените материали. В разглеждания казус при анализа на цялостния доказателствен материал е установено, че по делото липсват доказателства, които да подкрепят безусловен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия К.. Правилно в процесуален план е прието, че само присъствието му на паркинга през нощта в близост до автомобила на св. Ш. и бягството му при преминаването на полицейския патрул не водят до единствено възможния извод, че той е осъществил опита да източи горивото от колата. Затова и настоящият съдебен състав се солидаризира със законосъобразния подход при доказателствения анализ, осъществен от СГС, която съдебна инстанция в съответствие с чл. 303 от НПК не е допуснала присъдата й да се основава на произволни заключения с характер на предположения. Неоснователно е и възражението на прокурора за липса на мотиви по отношение на приетото фактическо положение, че предметът на престъплението не бил установен по безспорен начин. По този въпрос са изложени съображения в достатъчен обем на стр. 4 – стр. 5 от мотивите, основани на показанията на самия св. Ш.. Релевираното с протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК също не е налице. То е изведено единствено като следствие от претендираните нарушения при установяване на фактологията на деянието, каквито ВКС не констатира да са допуснати. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.05.2017 г., постановена по ВНОХД № 1189/2017 г. по описа на Софийския градски съд, НО, V въззивен състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.